Topsport.bg продължава рубриката си „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-великия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата, най-вече с финалите. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1988/89 година.

1989 година: МИЛАН - СТЯУА 4:0

РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА, ЛЕВСКИ СЕ БОРИ ДОСТОЙНО СРЕЩУ БЪДЕЩИЯ ШАМПИОН

Купата на европейските шампиони 1988/89 е 34-то издание на турнира. 31 клубни отбора участват в него, в това число 31 национални шампиона от предходния сезон и ПСВ Айндховен като носител на трофея.

Участниците играят в чист турнирен формат със срещи на разменено гостуване (изключение: финалът) за короната на европейския клубен футбол. При равенство след двете срещи се гледа правилото за гол на чужд терен. Ако и там има равенство, при втората среща се изиграват и продължения и евентуално като краен изход се достига до изпълнение на дузпи.

Финалът се играе на 24 май 1989 г. на стадион  „Камп Ноу" в Барселона пред 97 000 зрители.

За трета поредна година английските клубове отново пропускат участие в европейските клубни турнири.

ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В НАДПРЕВАРАТА ПРЕЗ СЕЗОН 1988/1989:

ПСВ (Айндховен), Порто, ХИК (Финландия), Гурник (Забже), Жунес Еш (Люксембург), Реал (Мадрид), Мос (Норвегия), Будапещ Хонвед, Селтик, Динамо (Берлин), Вердер (Бремен), Левски (Витоша), Милан, Дъндолк (Ирландия), Цървена Звезда, Хармун Спартанс (Малта), 17 Нентьори Тирана (Албания), Пезопорикос Ларнака (Кипър), ИФК Гьотеборг, Спрата (Прага), Стауа (Букурещ), Спартак (Москва), Гленторан, Клуб Бюрж, Брьондби, Валур, АС Монако, Лариса, Нюшател Ксамакс (Швейцария), Рапид Виена, Галатасарай

ЗВЕЗДНИЯТ ОТБОР НА ЛЕВСКИ ТРИУМФИРА С ТИТЛАТА НА БЪЛГАРИЯ!

След като през изминалия сезон допускат да бъдат надхитрени от младия, но талантлив тим на ЦСКА, през сезон 1987/88 година, звездният отбор на Левски успява да се пребори за така жадуваното злато. Първенството е изключително равностойно, като двата тима допускат доста грешки. Левски обаче успява да финишира на първата позиция, с 2 точки повече от вечния си съперник.

Решителен за трофея се оказва мачът между левскарите и ЦСКА през месец март 1988 година, когато „сините" обръщат мача от 0:2 до 3:2. Тогава излиза и култовата  песен на Сектор „Б"- "Хей чуй, ЦСКА..." Вечното дерби е повече от зрелищно. Любо Пенев и Емо Костадинов дават комфортен аванс на „армейците" още до 8-ата минута. Това обаче само амбицира симовилчните гости, които в следващите мигове буквално попиляват своя враг и до 29-ата минута сътворяват пълния обрат. Това подсигурява и успеха за Левски. Точни за този знаменит обрат са Петър Петров, Георги Йорданов и Наско Сираков.

Страхотен сезон за  „сините" прави Наско Сираков, който къса съперниковите мрежи с 28 попадения. Те му помагат да спечели и голмайсторския приз, оставяйки зад себе си Любо Пенев (21) и Ивелин Младенов от Етър (18).

В селекцията на Васил Методиев-Шпайдела личат имената  на Борислав Михайлов, Николай Илиев, Петър Петров, Емо Велев-Кокала, , Божидар Искренов, Георги Славчев, Емо Спасов, Наско Сираков и Петър Курдов.

Така това изключително силно „синьо" поколение има прекрасната възможност отново да се докосне до мачовете с най-добрите от Европа.

Емо Велев-Кокала позира гордо със златния медал

ЖРЕБИЯТ Е ЖЕСТОК, МИЛАН ПРИСТИГА В БЪЛГАРИЯ С ЦЯЛОТО СИ ВЕЛИКОЛЕПИЕ!

Левскарите нямат никакъв късмет при жребия за КЕШ. Въпреки големия брой поносими съперници, съдбата праща „сините" на Милан - отборът, който тогава диктува и футболната мода в Европа. Но преди да ви запознаем със сблъсъците между българския гранд и „росонерите", нека обърнем малко по-голямо внимание италианския властелин.

МИЛАН - ГОЛЯМОТО ЗАВРЪЩАНЕ

Началото на 80-те години е изключително тежко за всички тифози на Милан. През пролетта на 1980 г. футболната общественост в Италия е разтърсена от най-големия в нейната история до този момент скандал - този на "Черното тото".

Като част от него фигурира уговарянето на мача Милан - Лацио завършил 2-1, заради което двата отбора са наказани от футболната федерация да играят в следващия сезон в серия Б. Интересен факт е, че по заведеното едновременно с това дело в гражданския съд двата отбора са оправдани поради липса на доказателства, но - до приключването му шампионатът вече е започнал. Милан завършва на първо място във втора дивизия, но тежката криза, която вече очевидно е налегнала клуба става причина за повторното му отпадане - през следващата 1981/82 г.

