Двата полуфинала за Шампионската лига между Реал и Барса дойдоха в повече. Прекрасно е цял свят да гледа два световни гранда. Но съвпадението от четири срещи уби красотата на мига. В срещите от Примера и Купата на Краля нещата започнаха да излизат извън футболните стойности. А двубоите от най-комерсиалния европейски турнир се превърнаха в тотална кухненска разпра между "белия балет" и каталунците.

На всяко ниво - от босовете Росел и Перес, през мениджърите Гуардиола и Моуриньо, до "белите"  гладиатори, играещи над ръба на грубостта, и "червеносините" симуланти.

В крайна сметка въпреки че Реал се опитваше да бъде четири пъти различен, отборът все още играе, не трудно, а тромаво и мъчително срещу Барса. Друг е въпросът, че и в последния мач от Шампионската лига Де Блекере сипа вода в мелницата на Моуриньо.

Вярно, белгиецът спести по още един, до два жълти картона за Карвальо и Марсело. Но отмени гол на Игуаин при 0:0. За двайсет дни мачовете на Ел Класико се превърнаха в някакво махленско барбекю, на което летяха евтини искри по посока Мадрид-Барселона и обратно.

Ясно е, че заради многото пари, които се изливат в Шампионската лига, няма да бъде върнат чистия формат да участват само шампионите на страните. Добре поне, че оставиха само едни групи преди осминафиналите, защото когато бяха две, беше страшно. Наставаше такова безсмислие по терена, че играчите се чудеха как да изиграят мача още от първата минута.

Ярък пример бе един псевдодвубой между Монако и Леверкузен. Фабиен Бартез пазеше вратата на монегаските и буквално гледаше сеира, необезпокояван, опрял голото си теме до страничната греда.

За да се избегнат "домашните" мачове на полуфинала от типа Барса - Реал или Манчестър Юнайтед - Челси, добре би било още от осминафинала да има пълен жребии. Тогава, вероятността да има повторение на една двойка полуфиналисти от Англия, Испания или Италия почти всяка година, ще бъде по-малка. Ще се намали и шансът да има повторение на финали. Каквито бяха Милан - Ливърпул през 2005 и 2007. И сега през 2009 и 2011 Манчестър Юнайтед (най-вероятно) и Барса.

В предишни години даден клуб е бил хегемон три или две години поред, но на финала винаги е играл с различни отбори. През 1971, 1972, 1973 Аякс печели КЕШ три пъти срещу три различни съперника - Панатинайкос (който по онова време е много силен), Интер и Ювентус. След това Байерн през 1974, 1975 и 1976 срещу Атлетико(Мадрид), Лийдс и Сент Етиен(също невероятни отбори тогава). През 1989 и 1990 Милан печели срещу Стяуа и Бенфика.

Наситеност на клубове от една държава няма как да се избегне. Преди време в турнира на УЕФА доста често карето полуфиналисти беше от Италия. Тази година в Лига Европа  португалците класираха три отбора - Порто, Бенфика и Брага.

Като стана въпрос за Порто, човек може само да съжалява, че този отбор, който играе изключително красиво, без да си прави сметки, не е в Шампионската лига. Ако има някой тим, който в момента би могъл да победи Барса на Шави, Иниеста и Меси, това е тимът на Виаш-Бояш с Фалкао и Хълк.

Всъщност и това може да стане. Само, че в края на август на финал за Суперкупата на Европа в Монако. Има обаче няколко условия. Ако споменатия треньор и въпросните футболисти останат в Порто. Другото е, че Манчестър Юнайтед или Шалке 04 ако направи чудо, и Бенфика или донякъде Брага, не са си казали още думата.