Както и да погледнем, загубата на Левски от Барселона с 0:5 е конфузна. Такова е и масовото усещане в отбора, сред феновете му и сред останалите любители на футбола, които са стискали палци за "сините" във вторник вечер.

Усещането е конфузно, въпреки че Левски загуби на терена на настоящия европейски шампион, който играе най-зрелищния футбол и е може би най-силният отбор на Стария континент в момента. И това неприятно чувство е резонно, защото след цялата еуфория, съпровождаща отличните изяви на "сините" в Европа през последните 12 месеца, разгромът с 0:5 в дебюта на български тим в Шампионската лига е наистина смущаващ.

Но можеше ли Левски изобщо да не загуби този мач? Да, можеше. Затова обаче щеше да е нужен огромен късмет и... друга тактика. Лично мое мнение е, че изборът на "синия" спортно-технически щаб отборът да се надиграва с Барселона бе предварително обречена на провал романтична авантюра. Твърдо съм "за" налагания от Стоилов атакуващ стил. Но всеки стил е логично да търпи известни трансформации с оглед на противника. Левски не трябваше да играе в глуха защита срещу Барса, но трябваше да заложи на далеч по-внимателни действия, с по-голямо насищане на средната зона и подстъпите към вратата си с играчи, с цел по-добро подсигуряване при опазването на изключителни футболисти като Роналдиньо, Ето'о и компания.

"Сините" трябваше да разчитат на здрава, агресивна, подсилена защита и преминаване при възможност в мълниеносни контраатаки с по-дълги пасове с участието на максимум 2-3 играчи напред. Впрочем с тази тактика Челси елиминира Барса преди 2 сезона. Подобно поведение е срам за селекцията на английския гранд и затова Мауриньо е вреден за футбола, но то е оправдано напълно с оглед кадровия потенциал на Левски.

По-прибраната тактика на "Камп Ноу" щеше да е естествено продължение на "правилния" футбол", с който българският тим постигна толкова успехи в последно време в Европа. Защото "правилен футбол" означава на първо място реална оценка на собствените възможности и съобразяване на игровото ти поведение с тях. Най-добрият пример за това са немците. Те с основание предизвикват естетическо отвращение, но в крайна сметка често взимат своето.

Връщайки се към мача с Барса, трябва да подчертаем, че Левски имаше нещастието да допусне ранен гол. Въпреки това "сините" намериха сили, окопитиха се и бяха равностойни за 15-20 минути на страховития състав на Франк Рийкард. Лесно допуснатия втори гол обаче ги пречупи, а третото попадение веднага след почивката на практика ги срина. "Сините" футболисти се стараха, но личеше смущението им. Някои изневериха напълно - като Боримиров и Емил Ангелов. "Синята" защита се задъхваше и, недостатъчно подпомагана от останалите си съотборници, изпадна неведнъж в тежки ситуации.

В този мач ясно пролича необяснимото поведение на шефовете на "синия" клуб. Не може да влезеш в групите на Шампионската лига и да не подсилиш скромния си тим с няколко класни попълнения. Вече стана досадно до втръсване да се повтаря, че на Левски са нужни поне висококласен разиграващ халф и централен защитник. Инвестициите за тези покупки не са толкова рискови, колкото рискът с неконкурентен състав да изпаднеш евентуално в ситуацията на боксова круша в компанията на най-силните в Европа. Така и цената на останалите "сини" играчи се срива, както и се проиграват шансовете за приходи от спечелени точки и дори класирания по-напред в евронадпреварата.      

В мача с Барса за пореден път се видя, че Станислав Ангелов бележи значителен прогрес като офанзивен играч, но няма място в защитата. Пелето дава заявка за равностоен конкурент на Телкийски като десен атакуващ халф, защото Йовов, както и да играе, е последният футболист в Левски, който трябва да загуби статута си на основен играч. Трябва да се отбележи, че и с изявите си на "Камп ноу" Веселин Минев показа, че е много добро трансферно попадение и отборът има отличен ляв защитник в негово лице. Доста критикуваният Гонзо също се включи добре, но играта на Левски вече беше твърде разстроена.

Въпреки всичко разгромът е нещо, което се случва във футбола. А когато той дойде от гранда Барселона, с оглед ресурсите на "синия" клуб, не е срамен. Тази загуба
е и полезна, защото е допълнителен опит за левскарите. Те и треньорът им Стоилов показаха, че имат достатъчно характер и манталитет да излизат от трудни ситуации. И "сините" действително имат реални шансове да накарат футболния свят да говори за тях с искрено уважение, ако покажат най-доброто, на което са способни в останалите си мачове в безспорно най-тежката група на Шампионската лига този сезон.