Христо Митев от ЦСКА 1948 пред ТОПСПОРТ: За Купата на АФЛ, Трета лига и сбъдването на една мечта

Христо Митев е на 20 години и бе привлечен в състава на ЦСКА 1948 през зимата. Играе успешно и като ляв и като централен защитник. Юношеските му години преминават предимно в Берое, където прекарва 5 години. След това е привлечен във Верея, където 1 година играе с мъжкия отбор в "Б" група, след което остава 6 месеца в Рилски спортист. 

Признава, че от малък е "армеец" и това е и причината да приеме предложението на "червените" да стане част от отбора, воден от Валентин Илиев. Какви са амбициите на Христо за в бъдеще, очакванията му за предстоящия финал за Купата на АФЛ, баражите за влизане в Трета лига и още доста любопитни теми, може да прочете в интервюто, което младока даде специално за ТОПСПОРТ.

ТОПСПОРТ представя голмайсторите на ЦСКА 1948

Вижте кои са най-резултатни

Здравей, Ицо. Благодаря ти за отделеното време. Вече 3 месеца си част от отбора. Как се чувстваш и какви са впечатленията ти?

- Работи се доста здраво. Чувствам се много добре. Целенасочени сме, както футболисти и треньори, така и всички, свързани с клуба. Всичко е супер. 

Разкажи малко повече за кариерата ти досега за читателите ни, които все още не те познават достатъчно добре.

- Започнах да тренирам футбол на 9 години във ФК Стара Загора, след това ме взеха в школата на Берое. Там изкарах 4-5 години. След това преминавах във Верея, където играх една година в мъжкия отбор точно преди тимът да влезе в Първа лига. Оттам дойдох в София и носих екипа на Рилски спортист половин година и сега ето ме тук, в ЦСКА 1948.

Защо си тръгна от Стара Загора? Все пак Верея успя да си спечели промоция за елита, сега се бори и за участие в Лига Европа...

- Не получих предложение да остана. Ръководството предпочете да залага на по-опитни футболисти. 

ЦСКА 1948 е предсрочен шампион в СРГ София-юг, ще играе финал за Купата на АФЛ, има и участие на баражите за влизане в Трета лига... Свързано ли е бъдещето ти с "червените" и какви са целите ти?

- Категорично да. Признавам си, че откакто се помня съм фен на ЦСКА. Винаги ми е било мечта да защитавам цветовете на този клуб. Ще дам всичко от себе си, за да може отборът да върви все напред и нагоре. На този етап моите цели напълно съвпадат с тези на клуба - да успеем да си спечелим промоция за Трета лига. Това е най-важното към този момент. Когато си отдаден на футбола, тренираш здраво и оставяш сърцето си на терена, всичко се получава. 

Както споменахме, предстои доста важен мач с Черноморец (Балчик) за Купата на АФЛ. Това е един доста сериозен съперник. Литекс също беше такъв, но ето че победихте и сте на финал. Какви са очакванията ти за този двубой и имате ли по-специална подготовка за него?

ЦСКА 1948 е на финал след като отстрани Литекс за Купата на АФЛ, скандален съдия опита да развали празника на "червените"

Момчетата на Валентин Илиев победиха с 2:1

- За нас няма значение срещу кого играем. Работим изключително много преди всеки един мач, независимо дали е за първенството или за Купата. На тренировките се раздаваме на 110%... Всеки за себе си усеща този финал по различен начин. Може да се каже, че тази среща ще е по-специална, все пак сме изправени пред спечелване на Купа. 

Може би се усеща по-голямо напрежение?

- Когато играеш за ЦСКА винаги има напрежение. Всеки трябва да е наясно колко много тежи тази фланелка. Ние нямаме какво да губим. Излизаме, играем по начина, по който го правим във всеки един друг мач. Дали вярвам, че можем да излезем като победители? Категорично да. Няма от какво да се притесняваме. Нашите съперници трябва да се притесняват, защото след като сме стигнали дотук, сме доказали на какво сме способни. Млади сме, нахъсани, ще се раздадем на макс, ще оставим сърцето и душата си на терена, както всеки път. Има ли по-важно нещо от това?

Сам каза, че от малък си фен на ЦСКА. Какво е чувството да играеш под ръководството на човек, който е легенда на "армейците" и какъв е Валентин Илиев като треньор?

- Чувството е неописуемо... Валентин Илиев е страхотен професионалист и човек. От него можем да научим наистина много, не само в спортно-технически план. Става въпрос за изграждане на характер, все пак 90% от момчетата сме доста млади все още и тепърва се изграждаме и като футболисти и като хора, като мъже. Целият треньорски щаб е невероятен.

