Капитанът на ЦСКА - Божидар Чорбаджийски говори пред "БЛИЦ" за тежестта на това да носиш капитанската лента не на кой да е отбор, а на този на "червените". Сподели и спомените си за престоя на "армейците" във "В" група.

Божидар Чорбаджийски: Така се прави - два бързи гола и край на играта!

Божидар Чорбаджийски: Така се прави - два бързи гола и край на играта!

"Посвещавам победата на нашите фенове"

Божидаре, колко тежи капитанската лента на ЦСКА?

- Със сигурност тя задължава. Вече се научих да нося отговорност и да поемам рискове. Имам хора зад гърба си, които ми помагат и ме съветват да се развивам в правилна посока. Благодаря им за подкрепата, защото един футболист нищо не може да направи сам.

Толкова си млад, а вече си капитан на ЦСКА. Тази лента са я носили велики футболисти в историята на клуба.

- Напълно наясно съм с честта и отговорността, която се пада точно на мен. Колкото и нескромно да звучи, мисля, че с работата си, която свърших в последните 2 години, имам заслуги да нося лентата и съответно отговорността в отбора.

Кога разбра, че си част от ЦСКА? Кога усети, че ще ти бъде даден шанс да пробиеш до първия отбор?

- Направих дебют при Милен Радуканов в края на сезон 2012/13 (б.р. - влиза като резерва на Пламен Крачунов в мач от последния 30 кръг срещу Локомотив (София). Преди това работих със Стойчо Младенов, който ми даде първи стъпки в мъжкия футбол. Викаше ме понякога с първия отбор, а след това и за постоянно. Сблъсках се с атмосферата, която е доста рлазлична - между юношески и мъжки футбол...

Много момчета се губят точно в този период, между юноши и мъже. Ти явно не си от тях..

- Не е точно така, защото имах един период, в който бях преотстъпен на Пирин. За мое нещастие нещата не се получиха, загубих два-три месеца. След това се върнах в ЦСКА и играх в Елитната дивизия до 19 години. Изиграх няколко мача. После ЦСКА бе изхвърлен във "В" група и Христо Янев ми се обади, за да се присъединя към отбора.

Какво беше чувството тогава, стадионът се пълнеше, отборът играеше във "В" група?

- Това е ЦСКА в пълния смисъл на думите. Един велик отбор. Феновете го подкрепят до края. Това е велика история, която няма как да се загуби по пътя. Може да имаше затишие, но за един гранд, това къде се намира, няма никакво значение. Естествено, мястото на ЦСКА е винаги в елита, но всички знаете за онези събития, които доведоха до пращането на отбора в долните дивизии.

Натрупа ли опит тогава, помогна ли ти престоят във "В" група?

- За фуболист като мен, който тогава се изграждаше като характер, навици и всичко останало, тово беше перфектният начин. В началото имаше мачове без кой знае какво напрежение. Така постепенно се изграждахме, започнахме да свикваме и с по-сериозните мачове за Купата, която спечелихме в края на сезона.

Кога е по-хубаво чувството - да победиш Левски, или да имаш личен празник?

- Какво да ви кажа? Не съм такъв човек да се събирам с приятели само когато имам повод или празник. Ние си създаваме сами поводи. В момента в съблекалнята колективът е страхотен. Говорим си по абсолютно всякакви теми. Събираме се, излизаме, пием кафе. В тези моменти разпускаш и си почиваш най-добре. Недейте да си мислите, че говорим само за футбол. Това, че ни дават по телевизията, не означава, че сме роботи. Ние сме съвсем нормални хора. Победа над Левски?! Последната с 3:0 вече е минало, зарадвахме се, отпразнувахме я и това беше всичко. Гледаме към следващия мач.

Сънувал ли си мач, преди да ти предстои да играеш?

- Имал съм много дежавюта, по-скоро повторения на сцени. Онзи ден на мача с Левски резултатът вече беше 3:0. Дойде една висока топка, скочих и си ударих главата с някой от противника. За секунди в съзнанието ми изплува сцената отпреди това, върна ми се като на лента.

Колко трудно се заспива след загуба? А след загуба от Левски?

- Зависи от загубата...

От кои футболисти си, от по-спокойните, които си казват, че всяко нещо отминава и идва следващият ден, или от по-емоционалните?

- Имало е нощи, в които не съм спал. След предпоследния мач с Левски ми беше много кофти. Нещата тръгнаха добре, поведохме, но след това ни обърнаха нелепо. Едно такова дерби те кара да ходиш с наведена глава. Знаете, че който победи, е в еуфория до следващия мач, настроението е съвсем различно. Изпитах и двете настроения в рамките на един месец. И след загуба, и след хубава победа. Не си пожелавам повече да имам поражения.

Можеше ли да не станеш футболист?

- Да ви кажа честно, не съм мислил. Със сигурност е имало и други варианти. Семейството ми ме е възпитало по такъв начин, че да следя образованието си. И в момента уча в спортната академия. Не съм загубил нито една година от следването си. Нашите постоянно ме бутаха да гледам уроците и оценките. Но в каква посока щях да се развия, един Бог знае... Сега обаче не го мисля, но след като от малък тичам по топката, е ясно. Майка ми е била спортистка, баща ми до едно време също е играл футбол. Обичам да играя волейбол и други спортове. Смея да кажа, че ми се отдават. Като цяло сме спортно семейство.

Какво правиш винаги преди мач?

- Нищо особено. Не съм суеверен. Вярващ човек съм, но не спазвам някакви ритуали. Гледам да се концентрирам преди мач, да бъда на разположение на треньора и да правя всичко, което зависи от мен.

За какво мечтаеш?

- За кариера и за семейство. Обичам да пътувам. Искам да разгледам света.

Кое е най-хубавото място, на което си бил?

- Преди 3-4 години бях в Барселона. Това е мястото, което ми направи най-голямо впечатление - като природа, архитектура, забележителности. Сбъднах една от мечтите си - да стъпя на "Камп Ноу". Тези малки неща, които сбъдваш, те правят щастлив човек и остават за цял живот.

Какво искаш да постигнеш в кариерата си?

- Аз съм прекалено амбициозен човек и работохолик. Моите мечти са свързани с Англия. Там се играе футболът, който най-много ми допада. Може би най-много ще ми пасне като стил, условия, начин на живот.