Милан завършва трети в обратен ред на класирането с 24 точки (две за победа) от 30 мача. Въпреки това стълбът в отбраната - Фулвио Коловати е един от титулярите на националния отбор на Италия станал световен шампион през лятото на същата година. Завръщането на Милан в Серия „А" отново става веднага, но клубът е потънал в дългове и е сериозно застрашен от фалит. Все пак на 20 януари 1985 година привържениците на отбора стават свидетели на дебюта на шестнайсетгодишния Паоло Малдини.

Историческа дата в историята на Милан ще стане 20 февруари 1986г. - клубът е поет от бизнесмена, телевизионен магнат на прохождащата в Италия частна телевизия Силвио Берлускони. Ексцентричният милиардер спасява „росонерите" от банкрут.

Новият президент стартира безпрецедентна кампания за закупуване на играчи - отборът е подсилен с Коломбо, Анчелоти, Донадони, Масаро, Гали, Бонети и Галдеризи, а на следващата година и с холандското трио Ван Бастен, Гулит (със Златната топка за 1987г.) и Рийкард.

След една преходна 1986-87г. легендата Лидхолм е заменен с малко известния дотогава Ариго Саки. Резултатите идват веднага - след дълго преследване на водача Наполи с Диего Марадона се стига до директния сблъсък между двата отбора на стадион „Сан Паоло". Победата с 3:2 за Милан няколко кръга преди края означава единадесетата шампионска титла за отбора.

В края на годината, в резултат и на европейската титла на Холандия, Ван Бастен печели Златната топка като най-добър играч на Европа с подгласници Гулит и Рийкард.

МАЧОВЕТЕ С ЛЕВСКИ

„Росонерите" пристигат в  цялото си великолепие в България. По незнайни причини, битката в София се провежда на „Герена", което пречи на още повече „сини" фенове да подкрепят своя тим.  Повече от 30 000 души дерат гърло за талантливия отбор на Левски, който моментално се впуска в атаки към вратата на Гали.

Устремът на домакините обаче е спрян в 18-ата минута, когато Паоло Пиетро Вирис не оставя никакви шансове на Борислав Михайлов.  Натискът на италианците се усилва с всеки следващ миг и селекцията на Ариго Саки подпечатва успеха си с второ попадение в 75-ата минута.  Тогава точен е Рууд Гулит.

На „Сан Сиро" ситуацията е още по-тежка. Милан громи Левски с 5:2, като с 4 гола блести Марк ван Бастен. Шампионът на България обаче също има своите положителни мигове, тъй като с две уникални попадения изпъкват Сашо Начев и Николай Илиев. Мнозина твърдят, че именно този двубой е помогнал най-много за трансфера на бранителя в Болоня през следващия сезон.

ПЪТЯТ НА „РОСОНЕРИТЕ" ДО „КАМП НОУ"

След като се справят с Левски, на италианците отново им предстои тежка визита на балкански гранд. Този път техен съперник е Цървена Звезда. Първата среща на "Сан Сиро" се играе на 26 октомври и завършва без победител 1:1. Капитанът Драган Стойкович-Пикси дава аванс на шампиона на Югославия в 47-ата минута, но само минута по-късно Пиетро Паоло Вирдис изравнява за "росонерите". Така всичко трябва да се реши на реванша в Белград.

ПРЕКРАТЕНИЯТ МАЧ СЪС ЗВЕЗДА

На стадиона в Белград има 100 000 зрители, а битката е белязана от много гъста мъгла, която намалява видимостта до минимум на „Мала Маракана". В 51-ата минута Деян Савичевич дава аванс на домакините след асистенция на капитана Драган Стойкович. Половината зрители обаче не виждат гола заради мъглата. Десет минути по-късно ситуацията за Милан става още по-тежка - Пиетро Паоло Вирдис получава червен картон за фаул срещу Илия Найдоски. Малко след това обаче идва спасението за "росонерите" съдията Паули прекратява мача заради липсата на видимост. Решено е срещата да се преиграе на следващия ден. Резултатът от прекратения двубой не се запазва, но остават в сила картоните. Изгоненият Вирдис и Анчелоти (получил втори жълт картон в турнира за сезона) не могат да играят.


На 10 ноември 1988 г. от мъглата няма и помен, но стадионът отново е претъпкан. Играчите на Цървена звезда са видимо уморени, а това най-сериозно личи в играта на Савичевич, който не може да води нормална подготовка заради ангажиментите си към Югославската народна армия. Марко ван Бастен дава аванс на "росонерите" в 34-ата минута, но Драган Стойкович изравнява пет минути по-късно. Равенството се запазва и след продълженията. Така всичко трябва да бъде решено след изпълнението на дузпи. Милан показва „железни" нерви и триумфира с 4:2.

