С наближаването на дългоочаквания финал Барселона - Арсенал напрежението в Париж се покачва. Във френската столица са раздвоени и буквално разкъсани кого да подкрепят в битката за европейската клубна корона на "Стад дьо Франс". От една страна, това е Арсенал, където лидер и капитан е най-силният в момента играч на "петлите" - Тиери Анри.

Изобщо англичаните минават за любимия тим на французите на Острова, тъй като техният мениджър мосю Арсен Венгер, освен че написа бляскава страница в клубната история, превърна "топчиите" в колония за свои сънародници. Едно е ясно - французите, които ще защитават честта на "артилеристите" във финала, със сигурност ще са повече от англичаните. А за шовинисти като местните фенове това не е без значение...

От другата страна е Барселона начело с безспорното футболно бижу Роналдиньо. Откъде тогава идва раздвоението в парижани? Дългучът от Юлис В Париж обичат Анри, макар да се усеща лека двойственост в отношението към него. Седрик Рукет от "Екип" разбулва мистерията. "Тиери е роден тук - заедно с Вилтор са израсли в квартал Юлис. По тамошните бетонни площадки са първите им футболни уроци.

Двамата, които днес са признати звезди, обаче никога не са играли за любимия местен тим - Пари Сен Жермен. Навремето дългучът Анри (б.р. висок е 188 см) не бе оценен и се принуди да отиде чак на другия край на Франция - в Монако. Все пак безспорно към него в Париж изпитват симпатия, защото е наше момче", споделя Рукет.

Има обаче и друга причина французите да почитат Тиери. Когато през декември бе обявен за четвърти път за футболист на годината в страната, организаторът на анкетата "Франс Футбол" излезе с показателното "Анри IV" на корицата си. Алюзията с цифрата е ясна, но и цялата комбинация крие символика. Анри IV Наварски, родоначалникът на Бурбонската династия, е живял преди около 4 века и е един от най-любимите крале на французите.

Той е водач на хугенотите по време на религиозните войни, издава Нантския едикт, който регулира спора с католиците, освен това е ловък политик, талантлив дипломат и пълководец. През неговото управление Франция укрепва и се засилва абсолютизмът, освен това води политика на протекционизъм в икономиката, за да ограничи вноса на промишлени стоки.

Освен препратка към миналото симпатията към Тиери Анри си има и чисто футболна причина. Седрик Рукет отново идва на помощ: "Съперничеството между Франция и Англия има вековни корени. Естествено то съществува и във футбола. Ние сме особено горди с успехите на Венгер, Анри и останалите наши сънародници на Острова, тъй като те успяха да се докажат в родината на футбола.

Преди имахме известен комплекс от англичаните заради успехите им, но след като станахме световни и европейски шампиони, това изчезна". Роналдиньо, богът За Анри е ясно, да видим защо парижани харесват толкова звездата на Барса Роналдиньо. Ами много просто - той игра в ПСЖ, при това не само носи екипа на столичния тим, ами бе боготворен.

През пролетта на 2003 г., когато изтичаха последните дни от престоя му в Париж, той бе обсебил града. Огромни пана с лика на чаровно усмихнатия зъбльо приканваха да си купиш какво ли не, като се почне от култовия булевард "Шан-з-Елизе" и се мине по по-периферните улици. В храма, където през седмица отиваха да му се кланят - стадион "Парк де Пренс", над централния вход, бразилецът в "ръст" 20-ина метров плакат посрещаше своите поклонници...

"Отдавна в Париж не бе имало толкова обичан футболист. Наистина  Роналдиньо тук бе бог! Хората ходеха на мач почти само заради него, като дори резултатът от срещата оставаше на втори план. Сигурен съм, че Париж и сега ще посрещне подобаващо своя доскорошен любимец - смята Седрик Рукет. - В Барса в момента има и французин - Людовик Жюли, но дори от патриотизъм той не може да накара местната публика да го подкрепи така, както би го сторила за Роналдиньо".

Не остава нищо друго, освен да попитаме колегата за прогноза за кой отбор ще викат неутралните зрители, но Рукет се измъква с тайнствена усмивка. "На 17 май вечерта ще стане ясно", дипломатичен е французинът. Анелка - хлапакът от Версай През 2000 г. Париж за последен път прие финал от Шампионската лига. Сега градът се изравни с рекордьора Лондон, чийто вече несъществуващ "Уембли" пет пъти е домакинствал в спора за европейската клубна корона.

Преди 6 г. финалът бе испански, като Реал разби Валенсия с 3:0. Парижани обаче и тогава имаха особена тръпка за мача. В Белия балет бе французинът Никола Анелка, който 2 сезона бе радвал феновете на Пари СЖ, преди да премине в Арсенал. Тъмнокожият нападател не можа да се разпише, но игра силно и местните медии бяха насочили вниманието си изключително към него.

На пресконференцията преди финала в добре познатия ни х-л "Трианон Палас" във Версай (квартира и на Пеневата чета, където бе положена основата на незабравимото "американско" лято през 94-а) някак си минаха претупано въпросите към Висенте дел Боске, Роберто Карлуш и Стив Макманаман. Всички се озъртаха за Никола. Освен фактът, че е играл за ПСЖ, причината за подобно отношение към Анелка бе, че е местно момче. И благодарение на футбола хлапакът от Версай се измъкна от хлъзгавия живот на улицата...

Между другото през 2000 г. в състава на Валенсия също имаше френска връзка. При това и двамата бяха играли за ПСЖ - защитниците Жослен Англома и Ален Рош. Но медийният фокус бе насочен към скандално-гениалния Анелка...

Париж, от нашите пратеници