Когато Хариет Бичър Стоу пише своя вечен роман "Чичо Томовата колиба", тя влага душа и болка в историята на един добродушен, страдащ човек, смачкан от жестоката система, в която живее. Почти два века по-късно, българската футболна действителност също ражда своята версия - "Чичо Томовската колиба". Само че тук страданието е доброволно, системата е вътрешно саморазрушителна, а добродушието отстъпва място на беззъбие.

Главният герой в тази трагикомедия е Александър Томаш Томовски - скромен, философски гледащ в нищото и напълно безпомощен пред футболното робство на "армейската" посредственост...

ЦСКА трябваше да е отборът, който използва паденията на конкурентите си. Ботев (Пловдив) и Черно море постлаха червения килим към Топ 4. Но ЦСКА, вместо да мине по него с маршова стъпка, предпочете да се спъне в ръба на чергата... във Враца.

Томаш: Имаме проблем, когато отборите ни показват уважение

Томаш: Имаме проблем, когато отборите ни показват уважение

Доста странно мнение на специалиста

След като не бяха губили от Ботев (Враца) за първенство от... 1985 година, "червените" решиха, че е точното време да впишат едно "историческо" петно в клубната си хроника. Само изравнителен гол в продължението предотврати пълния срам, но и той не можа да прикрие трагичното изражение на сезона.

Тимът на Александър Томаш, въпреки всички подаръци от съдбата - победи на конкурентите му над самите себе си - отказва да се възползва. Отборът изглежда страхлив, объркан, иронично покорен пред всяка трудност.

Ако трябва да си представим литературни двойници на героите в тази футболна драма, то Иван Турицов без съмнение е Самбо - вечно закъснял, често с грешна посока, уж на терена, но винаги някъде другаде. Други играчи също се вписват отлично в новата "колиба". Едни се влачат, други не знаят защо са там, а трети просто броят минутите до края на сезона. Само че Топ 4 вече не чака никого. А за ЦСКА, то започва да изглежда все повече като изгубена гара, на която дори не спира влакът на надеждата.

Спрягат португалска футболна легенда за нов треньор на ЦСКА

Спрягат португалска футболна легенда за нов треньор на ЦСКА

В момента е без отбор

Александър Томаш стоически повтаря, че "отборът расте", "играчите се учат", "процесът е важен". Но истината е, че ако този процес беше пътешествие, ЦСКА вече щеше да е обърнал компаса към Б група. Всички виждат, че отборът разполага с класни футболисти, а често мачовете се решават от индивидален проблясък на някой от тях, а не толкова от футболна филосфия.

Чичо Томовската философия не е за големи победи - тя е за оцеляване. Тя е - "да не загубим", вместо "да спечелим". И точно това е най-тъжното - ЦСКА вече не живее за титли, не се бори със зъби и нокти за върха. ЦСКА - най-великият клуб в историята на българския футбол - се задоволява със символично дишане в средата на таблицата и утешителни точки от мачове, които трябва да печели със затворени очи. И не става въпрос само за мача с Враца. От началото на пролетта ЦСКА се мъчи. Да - владее топката, но изглежда изключително импотентно в предни позиции. 

Ако има нещо по-страшно от това да загубиш идентичност, то е да не го осъзнаеш. А в "Чичо Томовската колиба", усещането е точно такова - едно непрестанно притъпено съществуване, пълно с философски оправдания, евтини метафори и тъжни погледи.

Този текст не е срещу ЦСКА. Той е за ЦСКА. За онзи ЦСКА, който искахме да сме. За онзи, който още вярваме, че можем да бъдем.