Това лято в САЩ ще се случи спортния катаклизъм, наречен Световно клубно първенство по футбол. Събитието ще се случи между 14 юни и 23 юли в САЩ и обещава да бъде чудовищен като мащаб и титаничен като концентрация на футболен талант турнир.
Още с обявяването си обаче първенството се превърна в сладко-горчиво преживяване за организаторите от ФИФА, за клубовете участници и за милиардите фенове на играта по целия свят. И вероятно нямаше как да бъде иначе.
А някога нещата бяха ясни и лесни - веднъж годишно, обикновено малко преди Коледа, носителят на Купата на европейските шампиони и победителят в турнира за Копа Либертадорес играеха един срещу друг и решаваха кой печели Интерконтиненталната купа. После се появи нещо, наречено Световно клубно първенство, с победителите на континенталните клубни турнири плюс неколцина поканени, но фамозно тъпият му регламент бе изцяло в полза на европейските отбори, които влизаха директно на полуфинал.
Сега ФИФА вдигна летвата още по-високо и измисли новия формат с 32 отбора от всички континенти, групова фаза, осмина, четвърт и полуфинали и финал. Който да се случи малко след края на националните шампионати в по-голямата част от северното полукълбо.
Още при обявяването на турнира възникнаха няколко логични въпроса. На първо място,
Защо е нужно подобно събитие?
Източник: IMAGO
Краткият отговор е, защото ФИФА не може да разчита повече на световните и континенталните първенства, за да продължава търговската си експанзия и в търсене на свежи ресурси, реши да "яхне" огромния потенциал на клубния футбол.
Дългият отговор? ФИФА е изправена пред предизвикателството на бавно западащия интерес към световните и континентални надпревари. Те стават все по-скъпи за организация, а възвращаемостта от тях - все по-малка спрямо нужните инвестиции. Политическите предизвикателства (междунационални вражди и военни конфликти, санкционирани държави и т.н.), с които се налага да се съобразява световната федерация стават все по-трудни за преодоляване. А и финансовият и организационен хаос в повечето национални федерации още повече усложнява нещата.
Опитите на ФИФА да се справи с тези проблеми досега не сполучиха особено. Стигна се и до всевъзможни ексцесии, като "стадионите за един мач" за световното в Бразилия през 2014 г. и Катар през 2022 г., където се игра и в необичайно за световно първенство време - ноември/декември, наред сезона на повечето важни първенства.
Догодина ще стане ясно и как ще премине организирането на Световно първенство с три държави - домакини (САЩ, Канада и Мексико), всяка от тях с различни визови режими, културни особености и отношение към играта и как ще се получи новия формат с цели 48 отбора (огромен скок от досегашните 32.)
Спонсорите също имат претенции. Някои от тях не искат да се асоциират със спорни като репутация страни-домакини като Русия, Катар или Саудитска Арабия или пък изобщо нямат интерес към континентални първенства като Купата на африканските нации, например.
Но има нещо още по-важно - много от големите звезди на спорта или остават настрана от тези форуми или не успяват да блеснат на тях защото зависят от представянето на националните си отбори. Не е ясно, например, кога Ерлинг Холанд ще помирише терен на световно или европейско със своята Норвегия, след като за своите 24 години той дори не е гледал отбора на страната си да играе на световно или европейско.
На този фон, клубните турнири си остават едно от най-достъпните и безспорни удоволствия за феновете и категорично по-изгодните във финансов и маркетингов план събития. Ако вземем отново Ерлинг Холанд за пример, феновете на Норвегия са си няколкото милиона жители на тази чудесна страна, но по света има стотици милиони феновете на Манчестър Сити и много от тях вероятно биха отделили пари за фланелка. И подобни примери има много.
Следващият важен въпрос за това ново Световно клубно първенство е
Защо в САЩ?
Не би трябвало да има спор, че американците ще предложат един доста добре организиран турнир, те умеят тези неща и последното издание на Копа Америка (проведено в САЩ противно на всяка географска логика), го доказа. Вероятно и следващото световно първенство в САЩ, Канада и Мексико ще бъде перфектно организирано.
