100 години от рождението на Нако Чакмаков - първи капитан на ЦСКА!

Днес се навършват 100 години от рождението на първия капитан на ЦСКА - Нако Чакмаков. Футболистът, който отбелязва шампионския гол срещу Левски за първата от 31 титли, спечелени от "армейците". По този повод публикуваме текст за Чакмаков, написан от уредника на Музея на спортната слава на клуба - Христо Христов-Графа, специално за ТОПСПОРТ. Това е историята на Нако Чакмаков:

Неговото гнездо е квартал Булина ливада. Родителите му са изселници от град Кукуш, Вардарска Македония. Както всички по онова време и малкият Нако започва с парцалената топка. От сутрин до вечер, до изнемога. С изранени крака от уличните футболни игри. Оттам тръгват много известни играчи - Крум Милев (Палаврата, Чичето), Георги Пачеджиев (Чугуна) и други. На обширната Ташкова ливада придобива завидна бързина и техника. В лютите юношески двубои калява своята воля.

Мисията изпълнена! ЦСКА превзе за втори път в историята "непокорния" Осиек и гледа към групите на ЛК!

"Червените" не загубиха на негостоприемния "Градски врът"

В началото играе за кварталния клуб Победа. В секционния отбор Шейново влиза още през 1935 година, ненавършил 14 години. На следващата година вече е привлечен в СК Ботев (Коньовица). Цяло десетилетие играе дясно крило. Рамо до рамо с капитана Димитър Петров (Паренти), Стефан Боцев, Петър Аргиров (Пецето), Трайчо Петков, Трендафил Станков, Христофор Прокопиев и Борис Сотиров.

Отборът на Ботев изпъква с висока техника, с любов към клуба, играчите играят с голямо желание и всеотдайност във всички мачове. Затова и запалянковците ги обичат, посещават масово футболните срещи на "ботевистите". Преди и след тях мощно ехти клубният химн - "Знамето на Ботев нек се вее, Ботев вечно ще живее!".

За историята остава върховното постижение на СК Ботев, който печели софийската купа "Улпия Сердика" за 1935 година. На финала е победен ФК 13 с 2:1 - на 12 май и пред многохилядна публика.

Когато в отбора идва Димитър Миланов (Пижо), който застава на дясното крило, Нако доброволно се оттегля в полузащитата. Там действа вече с повече разум и натрупан опит в десетките футболни битки. Срещу силни и амбицирани противници - Спортклуб (държавен първенец за 1935 година), Шипка (носител на Царската купа за 1939 година), Устрем (Захарна фабрика), Спортист (Хаджи Димитър), Борислав, България (Иван Вазов), Бенковски (София), Славия, Левски и А.С. 23.

При обединението на спортните клубове от Трети столичен район се създава новото НФД Септември. При обиграването на основния състав се утвърждават Спас Андреев (Паскера), Мишо Михайлов (Миле), Манол Манолов (Симолията), Димитър Цветков, Христофор Прокопиев (Фори), Димитър Миланов (Пижо), Стойне Минев, Тодор Такев, Никола Божилов и Ангел Рангелов (Мути). Сред тях е и 23-годишният Нако Чакмаков.

Само за няколко сезона (1945/1948) НФД Септември се утвърждава като един от най-добрите отбори в София. В началото на май 1948 година "септемврийци" са на второ място в първенството.

"Всички играчи на Септември посрещнахме благосклонно обединението на 4 май с ЦДВ (НФД Чавдар). Знаехме, че на 15 февруари, само преди два месеца, те са се обединили. Ние дадохме гръбнака на новия отбор Септември при ЦДВ", разказва бай Нако в многобройните ни непринудени срещи помежду ни.

"Заехме второто място в крайното класиране и спечелихме правото да играем в следващите квалификационни мачове за републиканското първенство. По пътя до финала елиминирахме Бенковски (Видин), Априлов (Габрово) и Спартак (Варна). Към нас се присъединиха Стефан Божков и Борислав Футеков, Никола Алексиев, Кирил Богданов (Картофа) и вратарят Пенко Георгиев от А.С. 23.

WINBET - истинската тръпка от победата! (18+)

На големия финал срещу Левски, 5-кратен футболен шампион, пълен със събрани от всички софийски отбори най-добри футболисти, ние противопоставихме нашата младост, изключителна устременост и воля за победа. Срещу рутината и опита на "левскарите", споделя бай Нако.

"Бяхме много дисциплинирани. Като капитан и най-възрастен играч водех техническата и тактическата подготовка, а бившият играч и спортен деец на стария СК Устрем Христо Нелков (Ринджата) определяше състава за всеки мач. С физическата подготовка се зае големият по онова време боксьор Константин Николов (Замората). Отидохме на подготвителен лагер на Боровец. Замората искаше да ни напълни "бидоните" с кислород. От Рила се върнахме още по-уверени и настървени", продължава разказа си бай Нако.

"Първия финал го загубихме с 1:2. След три дни, на 9 септември 1948 година беше реваншът. Събраха ни "на хотел" - в една южна стая на третия етаж в ЦДНА (във Военния клуб). Спахме на 18 войнишки легла. Не мигнах цяла нощ от вълнение. Заедно с нас беше и Замората. Следобед за мача се преоблякохме на място. Старият боксьор счупи стомничка с вода за късмет и победа. С автобус стигнахме до стадион "Юнак". Треньорът Христо Нелков не успя да дойде. Работеше като строителен техник. Освободи се от работа чак привечер", споделя бай Нако.

