Тази вечер Милан ще победи Ливърпул във финала на Шампионската лига, защото във футбола съдбата често прилага един свой неписан закон – да си прибира вересиите. И също така - да въздава справедливост.

Преди две години Ливърпул спечели турнира във финал-трилър. Тогава на стадиона в Истанбул “росонерите” загубиха след дузпи, след като на почивката водеха с 3:0. Очакваше се мачът да завърши катастрофално за “червените”, но след почивката тимът на Рафа Бенитес изравни в рамките на 6 минути (между 54-ата и 60-ата).

Обратът, сътворен от Ливърпул бе представен от мнозина коментатори като подвиг, като триумф на спортният дух. Истината обаче, според мен, е точно обратната.

Едно e да си кажеш на почивката – “Губим с 0:3, айде да опитаме да направим каквото можем, за да спасим честата си – пък каквото стане ” и след това в рамките на едни луди 6 минути да ти влязат три гола (единият след явна засада при атаката).

Друго е и наистина щеше да е спортен подвиг ако Ливърпул бе намалил на 1:3 в 55-ата, бе продължил да натиска и така да доведе нещата до 2:3 в 70-ата, да се вдигне на щурма и да стигне до 3:3 в 85-ата и след това да довърши съперника си в продълженията.

Но картината на стадион “Ататюрк” бе съвсем друга. Подвигът сътвори съставът на Милан. Защото след като преживяха шока да видят как за броени минути губят аванс от три гола и им се изплъзва една купа, която на почивката вече са смятали за спечелена, играчите на Милан намериха сили и излязоха от тежкия нокдаун, вдигнаха се отново на щурм и принудиха съперника си да се брани с 10 човека до последния съдийски сигнал.

Ако Ливърпул имаше своите минути от 50-ата до 70-ата, то останалите бяха за отбора на Карло Анчелоти. Милан превъзхождаше в 100 от 120-те минути, но загуби.

В последните секунди на второто продължение на този мач Дудек направи фантастично спасяване на удар с глава на Шевченко от няколко метра, а мълниеносната добавка на безмилостния екзекутор срещна наслуки протегната ръка на вратаря и топката отново не беше в мрежата. В този миг трябваше да е ясно на всеки, че дузпите ще бъдат протоколни, защото съдбата вече е определила победителя.

Може би това бе заслужен неин реверанс към английските клубове, след като на всички тях им бе забранено участие в евротурнирите след трагедията на “Хейзел” през 1985 г.

До този момент отборите от Англия бяха наложила убийствена хегемония в Европа и санкцията даде възможност и на други водещи футболни страни от Стария континент “да хванат ръка”. А от това наказание насам минаха доста години, но английските клубове все още не могат да намерят себе си в Европа.

Така или иначе 20 години след финала в “Хейзел” Ливърпул получи своето възмездие. За сметка на Милан, който преди 2 години бе най-добрият отбор в Европа и точно след тази загуба тръгна надолу.

А мърсисайдци с Бенитес вървят по възходяща линия. Доказва го и това, че днес отново са на финал в Шампионската лига. Финал, в който съдбата трябва да бъде на страната на играчите на Милан, на които отне трофея преди 2 години.