Серджиу Буш е поредният скъпопродаден футболист от ЦСКА в чужбина. Голмай­сторът на „А" група вече играе в английския „Шефийлд Уензди". Румънецът дойде през лятото като свободен агент. Никой не го беше чувал, а само за 6 месеца показа колко е бърз пътят до Албиона през ЦСКА.

Буш не спира контакта със своите приятели от „черве­ния" лагер. Всеки ден звъни до Анталия, за да пита как върви подготовката и колко са свършили мачовете. Ето какво казва 22-го-дишният футболист в интервю пред в. „Труд" при една от „телефонните проверки" на ситуацията в ЦСКА.

Къде ви намираме?

- Вече съм в Ипсуич. Точно свърши вечерята в хотела и утре (б.а. - късно снощи) играем мач от първенството. Има междинен кръг в Чемпиъншип. Тук програмата е меко казано натоварена.

Как мина дебютът ви срещу „Кардиф"?

- Повече от добре. Не бях нервен, въпреки че на три­буните имаше над 25 000 зрители. Чувствах се стра­хотно, атмосферата беше много хубава. Нормално бе да започна като резерва. Влязох, когато губихме и не разочаровах. Изработих дуз­пата, от която изравнихме за 1:1. Феновете бяха щастли­ви.

При единствения слу­чай с дузпа в ЦСКА през есента отстъпихте на Жуан Фелипе и той про­пусна срещу „Марек". Ще започнете ли да биете ударите в „Уензди"?

- Още съм ново­бранец в отбора (смее се). Но няма проблем да бия аз следващия път. В ЦСКА нямах такъв шанс, но при толкова ситу­ации така и не ни даваха дузпи.   Не критикувай­те Жуан за пропуска. Всеки може да го направи. Вече е минало.

Как ви приеха в „Шефийлд Уенз­ди"?

- От кацането в Англия всичко е пер­фектно. Грижат се за мен като за свое дете. Отборът също ме прие добре. С адап­тацията няма да има проблеми.

Кога дойде офертата от този клуб?

- Преди две седмици. Всичко се разви страшно бързо. Да кажем за 2-3 дни.

Имаше ли и друг вариант?

- За това трябва да питате клубния шеф Александър Томов. Имаше интерес и от други клубове, но мисля, че по-скоро е било на ниво запитвания. С „Шефийлд Уензди" избрах най-добрия вариант за мен.

С какви чув­ства оставате към ЦСКА?

- О, наисти­на   обичам този   клуб. Обичам съотборни­ците   си, мистър Стойчо, публи­ката. Ще стискам здраво палци да спечелим титлата в края на сезона. Знам, че ситуацията в клуба не е лека. Нуждаят се от пари и дано с моя трансфер съм успял да помогна, както, разбира се, и с головете на терена.

Кога да ви очакваме в България?

- Със сигурност ще дойда до края на сезона. Искам да си взема сбогом с всички. А защо не в края на сезона да си получа и златния медал за шампион на България? Ако стане това, би било край на най-страхотната година.

Защо обидихте футбо­лен клуб „Левски" във фейсбук?

- Дискутирах тази ситуация и с хората в „Уензди". Да, признавам, че направих грешка. Никога не съм знаел, че „Левски" е националният герой на България. Казах лоша дума, без да съзнавам значението й. Просто повто­рих нещо, което бях чувал хиляди пъти от феновете. Но чак сега се замислих, че никога не съм знаел негово­то значение. Не съм искал да обидя никого. Аз съм футболист и уважавам всеки клуб, всеки съперник. Уважа­вам „Левски" като отбор. Мислех, че пиша нещо, което е хубаво за феновете ни. Но без да знам, че е лошо пос­лание към съперника. Това беше груба моя грешка. Отново се извинявам най-искрено.

Какви са амбициите ви в „Уензди"?

- Да печеля всеки мач. Клубът има славна история и иска да се бори за върхо­вете.

Може ли да влезете във Висшата лига този сезон?

- Много ще е трудно. Целта е да се създаде отбор, който през следващия сезон да е истински кандидат за промоция в елита.

Кои са най-хубавите ви спомени от ЦСКА?

- Опитвам се да не забра­вя всеки ден, който изкарах в ЦСКА. Ясно е, че с време­то спомените ще избледне­ят. Но как да забравя двете победи над „Левски"? Фено­вете по трибуните, които скандираха името ми? Това беше най-красивият момент, който съм изживявал във футбола. Дано се повтори някога отново.

Кои ви бяха най-близ­ките приятели?

- Стоян Колев не бе мой съотборник. Той беше моят баща в ЦСКА. Стойчо Мла­денов е другият изключи­телно важен за мен човек.Ако някога стана треньор, ще се опитвам да работя като него. Всеки ден ми говореше, питаше ме как съм, зареждаше ме с амбиция. За мен Младенов е треньор от световно ниво. Даваше ни увереност, че сме най-добрите. От футболи­стите бях най-близък с Денис Причиненко, Марин Оршулич и Неманя Милисавлевич.

Какво си взехте за спомен от България?

- Имам нещо, което е много ценно и завинаги ще остане с мен - екипът на ЦСКА. Аз тръгнах за Англия от Анталия и с мен имах само един сак дрехи. Нищо друго. Когато се прибера до София, ще видим. Но анцугът няма да го върна. Той ще остане вечният спомен от най-хуба­вия досега период в живота ми. Дано моите приятели завършат това, което започ­нахме. ЦСКА е първи в кла­сирането и заслужава да остане там и на 30 май.