"Стадион "Юнак" беше претъпкан с 30-хилядна публика. Половината бяха дошли от Трети пролетарски район - работници, студенти, ученици, бащи, дядовци и внучета. Рамо до рамо с привържениците на А.С. 23, Шипка, Плиска (V район).

Мачът беше тежък, труден, емоционален. Играх срещу Васил Спасов (Валяка), най-силният футболист и капитан на Левски. Заедно с бързоногото крило Борислав Цветков (Жук) бяха най-опасната двойка в нападение.

Водехме с 2:1. Един гол в една от двете врати решаваше крайния победител. Течеше последната, 90-та минута. С премерен фалцов удар отдалеч отбелязах третия победен гол за 3:1 във вратата на Поцо Соколов. "Ура! Ура! Ура!" се носеше над стадион "Юнак". Нашият Септември при ЦДВ е новият републикански шампион за 1948 година!!!

Източник: cska.bg

Изнервените и ядосани левскари се изнизаха един по един на бегом към "техното" игрище, без да ни поздравят - гузни, гузни... Шампионската купа ми беше връчена като капитан на отбора в присъствието на генерал Владимир Стойчев и майор Мирски. Хилядното множество нахлу на футболния терен. Млади и стари бяха обезумели от радост и щастие. Понесоха ни на ръце, всички гръмогласно скандираха "Септември, Септември, Це-Де-Ве, Це-Де-Ве!".

По обратния път до Военния клуб еуфорията не стихваше. Наложи се да взема думата от балкона на втория етаж. Благодарих от името на целия отбор за изключителната подкрепа на нашите запалянковци. Бурните овации продължиха до полунощ", с вълнение продължава бай Нако.

"Наградиха ни с парче плат за риза и парче плат (камгарен) за панталон, и по 50 лева. Също и по една прочитна книга. Скромно. На мен се падна "Повест за истинския човек". Пазя я като реликва от този велик финал".

Капитанът на ЦСКА играе до 1951 година. След това завършва с отличие треньорските школи в София и Москва. Започва треньорската си кариера начело на юношеския тим на ЦСКА. Впоследствие поема и води симпатичния отбор на ВВС до разформирането му. Треньор е и на Спартак (София) и Локомотив (София). Преминава стаж като държавен треньор. Застава начело на "Б" националния отбор и младежкия състав, с който в 50-ина мача постига 40 победи у нас и в чужбина.

Източник: fccska.com

Два сезона е треньор в чужбина. Води отбора на Омония (Никозия) в Кипър, с който става шампион. Името му се помни и тачи в този клуб и до момента. Неслучайно няколко десетилетия Омония назначава за треньори само българи.

Съвсем неочаквано за широката футболна общественост се разделя окончателно с тази професия. Започва работа във външно-търговски представителства в чужбина. Работи девет години в Австралия и Япония. У нас служи и в японската фирма "Мицуи".

Редовно посещаваше сбирките на ветерани от славните времена на големия ЦСКА. Идваше да гледа и мачове на "Армията". Беше скромен и възпитан човек, с изискано поведение. Винаги усмихнат, лъчезарен и добронамерен. Изслушваше търпеливо околните. Никога не се натрапваше. Беше наистина един добър човек!

Футболният чародей Митата Якимов на 80 години!

Най-класният български футболист, очаровал футболния свят, остана непризнат докрай от журналистите у нас

Бай Нако и леля Надежда имат един син, Александър - Сашо Чакмаков. Той дълги години беше от "постоянното присъствие" на "Армията", потомствен цеденевист. Както и двете му деца. Сашо е благодетел на баскетболния клуб ЦСКА. Пълна реконструкция беше извършена на полуразрушената зала на гребците в местноста Къра, недалеч от зала "Армеец". Днес това е модерна зала за баскетбол, с всички необходими удобства за спортисти и зрители.

Сашо беше инициаторът и съдружник в Сдружение "ЦСКА Завинаги", което построи трите футболни терена за ДЮШ на ЦСКА на "Армията", както и в частичния ремонт на Сектор "Г".

Александър Чакмаков - достоен наследник на славния капитан бай Нако.

Нако Чакмаков - началото на една велика история! Нека завинаги да помним името му!

С първата шампионска купа от 1948 година в неговите ръце се роди един нов, славен тим, който победоносно шестваше по футболните терени у нас и в чужбина.

АВТОР НА ТЕКСТА И СНИМКИ: Христо Христов-Графа.

ВИЗИТКА НА НАКО ЧАКМАКОВ:

Роден на: 13 август 1921 година в София

Умира на: 29 август 2009 година (на 88 години)

Пост на терена: Дясно крило, полузащитник

Играе за: СК Шейново, СК Ботев (Коньовица), СК Септември (Трети ройон) и Септември при ЦДВ (ЦСКА)

Успехи: Шампион със Септември при ЦДВ (ЦСКА) през 1948 година

- Капитан на НФД Септември и на първия шампионски тим на ЦСКА

- Има над 200 мача във футболната си карера

- Вкарва победния гол за 3:1 срещу Левски, когато ЦСКА печели първата си шампионска титла (09.09.1948 година)

Треньор на: ВВС, Спартак (София), Локомотив (София), Б нацианолания и младежкия състав на България, два сезона на Омония (Никозия, Кипър)

- Заслужил майстор на спорта.