На четвъртфинал трудните задачи за селекцията на Саки  продължават. Този път техен съперник е Вердер (Бремен). „Росонерите" се измъкват типично по италиански след минимален успех у дома и здрава защита на реванша в Германия. Попадението, което тласка миланистите към полуфиналите е дело на Марко Ван Бастен от дузпа.

ГАВРАТА С РЕАЛ (МАДРИД)

Стъпка преди мача за трофея, опонент на Милан е великият Реал (Мадрид). „Кралете" са другият голям  фаворит, потвърждавайки това с елиминации на Мос (Норвегия), Гурник (Забже) и настоящия носител на КЕШ - ПСВ (Айндховен).

Мнозина определят страховития сблъсък като „финал преди финала". Селекцията на Лео Бенхакер е безкрайно амбицирана за пореден трофей в Европа и „кралете" логично повеждат в резултата в 41-ата минута. Точен е легендата Уго Санчес. Испанците обаче не удържат крехката си преднина и Милан бележи важно попадение като гост чрез Марко ван Бастен в 77-ата минута. Така всичко остава да се реши на реванша.

„Сан Сиро" обаче не става свидетел на някакво емблематично съперничество, тъй като Милан буквално се гаври с „белия балет". Този мач остава завинаги в сърцата на тифозите. Домакините демонстрират убийствен футбол, гарниран с 5 гола на Анчелоти, Рийкард, Гулит, Ван Бастен и Роберто Донадони.

РУМЪНСКИЯТ СТЯУА ОТНОВО Е СЪПЪТСТВАН ОТ УНИКАЛЕН КЪСМЕТ

Две години, след като печели КЕШ в един от най-сензационните финали на турнира, румънците от Стяуа отново се добират до битка за престижното европейско клубно отличие. Съставът на румънците не е особено променен в сравнение с този от 1986 година, но в него вече изявен лидер е 24-годишният Георге Хаджи, когото година по-късно на световното първенство в Италия медиите ще нарекат Марадона от Карпатите.

„Стелистите" преминават ударно първия кръг след  5:1 и 2:2 срещу Спарта (Прага). Следва елиминация и на съветския гранд Спартак (Москва). В двата мача с попаденията си пък блестят Мариус Лакатуш и Джика Хаджи. Много красив гол при победата с 2:1 в Москва бележи Гаврил Балан.

На полуфиналите в турнира съперник е турският Галатасарай. Всички е решено още в първия мач. Публиката в Букурещ изпада в екстаз, когато селекцията на Ангел Йорданеску печели с разгромното 4:0. Във вратата на Зоран Шимович се разписват Дан Петреску, Илие Димитреску, Джика Хаджи и Пеле Гаврил Балант. Реваншът е протоколен и приключва при резултат 1:1.

ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ , КОЙТО СЕ ИГРА НА ЕДНА ВРАТА

Финалът се играе на 24 май 1989 г. на стадион  „Камп Ноу" в Барселона пред 97 000 зрители. Главен арбитър на срещата Карл-Хайнц Тришлер от Западна Германия. Очакванията са, че „росонерите" ще спечелят трофея без проблем. В това е убеден и клубният бос Силвио Берлускони, който наема специална яхта, пълна с негови приятели, заредена с луксозни уискита, шампанско и най-отбрани ястия. Всички те очакват триумф, който в крайна сметка и става факт.

Милан има тотално превъзходство над своя съперник, като по два гола бележат Ван Бастен и Гулит за категорчния успех с 4:0. На "Камп Kоу" присъстват над 90 хиляди тифози на "росонерите", като и до днес това е рекорд по посещаемост на привърженици от един тим на финална среща.

Така Милан полага началото на своята страховита доминация в Европа.  Голмайстор на турнира става Марко ван Бастен с 10 попадения. Негови подгласници стават звездите на Стяуа - Мариус Лакатуш и Джика Хаджи.

МИЛАН - СТЯУА 4:0

1:0 Гулит (18'), 2:0 Ван Бастен (28'), 3:0 Гулит (39'), 4:0 Ван Бастен (47')

СТАДИОН: „Камп Ноу", Барселона, 97 000 души

СЪДИЯ: Карл-Хайнц Тришлер (Западна Германия)

МИЛАН: Дж. Гали, Тасоти, Барези (к), Костакурта (74 - Ф. Гали), Малдини, Коломбо, Рийкард, Донадони, Анчелоти, Гулит (59 - Вирдис), Ван Бастен

СТЯУА: Лунг, Петреску, Бумбеску, Йован, Унгуряну, Миня, Хаджи, Стоица (к), Ротариу (46 - Балинт), Лакатуш, Пицурка

ПЪТЯТ НА МИЛАН ДО ТРОФЕЯ:

Първи кръг:
Милан - Витоша (София) 2:0, 5:2

Втори кръг:
Милан - Цървена Звезда 1:1, 1:1 - Милан се класира след дузпи

1/4-финал:
Милан - Вердер (Бремен) 0:0, 1:0

1/2-финал:
Милан - Реал (М) 1:1, 5:0

Финал:
Милан - Стяуа 4:0