Не за пръв път Стоичков е спряган за длъжност на "Армията". Още докато стадионът в Борисовата градина се пълнеше заради него, Любо и Емо, публиката от всички сектори скандираше мощно "Христо Стоичков президент, президент".

Когато Камата приключи футболната си кариера, поне десет пъти от тогава досега е бил "поставян" на два поста в ЦСКА. Единият разбира се е президент на футболния клуб, а другият старши треньор на отбора.

Така че сегашните фитили, които се пускат Ицо да поеме "армейците" като треньор, не са нищо ново под слънцето. Стоичков няма нужда от подобен род социологически проучвания как би бил приет от червената общност. Ами как? Колкото и в момента отборът да е раздиран между шефове и публика, Ицо винаги ще бъде приет през парадния вход. Имаше периоди, съвсем в началото на неговия нов спортен живот извън терена, Ицо да се почувства поблазнен от факта, че може или да води любимия си тим като треньор или да го командва като футболен президент. Но мина това време и Стоичков узря и за тези хлъзгави предизвикателства.

Да вземем примерите с бурния и не толкова гладък период на футболното президентство на Любо и съвсем скоро като треньор. Както и грапавините, около които се развиваше преди и сега длъжността спортно-технически директор на Емо. Да не говорим, че Стоичков усети и злобния натиск на неговите недоброжелатели когато бе начело на националния отбор. Разбира се някой ще каже, че ЦСКА не е като представителния състав. Трудно е обаче да накараш левскари да бъдат докрай за националната кауза  с човека, който им вкара четири гола в един мач и на следващия излезе с фланелка номер 4 и я показа гордо към "синия" сектор Б.

Наистина в ЦСКА такива основни синьо-червени противоречия няма да има. Но поне въпросните цветови различия изглеждат ясни и прозрачни. Как обаче във вечно бушуващ кратер, какъвто е "армейския" отбор, може да различиш кое е по-светлочервено и по-тъмночервено. И дали особено в днешната съвсем нескрита битка между шефове и фенове Стоичков като треньор няма да бъде употребен. Камата е като символ и знаме, което може в един момент да бъде размахвано в неподходящи ръце и в сложно за отбора време. Където сега са нужни много по-опростени мерки, за да потръгнат нещата нагоре.

Съдбата отново даде шанс тимът да бъде воден от доскорошен помощник треньор, който познава добре играчите. След като отстраниха Андоне бе направена грешка с премахването на сполучливия тандем Адалберт Зафиров като наставник и вечния Димитър Пенев като наблюдател. Нека да се види какво ще свърши другият доскорошен помощник Милен Радуканов, който започна добре с две победи. Да му се даде шанс да стабилизира отбора. Защо да не води тима и през пролетта. И ако потръгнат нещата да остане.

В световен план примерът с "временния" Дел Боске начело на Реал(Мадрид) който стана европейски клубен шампион е сравнително пресен. А когато пое националния тим на фуриите и ги направи световни шампиони примерът е съвсем актуален. При това Дел Боске не взе отбор в криза,а директно смени Луис Арагонес който стана европейски шампион при това без Раул Гонсалес Бланко.

Да не мечтаем обаче и се върнем в сегашната действителност на нашия футбол. В дългосрочен план, не Ицо ами Моуриньо да дойде начело на ЦСКА, ако не се вземат качествени футболисти няма да се получи нищо. Никой не казва попълненията да бъдат луксозни черноработници като Сами Кедира и Месут Юзил. Но с Тибони-та, Грило-вци и с известни резерви Шеридан-чета няма да стане.

Така, че за Ицо е по-добре сега да не се връща на "Армията". В по-обозримо време може би да. Но сега по-добре да опита отново късмета си в чужбина и да продължава да бълва млади таланти от своята школа. Да, те ще играят в Барселона или други чужди отбори, но след време това ще бъдат бъдещите български национали, с които може да помислим и за повече от четвъртите в света. И пръст отново ще има най-големият - Христо Стоичков.