Последният мач на Левски в евротурнирите, който гледах на живо беше загубената драма с дузпи от Щурм (Граац) на националния стадион през сезон 2002-2003, когато Славолюб Муслин водеше "сините".

Тогава в Левски играеха четирима от сегашните играчи на "сините" (Петков, Ст. Ангелов, Топузаков, Телкийски) и настоящият наставник Станимир Стоилов.

От тогава шампионите са извървяли много дълъг път в правилната посока.

Левски е друг отбор. Сега "сините" са много по-уверени, не прибързват, играят футбол, не се страхуват.

Станимир Стоилов обаче не прави разликата между сегашния Левски и този от 2002-2003 година. Муслин също беше чудесен треньор.

Разликата прави, промяната в менажирането на клуба, разумният подход при купуването на играчи, ясната идея, че отбор се създава, когато се гради няколко години с постоянен състав.

Станимир Стоилов и Наско Сираков разбират футбола и Левски започна да играе футбол. Политиката на клуба обаче е от решаващо значение.

Левски не е върха, има още адски много работа, но показва, че правилният модел дава добри резултати и могат да бъдат добър пример за останалите водещи клубове у нас.

Вярвам, че ако държавата се "събуди" и най-накрая се вземе някакво решение за спортните бази и се създадат ясни правила, при които клубовете ще могат да инвестират в изграждането на нови спортни обекти, следващите години български отбори ще ни радват още много в Европа ако работят по модела "Левски".