Българите ползват вторите най-скъпи ипотечни кредити в ЕС

Много се говори напоследък, за понижението на лихвите по ипотечните кредити у нас. И докато това е факт, а последните регистрираха сериозно понижение през последните четири години, интересно ще е, да направим едно сравнение, къде са лихвите сравнени с останалите европейски страни. По-точно, с останалите страни от Централна и Източна Европа, с които е много по-удачно да се сравняваме...

Преди това малко предистория. Българските банки се отличават с рекордни печалби, при това в среда на рекордни депозити от домакинствата. Търговските банки, опериращи у нас, регистрираха сумарна печалба от над 1.26 милиарда долара през изминалата година, по данни на БНБ, което е най-високото й ниво от 2008-ма година насам.

Резултатът бе с 40% повече, в сравнение с предходната година. Изниква въпросът - кой е източникът за голямата рентабилност на банковия сектор, в среда на постоянно понижаващи се лихви по кредитите, през последните години? И отговорът разбира се е - от лихвения спред, или разликата между лихвите по кредитите и депозитите, както и от други такси и комисиони, начислявани от финансовите институции.

Та колко точно високи са лихвите по ипотечните кредити у нас, в сравнение с останалите европейски страни?

За статистика (и то не случайно), се обръщаме, към изданието numbeo.com, издание специализирано в сравнение на цените в различните страни по света. Ето и как изглежда класацията:

Както виждаме от таблицата, българите, ползваме вторите най-скъпи ипотечни кредити в ЦИЕ, както и в ЕС (в развитите европейски страни лихвите са далеч по-ниски). Със средни лихви (което е различно от най-ниските лихви, предлагани от финансовите институции в момента) от 5.59%, според изданието numbeo.com, ипотечни кредити с по-високи лихви, ползват кредити единствено в Хърватия.

Когато говорим за Хърватия обаче, трябва да се има в предвид, че валутата на страната, за разлика от българската, не е обвързана с еврото. Или пред кредиполучателите е налице сериозен валутен риск, свързан с това, ипотечните им кредити да станат по-скъпи през годините, при потенциално поскъпване на хърватската валута, спрямо еврото.

Виждаме, че лихвеният спред в Хърватия и в България е почти еднакво висок - при нива над 5%, както и че той е най-висок сред страните от ЕС. България, все пак изостава леко зад Хърватия, което обаче, не е кой знае какво успокоение, предвид на факта, че страната ни би следвало да се съпоставя със страните от еврозоната, поради обвързаността на лева с еврото.

Или българите са в не особено изгодната позиция, да ползват скъпи кредити, в среда на далеч по-ниски лихви, по депозитите, съпоставени с тях. Именно този рекордно високи лихвен спред у нас, облагодетелства в изключителна степен българските банки и е причина за рекордно високите им финансови резултати.

Още едно сравнение, между ситуацията в България и тази в съседна Румъния, сочи, че кредитополучателите в северната ни съседка, са в далеч по-добра позиция. Въпреки, че румънската валута, също не е обвързана с еврото, или налице е отново валутен риск, пред кредитополучателите, лихвите по ипотечните кредити в местна валута там, са по-ниски от тези у нас.

Трябва да отбележим, че са налице добри причини, у нас, банките да намаляват лихвения си спред, или да продължат да намаляват лихвите по кредитите (защото едва ли ще видим скоро повишение на лихвите по депозитите, поне докато ЕЦБ, не започне да повишава лихвите).

На първо място, процентът на лошите кредити трайно се стабилизира през последните две години и започна да проявява признаци на понижение. Именно високият процент на лошите кредити, се сочеше като което е още една добра новина за кредитополучателите. На второ, банките разполагат с рекорден ресурс в лева, който трябва да започне да работи. В среда на сериозна конкуренция между тях, напълно е възможно да станем свидетели на по-нататъшно понижение на лихвите по кредитите.