Аз искам...

Светът отдавна е доста различен. Живеем в бурни времена, в които масово се спори за всичко - Ковид, война, Русия, Украйна. Всеки има мнение и всеки е свободен да го изрази чрез своята трибунка в социалните мрежи. 

Едно време споровете се водеха на площада, пред стадиона, в кварталните кафенета и по пейките в парковете. И може би хората се разбираха повече. Поспорят, поспорят, пък се приберат, пък осмислят позицията на своя събеседник. Но най-важното е, че дискутираха лице в лице. Познаваш опонента и спориш с него само ако вярваш, че той е способен да те разбере, да те изслуша и да помисли върху казаното.

Днес не е така. Споровете и словесните битки се пренесоха в социалните мрежи, а това неминуемо рефлектира върху цялостната комуникация. Всеки с различно мнение е обвиняван, че е платен - дали от Митрофанова, дали от някой друг посланик, дали от други политици, а може и от футболни босове. Хората забравиха да общуват помежду си и да търсят решения на проблемите. Дори не се замислят, че не е нужно някой да ти дава пари, за да мислиш. Може да разсъждаваш по друг начин, но сядаш на масата, излагаш доводите си, изваждаш доказателства за тезата си и оборваш събеседника. Така би трябвало да бъде...

"Мишки", ама с лица и имена...

Или малко размисли след подкаста на Сектор "Г"

Поводът за тази статия е ясен - вчерашният подкаст на няколко анонимни лица, без изобщо да се представят кои са, какви са, що са. Просто знаехме, че е подкаст на "Трибуна Сектор Г" - ултрас секторът на ЦСКА. Основното искане е Гриша Ганчев да обяви клуба за продан, но беше коментирано и че масово хората са загубили критичното си мислене. Или че нямат "градивна критика".

Какво всъщност означава градивна критика? Какво е това "животно", полезно ли е и как трябва да се поднася, за да има ефект? По принцип всеки е прав за себе си и има свое виждане за нещата. Трудно бихте оборили някого анонимно, без факти, скрити зад "маската" на интернет и обиждайки хората, които мислят различно.

Реших да потърся в google какво всъщност е критично мислене, има ли дефиниция, как да разпознаем какво е критично и некритично мислене. Първото нещо, което ми излезе, е мнение на някакъв художник. Той разказва история как е участвал на творчески пленер. Ще го цитирам:

"Един от колегите, с който се познавам от социалните мрежи и се запознахме официално на пленера ме извика да му правя компания за една цигара. Интересното е, че без въобще да е запознат с вижданията ми за изкуството и творческата ми дейност той ми предложи неговата "градивна критика" за моите картини. Естествено едно е да споделиш мнение и да поднесеш личния си възглед, след като си запознат с вижданията на човека срещу теб. Съвсем друго е да тръгнеш да натрапваш своите представи като нещо, което е 100% вярно.

Директно и откровено - за Сектор "Г"

Какво целят ултрасите?

Така бях принуден да слушам ентусиазирания му монолог и поредица от твърдения, които са в тотален разрез с моите разбирания, възгледи и убеждения. За да е още по-цветно се появи и една колежка, която започна да му приглася. Така се озовах нападнат слушайки тяхната "градивна критика"... край на цитата.

Има и доста други материали по темата от учени, психолози, аналитици и т.н. Градивната критика е тази, която може да служи за развитие и усъвършенстване, но най-важното е да бъде ОБЕКТИВНА. Тя трябва да посочи определени дефицити, които да подобрят нивото и предложи решения.

Неградивната критика пък е субективната. Тя всъщност може и да е обективна, но ако цели да злепостави някого, да го уязви, обиди или да го накара да се чувства зле, тогава това е неградивна критика. Сами преценете на какво станахме свидетели снощи. Чухме едни втръснали до болка клишета, но не чухме решение за нищо. "Дайте да разрушим, пък после ще му мислим.". Кому е нужно това?

И второто - Ганчев да обяви клуба за продан. Ми той клубът се продава по всяко време. Идваш с ясен инвестиционен план, с готовност да налееш достатъчно пари за издръжка и най-важното - с гаранции, че ще изградиш стадиона. Защото парите, които са дадени до момента и битките, които са водени по всички фронтове години наред, никак не са малко.

Да не говорим, че клубът дори се подаряваше преди няколко години, но така и не се появи някой на хоризонта, с изключение на една фирма за кредити, която беше напълно несъстоятелна. Пламен Марков беше още в клуба, когато даде пресконференция и обяви следното: "В близките две седмици нашите собственици ще изчистят задълженията, които ЦСКА има към техни фирми, за да може клубът да е "на чисто" от финансови ангажименти към Ганчев и Инджов. Това е важен момент, който държах да съобщя. Акциите на клуба ще бъдат подарени на желаещи да ги имат, така че всеки, който иска да продължи да издържа ЦСКА и да се грижи за съществуването на клуба, ще има тази възможност - да ги получи на безценица. ЦСКА и собствениците гарантират, че финансите на клуба са стабилни, а отборът ще може да завърши годината без финансови тревоги. Това е важно с оглед всички състезатели, ръководство и служители в клуба - да не се притесняват за техните ангажименти и договори до края на сезона."

Министър Илиев: Чака се последно разрешение за стадиона на ЦСКА

Екологичната оценка бави началото на реконструкцията в Борисовата градина

И последно... не съм адвокат на Гриша Ганчев. Не съм му никакъв, нито имам някаква изгода. Никога не съм крил футболните си пристрастия и това, че от дете съм привърженик на най-успешния български клуб. Единственото, което имам е мнението ми и трибуната на ТОПСПОРТ, за да го изразя. Изгледах още веднъж запис от прословутата среща на "Българска армия", на която хиляди фенове на ЦСКА подкрепиха влизането на Ганчев в клуба. Нито веднъж няма обещание за титли и купи. Такова нещо няма как да се обещае от никой. Гриша Ганчев заяви, че ще извади клуба от пепелта, ще плати всички задължения, ще изгради боеспособен отбор и че всички други битки ще се водят на зеления терен - честно и само с футболни средства! Спази абсолютно всяко обещание към червената общност.

ЦСКА има изключително силен отбор и футболисти, които бяха на една дузпа от титлата. Въпреки всички несправедливости срещу клуба и въпреки 5 пъти по-малкия бюджет от така наречения хегемон. ЦСКА тича срещу вятъра и се бори постоянно с вятърни мелници. Мелници, които солидно са наливани с помия от хилядите врагове на клуба.

И всички искаме... само искаме! Искаме ЦСКА да е шампион, искаме да побеждаваме във всеки мач, искаме нов стадион, искаме да покорим Европа, а защо не и света. Искаме, искаме, искаме... но какво даваме?