Кой е човекът, когото Мъри Стоилов е готов да поздрави, след като Левски е загубил от ЦСКА? Заради кого Вили Вуцов е спирал колата си и извиквал през стъклото: "Уважавам те, защото ти си истински цесекар." Със сигурност на пръв поглед отговорът е с повишена трудност. Ако се разговорите обаче с героя на рубриката на „Топспорт" по случай 60-годишнината на ЦСКА, ще се досетите бързо.

В следващите редове ще стане въпрос за Добри Димов или домакина на „армейците" в продължение на 25 години. От 1985-а насам е известен като бай Добри. Говори за това, че откакто се помни, е цесекар, обяснява как е бил извикан на работа на „Армията" и как има отлични отношения с всички минали през митичния стадион... Ще разберете и защо почти никога в последните 25 години не е празнувал рождения си ден в къщи, камо ли в България...

Добри Димов е роден на 25 януари 1945 година в село Царапевци до Годеч. Започва работа в шоколадовата фабрика „Малчика". Играе футбол в заводския тим. Уточнява, че е запален по ЦДНА още от петгодишна възраст, когато баща му го води на мач срещу Черно море. Тук думата взима самият бай Добри, за да разкаже как идва в ЦСКА:

"Първо отидох на стадион „Септември". Заместих бай Боне през 1982 година, който се занимаваше с юношите на „армейците". Работих с военния отбор на Чавдар. През 1985 година се захванах с мъжкия тим. Повикаха ме Серги Йоцов и Димитър Пенев. И от тогава повече от четвърт век с любимия ми тим. И както виждаш, въпреки че се водя пенсионер, пак съм на любимото си място."

Преди да започнем да говорим за конкретни случки, бай Добри разказва за подвизите си като фен: "Няма да забравя мача с Ливърпул, когато ги отстранихме през март 1982 година. Току-що бях почнал работа за „армейците", но седях при феновете. Когато Стойчо вкара първия си гол, така се развиках, все едно всички футболисти на ЦСКА бяха влезли в главата ми. Наложи се д-р Гевренов да дойде да ме масажира
по врата. Щях да получа удар. Затова при второто попадение на Стойчо Младенов имах сили само да кажа „гол". И това беше."

В „кабинета" на бай Добри, където са минали толкова много „червени" екипи, целите стени са облепени със снимки. Всяка от тях носи някакъв спомен. Има безброй автографи. Първото поставено нещо е календар на ЦСКА от въпросната 1985 година. Приказката тръгва за триото Емо Костадинов, Любо Пенев и Христо Стоичков. И естествено веднага започват разказите за Ицо: "Един ден идва Боби Божинов и ми казва, че трябва да намеря фланелка с номер 8 и бутонки с номер 42.

Разбрах, че става въпрос за Стоичков, който се връщаше в ЦСКА след наказанието заради финала за Купата на България. Първият мач за първенство, който трябваше да играе след реабилитацията, беше в Сливен. Големи вълнения бяха. Но Христо си личеше, че ще стане голям играч. Гошо Димитров го беше взел под крилото си и бдеше над него постоянно. Ицо беше голямо перде. На един мач на „Армията" Жоро Славков се канеше да бие фаул. Ицо му взе топката под носа и набързо изпълни наказателния удар и вкара гол откъм сектор „Г". Публиката стана на крака.

Футболистите също взеха да го прегръщат. Няма да забравя също, когато се игра мачът за КНК в Барселона. Кройф вече бе влюбен в Стоичков. Особено след като нашият вкара двата гола на „Камп Ноу". Ама нали си го знаеш какъв е чепат и минава покрай холандеца и му казва троснато „Но Барса". В крайна сметка историята си каза друго. Бях и на бенефиса му. Каква почит му отдадоха каталунците. Тръпки ме побиха."

Бай Добри говори за много играчи, преминали през ЦСКА. Интересно разказва за сегашния треньор на вечния съперник Мъри Стоилов: "Нямал съм проблеми с никой играч, минал през нашия отбор. Винаги след като сме побеждавали Левски, Мъри може да не се здрависа с друг, но мен винаги е идвал да ме поздрави. Има ми уважението.

Да не говорим за Велислав Вуцов. Случвало се е Вили да спре колата си посред пътя и отвътре в неговия типичен гръмогласен стил да ми извика: "Бай Добри, по-голям цесекар от теб не познавам. Е затова те уважавам. С Гибона, докато беше при нас, също бяхме в добри отношения. Искренов беше много земно момче. А Пламен Гетов си беше чешит. Винаги си режеше фланелките, защото все му били дълги." Бай Добри се разбира отлично и с ръководните кадри в ЦСКА: „Имаше период докато Боби Станков беше шеф, все ми казваше „Добри, седни до мен, за да върви".

И наистина побеждавахме. Много се разбирах от треньорите с Луиджи Симони. Един ден сме на лагер и понеже беше хладно, си наливаме по-малко водка под масата. Той ме видя и дойде с една пластмасова чашка и казва „сипи и на мен 50 грама." И от тогава вечер винаги си дръпвахме по въпросната дозичка."

А за рождените дни на Добри се носят легенди: "Вкъщи съм пълен с всевъзможни подаръци за рождените ми дни. Но не съм ги получавал от гости у дома, защото, като съм роден през януари, все сме с отбора по лагери. Един път навръх рождения ми ден
съм газил в река Струма Бяхме в едно село край Благоевград и играем контрола с Пирин. Топката излезе от игрището и падна в реката и аз след нея, за да не отплува по течението. Падна смях. После се преобух, защото анцугът беше целият вкочанясал от студа."

За сериозните международни мачове Добри също има какво да каже: "Преди да играем с Барса срещнахме Рода. В София нашите футболисти бяха изпоритани. А там играчите на Керкраде бяха по-коректни. Но като се стигна до дузпите, повече не можех да издържам. И за последната, която те биха, се обърнах с лице към публиката. Разбрах, че сме се класирали, защото след удара трибуните бяха повече от тихи.

Обръщам се и гледам Илия Вълов стиска топката като бебе. И се хвърлихме всички от радост да го целуваме. А пък след мача в Парма, където Парушев изравни накрая за 1:1 и с гол на чужд терен продължихме, в хотела започнаха да ни поздравяват. Даже ни помолиха да останем до следващия ден. Водиха ни на грамадни пици на пещ и ни осигуриха време да посетим големи магазини. Оказа се, че в градчето, където бяхме отседнали, местните хора си съперничели с Парма. Затова бяха доволни, че ги отстранихме."

После говорим за проблемите със смяната на екипите след мач. Имало един период, в който от една фирма имало само 16 фланелки. Друг път футболисти, като си сменяли екипи, си поръчвали други, ама ги заплащали. Разговорът няма край, защото бай Добри - „червеният" иконом също е част от легендарния стадион „Българска армия"...