В последните дни на месеца доста често ще бъдете на терена. В събота е последният мач за сезона, изправяте се срещу Академик. Ще завършите ли кампанията без загуба? До този момент имате единствено записано едно равенство през първия полусезон.

- Сигурен съм, даже убеден, че ще завършим сезона без загуба. Наистина се надявам, че последният мач ще бъде взет "по шампионски", както се казва. Очаквам една хубава победа - да играем добре, представим ли се на ниво, резултатите идват сами.

След това идва време и за баражите...

- Както и във финала, няма от какво да се притесняваме. Излизаме, играем нашата игра и печелим. Надявам се лятото вече да се готвим за участието си в Трета лига, но стъпка по стъпка. Сега предстоят други мачове преди това.

Рефренът "Още от дете, запали моето сърце" напълно те описва. Откъде идва любовта ти към ЦСКА?

- Най-ранните ми спомени от това какво ме накара да избера ЦСКА, са от представянето на отбора в евротурнирите. Публиката... Как да не се влюбиш в отбор, който има такива фенове? Не е много известно това, но моят дядо е запален футболен фен и то на Левски (смее се). Така че никой от обкръжението ми не ми е повлиял да избера ЦСКА. Просто се влюбих. 

Предполагам, че доста често има спорове на тази тема в такъв случай... Все пак освен, че си фен, си и част от ЦСКА 1948.

- Той започна да се примирява вече. Дори мисля, че го привлякох на моя страна (смее се). 

Студент си в НСА. Как успяваш да съчетаваш ученето и футбола?

- Признавам, че не е лесно, но това е ежедневието ми и не си представям животът ми да протича по различен начин. Да, вярно е, че нямам време да излизам по кафета, по дискотеки, както повечето ми приятели, но аз съм изцяло отдаден на футбола. Знам какво искам и какво трябва да дам от себе си, за да го получа. 

Източник: topsport.bg

Съжалявал ли си някога, че не можеш да водиш т.нар. "обикновен" живот? Все пак си само на 20 години. 

- Не, никога. Наистина не мога да си представя животът ми да протича по коренно различен начин. Даже, когато съм контузен за повече време, примерно 2-3 седмици, ми е трудно да се задържам във вкъщи и да не съм на терена. Може би хората не биха го разбрали, но се побърквам, когато разполагам с толкова свободно време. В такива моменти мисля единствено как по-скоро да се върна в игра. Не мога да си представя да се занимавам с нещо друго... 

Това ли е ключът към това да си добър футболист? Да си напълно отдаден? Все пак само талант никога не е достатъчен.

- Определено най-важното е да се раздаваш на макс винаги, във всяка една тренировка. Трябва да бъдеш професионалист не само на терена, а и извън него. Най-важното за един спортист е да спазва режим и да има достатъчно време за почивка. В живота има време за всичко останало - за излизания, за развлечения. В момента най-важното нещо за мен е футболът. Всичко друго е на заден план. Благодарен съм на всички мои приятели и на семейството ми, че разбират това нещо и независимо колко пъти ми се е налагало да бъда на мач или да тренирам и не съм бил на тяхно разполжение, те не са спирали да ме подкрепят. 

А за какво мечтаеш? Как виждаш себе си след 5 години? А ЦСКА 1948?

- Повече съм реалист, отколкото мечтател, но както всеки един футболист по света, мечтая да мога да се докосна до магията на Шампионска лига. Искрено се надявам след 5 години ЦСКА 1948 да играе в елита, но само времето ще покаже какво ще се случи. Ако клубът продължи да се развива по същия начин, някой ден ще бъде там, където му е мястото, това е сигурно. 

Просто искам да бъда добър футболист, семейството ми да се гордее с мен. Прости мечти на вид, но наистина ценни. Искам да се наслаждавам на това, което правя и да съм доволен от представянето ми на терена.

Източник: topsport.bg

Специалността ти в НСА е към треньорския факултет. Все още си доста млад и състезателната ти кариера е пред теб, но имаш ли такива амбиции, да станеш треньор?

- Да, наистина все още съм доста млад за такива планове, но след време, когато вече съм научил достатъчно, не казвам всичко, защото в този бранш всеки един ден учиш нови и нови неща, най-вероятно ще се насоча към треньорството. Имам такива амбиции. Ще се повторя, но ако не съм на терена, не си представям как би се развил животът ми.