Дуци разказа за всички трудности, с които Гриша Ганчев се е справил в ЦСКА и заяви коя е най-голямата му "грешка"

Бившият футболист и директор в ЦСКА Драголюб Симонович написа дълъг пост във "Фейсбук", в който за пореден път коментира събитията в българския футбол. Този път той е обърнал по-специално внимание на "армейците" и разказва любопитни неща за перипетите, през които преминаха "червените" след фалита и завръщането си в "А" група.

Ето по-голямата част от това, което написа Дуци:

"Отдавна най-голямата критика към Гриша Ганчев е, че управлява ЦСКА като Литекс, а сега ще обясня защо това е най-големият абсурд. Няма съмнение, че има голяма разлика дали си собственик на Литекс или ЦСКА. Като организация Литекс е малък, затворен и почти семеен клуб, а ЦСКА е голям клуб, заради който половин България празнува или боледува всяка седмица, зависи дали е победил или загубил.

В много аспекти ЦСКА и Литекс не могат да се управляват по един същ начин, освен когато става въпрос за чисто спортно-технически въпроси. Там няма място за емоции, организирани и неорганизирани фенове, за легенди и взимане на решения под натиск. И най-голямата заблуда и измама е, непрекъснато повтаряната приказка на "Неустойчо и неустойчоците", че ЦСКА може да бъде управляван само от легендарни футболисти. А още по-голяма измама е приобщаването на феновете към този популизъм, от който единствена полза ще има банковата сметка на "Неустойчо".

Някой наистина ли вярва, че феновете на Левски ще спасят клуба от фалит? Да, феновете помагат много и по различни начини, но ако могат да спасят клуба, защо ще чакат "Юнайтед груп" като спасител? Цялата тази история с "Юнайтед груп" е толкова подозрителна и няма да e голяма изненада ако се появи Шиши като собственик на Левски и ако се окаже, че продължителният одит в Левски е защото се чакат резултатите от изборите на 02.10.

Написах всичко това за Левски като пример възможно ли е един клуб да се издържа от феновете. ЦСКА опита нещо подобно с продажбата на акции на феновете и знаем как завърши този опит малко преди фалита. Но да се върнем към абсурдните обвинения към Гриша Ганчев. Бях свидетел на всички разговори, споразумения и компромиси, които Ганчев трябваше да направи с фенове, легенди и хиляди хора, които идваха всекидневно в Тауъра преди Ганчев да вземе решение да поеме ЦСКА. Малко хора знаят колко и какви проблеми трябваше да се решават в началото. Първият и най-голям проблем и въпрос беше, че не може да се установи точният размер на дълговете. На този въпрос, сигурен съм, и днес никой няма отговор. И независимо от всичко платено през баба Дора, ФИФА, КАС, а и директно на хората, на които ЦСКА дължеше пари от години... сигурен съм, че още има договори и хартии с печат на ЦСКА и дългове отпреди 2015 година, които никой не знае как и защо са направени.

Дуци посочи с пръст Младенов за фалита на ЦСКА и загубена титла

Ето какво написа той

Вторият проблем беше, че нямаше никой на "Армията", нито един футболист. Там бяха само Бай Добри, Сашо Манов и бат' Пенчо. Третият проблем беше, че и да се намерят подходящи футболисти и треньори, те няма къде да тренират. Панчарево приличаше повече на неизследвана местност в Амазония, отколкото на тренировъчна база. А за ежедневните проблеми с корумпираните държавни институции и за окупирания и корумпиран БФС е безмислено да говорим...

А първата "грешка" на Ганчев е и единствената грешка, която той направи с най-голямо удовлетворение... това е спечелването на Купата на България с отбор от "В" група. Ако през лятото на 2015 година той беше желаният спасител на ЦСКА, в момента, в който Боби Галчев вдигна трофея на финала с Монтана, той вече се превърна в Месията за "червена" България. От този момент летвата беше вдигната много високо и всичко освен шампионски титли, трофеи и победи в Европа, ще бъде провал за "червената общност", провал и разочарование от Месията.

Първата и наистина голяма грешка на Ганчев в ЦСКА беше компромисът с Христо Янев. Един-два дни след финала, отивам с Ганчев на вечеря, с Янев и треньорите да се почерпим и поздравим за спечелването на Купата. Весела и празнична обстановка. В един момент се заговори за плановете за следващия сезон. Ицо, млад треньор и емоционално обвързан с отбора, не искаше да прави големи промени в отбора и смяташе, че с няколко нови попълнения ще може да побеждава и най-добрите отбори в "А" група. Ганчев повече слушаше отколкото говореше, основно треньорите говориха и си изказваха мнението. В един момент и аз се включих в разговора с няколко изречения. Казах на Ицо, малко на майтап, а повече сериозно, че ако направи това, което каза, то септември месец няма да е треньор на ЦСКА. А когато казах, че нито един играч от отбора, спечелил Купата, няма да може да играе равностойно срещу Лудогорец и да се пребори с тях за титлата, всички бяха шокирани. Казах, че единственият шанс ЦСКА да е шампион веднага след завръщането, е да се вземат 20 нови играчи, да се вземе всичко възможно най-добро в България и няколко качествени чуждени на основни позиции в отбора. Да се използва еуфорията след спечелването на Купата и веднага да се атакува шампионската титла, докато всички са в страх от 40 000 щастливо "полудели" фенове в центъра на София.

Казах, че трябва да се организира церемония на "Армията" с пълен стадион и да се дадат специални награди на всички, участвали в историческия подвиг и да се помогне на всеки играч да намери добър клуб в чужбина или България. На Галчев да се предложи да премине в треньорството или в ръководството. Ганчев нищо не каза, но мисля, че беше съгласен с моето предложение. Ицо беше категорично против. В крайна сметка се случи това, което всички знаем. Ганчев се съгласи на лош компромис, Ицо беше сменен след 4-ия кръг, в съблекалнята имаше разделение на стари и нови, а Галчев вместо със звезда в Алеята на славата, си тръгна с дебел флумастер...

Такива неща Ганчев не си позволяваше в Ловеч. Там нямаше компромиси с футбола. Не знам детайли, но този, който е "натискал" и съветвал Ганчев да върне "Неустойчо" миналия август е най-големият враг и на футбола, и на ЦСКА. Ганчев може да е всякакъв, но не е камикадзе. За ЦСКА има решение и то е очевидно, нарочно писах за него миналия път. Решение, което е едновременно лесно и трудно. Моделът на Динамо (Загреб) и Здравко Мамич, и най-важното е без компромиси с никой, когато става дума за спортно-техническото управление на клуба."