Крилото на ЦСКА - Кевин Меркадо даде интервю за "Тема: Спорт". Ето какво сподели той пред изданието:
Кевин, как се чувстваш в България, адаптира ли се?
- В началото, когато дойдох, имах някои затруднения. Но вече съм се адаптирал към колектива и е доста по-различно. Доверието към мен е по-голямо, а и аз съм по-уверен. Благодарение на Господ всичко вече е наред.
Кое ти беше най-трудно в началото?
- Най-трудното е да свикнеш с времето, защото е много студено. Това ми беше доста неприятно. Но постепенно се адаптирах добре и може да се каже, че свикнах. Научих и някои думи, но българският език е доста труден. Необходимо е да разбирам още неща, за да ми е по-лесно.
С кого си най-близък в отбора?
- С всички футболисти се старая да имам комуникация, но най-добре се разбирам с Каранга и Кулма. В ЦСКА обаче отношенията между играчите като цяло са на високо ниво. Има здрав колектив.
Как виждаш шансовете на ЦСКА да спечели титлата?
- Хубавото е, че стартирахме силно шампионата и отборът натрупа много увереност. В момента сме на първо място и нямаме намерение да слизаме от върха на класацията. Надявам се в края на сезона да говорят още повече за нас.
Имаш ли опит в битката за първото място? В родината си Еквадор си играл за един от водещите отбори ЛДУ Кито...
- Да, това ми помага много. ЛДУ Кито е отбор, който винаги се бори за върха. Напрежението от страна на феновете е огромно, защото те постоянно искат тимът да е на първо място. Абсолютно същото е и в ЦСКА. Привържениците са страхотни, но и изискват много. Затова ние трябва да сме концентрирани, да избягваме грешки, да даваме всичко от себе си, за да не изпуснем първото място.
Как ти се струва съдийството тук? В мача с Лудогорец беше изгонен с втори жълт картон за симулация...
- Както навсякъде другаде реферите грешат. Но трябва да свикнеш с това. Те командват на терена и нищо друго не може да се направи.
Доста сериозна конкуренция има на твоя пост - Кулма и Енрике...
- Това е много хубаво и важно за амбициозен клуб като ЦСКА. Когато имаш за цел да си първи, трябва да имаш много опции. Нужно е във всички зони да разполагаш с по двама-трима надеждни футболисти. Ако си само един играч на една позиция, се отпускаш лесно. Когото и да пускат, важното е да се представяме силно. Нямам проблем с конкуренцията.
С каква продължителност е договорът ти?
- По принцип съм в ЦСКА до декември. Но през следващия месец ще седнем с ръководството на клуба, за да продължим контракта и да остана за по-дълго време. Би било хубаво да съм в отбора и през другата година. Винаги давам всичко от себе си за ЦСКА.
С Гранада ли трябва да се разбере ЦСКА за правата ти?
- Не ме питайте за тези неща, това е въпрос от компетенцията на ръководството на клуба. Това си е работа на шефовете, аз мисля само за футбол.
В свое интервю в Южна Америка казваш, че детството ти е било трудно и бедно. Доколко това те амбицира във футбола?
- Не ми е тежало чак толкова преди. Като много деца и аз започнах да играя в квартала. В началото бях в много малък отбор, който бе близо до дома ми. Оттам постепенно се издигнах. Семейството ми винаги ме е подкрепяло. Фамилията ми е много скромна и заради нея се боря с всички сили да успея във футбола. Искам те да са добре, да се гордеят с мен. Майка ми и баща ми винаги са ме подкрепяли и желая да им се отблагодаря.
Защо не успяваш да се задържиш по-дълго в Испания? Играл си половин година за Гранада - през есента на 2014-а...
- Испания беше много добър опит за мен, макар и да бях за кратко там. Където и да съм, се стремя да давам всичко от себе си.
Ти си играл и в аржентинския елит с екипите на Годой Крус и Сармиенто. Сравни това първенство с българското.
- Доста са различни. Аржентинският футбол е на много бързи обороти, а също и феновете са много емоционални. Докато в България преобладават физическите сблъсъци по терена. И в Аржентина ги има, но тук е още по-твърдо като че ли. Отделно от това от значение е и в какъв отбор си. Всеки иска да спре голям клуб като ЦСКА. Повечето съперници не излизат, за да се надиграват с нас, а предимно се стремят да ни пречат и ако могат - да откраднат точки. Затова и са по-твърди, а за мен става по-трудно. Аз съм от играчите, които обичаме да имаме повече пространство. На мен силата ми са пробивите по крилото.
Само на левия фланг ли си играл досега?
- В клубните ми отбори - да. Единствено в националния тим на Еквадор при юношите бях централен нападател. Играх на Световното първенство до 17 г. на тази позиция. Даже вкарах гол на Буркина Фасо. Но това беше преди 6 години. Както казах - най-добре се чувствам на фланга.
Има ли възможност отново да попаднеш в националния отбор?
- Ако вървят добре нещата, има възможност да ме повикат. Това ми е един от стремежите.
Какви са впечатленията ти от Стамен Белчев?
- Не само той, но и целият екип обичат много да работят. Доста взискателни са към играчите, но това е важно, защото ни помага, за да се развиваме. Обръщат ни внимание на различни неща, особено на нас по-младите, които ще са ни полезни в следващите години.
Доколко намираш вече нужната форма и постоянство в играта си?
- Физически се чувствам доста добре. Но на терена, като всеки футболист, имам някои по-силни мачове, а други са ми по-слаби. Смятам обаче, че навлязох в нужната форма и вече съм по-полезен. А и отношението ми е такова, че се стремя да се раздавам във всяка една среща. С усърдна работа се постигат успехи.