Източник: IMAGO
Половината от отборите участници ще са от Европа, там се провеждат и най-гледаните клубни турнири, в които играят и най-горещите звезди във футбола и там ще има ужасно много публика, която обаче ще трябва да се съобразява с между пет и осем часа разлика в началния час на мачовете. Пътуващите фенове пък ще трябва да се справят със затегнатия визов режим на страната, както и с цената за пътуванията и престоя там.
Да не говорим, че футболът е САЩ не е дръпнал особено след пробуждането около световното през 1994 г. и последвалата хегемония на страната в женския футбол. Местната Мейджър Лийг Сокър (MLS) е един наистина весел "клуб на пенсионерите", който запълва празните стадиони в паузите между сезоните по американски футбол и понякога вдига шум с по някой и друг безобразно скъп трансфер, но качеството на играта и първенството е просто... ниско.
Тогава защо там? Е, защото там все още има свежи спонсорски пари с минимум условия, както и неимоверен интерес от страна на американските инвеститори към европейския футболен пазар (което е само по себе си огромна отделна тема). Букмейкърите в страната преживяват колосален бизнес бум след либерализацията преди няколко години и всяко голямо и значимо събитие ще бъде посрещнато с огромно задоволство. Така че, ФИФА има на какво да разчита, поне докато може да обещае на спонсорите си шоу.
А точно това съвсем не е сигурно, защото стигаме до най-неприятния и важен въпрос около това световно клубно първенство.
Колко още може да бъде изцедено от играчите и клубовете им?
Източник: IMAGO
Форматът му, както и изборът на първа година, в която ще се проведе, вероятно не можеха да бъдат различни. Въпросът е, че идва точно когато трите европейски клубни турнира също имат нов формат, според който участниците в тях играят между два и четири мача повече от обичайно в груповата фаза.
Това се случва на фона на все по-честите вопли на клубове, треньори и играчи срещу огромното количество мачове, които са принудени да изиграят в рамките на един сезон. Някои от най-големите клубове и техните звезди ще изиграят през сезон 2024/25 поне по над 70 мача, което прави по средно един на всеки три-четири дни през сезона, като тук не броим срещите на националните отбори, в които взимат участие въпросните звезди.
Съвременният футбол изисква от играчите пределно много скорост и издръжливост, което води до огромни физически натоварвания, колосално изтощение и чести и все по-тежки контузии. Затова реакцията на някои от най-големите клубове и организациите на играчите против този формат и период на провеждане на първенството беше съвсем естествена.
Съвсем естествено обаче беше и успешното извиване на ръцете от страна на ФИФА, която потуши недоволството с обичайния микс от заплахи за санкции и обещания за тлъст награден фонд. И дори не ѝ беше особено трудно.
Източник: IMAGO
Каквото и да мислят треньори и играчи обаче, голяма част от европейските грандове имат нужда от това първенство. Огромните дългове на клубовете, най-често към собствените им играчи, не са никаква новина, но не е новина и че няма твърде много нови източници на свеж капитал за покриването им. Европейските клубове (а и не само те) ще имат добра възможност да изрекламират стоката си директно пред потенциалните инвеститори. Колко от тези инвеститори изобщо ще знаят какво е европейски футбол е тотално без значение ако телевизионните рейтинги и посещаемостта на мачовете са ОК.
Световното клубно първенство по футбол ще се случи. Дали обаче ще бъде празник на спорта или просто рекламно шоу и панаир на суетата за сметка на играчи и публика, тепърва ще разберем.
Едно е сигурно: Този турнир вероятно ще бъде последния пирон за всеки случайно оцелял полъх на романтика в световния футбол. Парите, спонсорския и инвеститорски интерес отдавна са завладели царя на спортовете и няма какво толкова да го мислим. Остава ни просто да се наслаждаваме на поредната порция мачове.
