Левски отстъпи на Вердер в Бремен по начин, който оставя смесени чувства. С оглед показаното на терена загубата е справедлива, но от друга страна тя дойде след нелепи грешки на "сини" играчи и при двата гола. Освен това Левски показа и две лица - доста добро през първото полувреме и незадоволително през второто.

Още в самото начало трябва да се каже, че това поражение на българския шампион дойде от класен отбор. На първо място играчите на Вердер демонстрираха изключително физическо ниво, както и отлична организация на играта. Мачът започна с очаквания домакински натиск, който обаче бе посрещнат успешно от  нашия тим.

Въпреки предварителните твърдения на треньорския щаб, че Левски отново ще действа нападателно, този път отборът игра по-разумно, тоест по-прибрано, като стоеше по-добре от двубоите си с Барселона и Челси във фаза защита. По-отбранителният вариант бе следствие и от натиска, който Вердер наложи. Плюсът за тима на Левски е, че се оказа подготвен за немските набези.

Ричард често действаше като трети централен защитник, а и Боримиров дейно помагаше в отбрана. Бардон също активно се опитваше да противодейства на тръгващите в атака противникови халфове, такава задача имаше и Телкийски. Паралелно Левски търсеше възможност да контраатакува бързо. С тази задача обаче българският шампион не успя да се справи задоволително.

Във фаза атака единственият, който бе на ниво - и то само през първото полувреме, бе Христо Йовов. Тотално разочароваха Домовчийски и Телкийски. И докато Валери има действително оправдание (съвсем наскоро се върна в игра, след като беше повече от месец извън строя заради контузия), то Мечо няма никакво извинение.

Най-големият малшанс за "синия" тим се оказа травмата на Гонзо, получена дни преди двубоя в Бремен. Георги Иванов щеше да е много полезен с острата си, активна, борбена игра, както и с духа и опита си. Контузия остави в София и третия център нападател на Левски и голмайстор на отбора в турнира на УЕФА миналия сезон - Емил Ангелов.

След като преодоляха първоначалния натиск, "сините" на практика изравниха играта. Левски показа голям напредък в прегрупирането и подсигуряването. Тук трябва да акцентираме върху това, че левскарите много успешно се противопоставяха на изключително силния във физическо отношение германски отбор. Тимът на Вердер атакуваше и се бранеше с голяма мощ и бързина. Играчите на бременския тим пресираха от първата до последната минута обикновено с по двама души в противников състезател. Ако загубеха топката след масирана атака, те по-най бързия начин съумяваха да се върнат в своята половина.

При това жестоко темпо Левски успя да е равностоен на практика през цялото първо полувреме. Но още в третата му четвърт се видя, че българският шампион отстъпва доста на съперника си по отношение кондицията. Именно това се оказа и решаващото за загубата.

През втората част Левски не можа да стигне до обрат, защото нямаше физически сили за това. "Сините" трябваше да заличават гол пасив, но когато загубеха топката, вече имаха определено проблеми с бързото връщане назад, с прегрупирането и подсигуряването. С напредването на времето нарастваше броят на атаките на домакините, в които те срещаха на пътя си все по-малко бранители.

Друг компонент, по който Вердер определено доминираше, беше играта за първа топка. При персоналните надигравания футболистите на германския тим показаха експлозивност, борбеност и линейна бързина, с която трудно се справяха левскарите. Именно проблемите
с умората и играта за първа топка бяха в основата на втория гол във вратата на Петков - лесно загубена топка, бързо и безпрепятствено контра, безучастно поведение на Станислав Ангелов спрямо Клозе, който с едно докосване изведе в чиста позиция непокрития техничар Диего.

Стоилов изрази недоволството си, че този път отборът му не е бил на ниво в контролирането на топката. В основата на това беше прилаганата от Вердер отлична преса - като дисциплина, динамика и физика.

Въпреки всичко Левски трябва да съжалява, защото допусна секунди преди почивката нелеп първи гол (след безотговорно поведение на Вагнер като участник в стената при изпълнението на фаула). Левски трябва да съжалява и за това, че когато изравни играта след 15-ата минута, до края на първата част на два пъти Йовов нямаше шанс да отбележи. Един път шутира покрай гредата, а след това след изпълнение на фаул виждаше вече топката да лети към мрежата, когато гигантът Налдо скочи в стената и с глава изби в корнер.

Ако "сините" бяха повели, мачът можеше да има и друг развой. Или ако бяха задържали нулевото равенство през първата част, щяхме да станем свидетели на доста интересно и непредсказуемо второ полувреме.

Въпреки загубата повечето играчи на Левски се представиха на доста добро ниво. Гошо Петков направи силен мач. Двойката Томашич-Топузаков бе много по-стабилна в сравнение със срещите с Барса и Челси. Вагнер игра стабилно (като се изключи ситуацията при първия гол). Станислав Ангелов отново бе в познатата светлина - нестабилен и недостатъчно агресивен на поста си като десен защитник, добре включващ се в атака, но бавно връщащ се след това в отбрана.

Боримиров и особено Ричард свършиха много работа - най-вече в дефанзивен план. Телкийски и Домовчийски бяха слаби. Бардон демонстрира виждане и самочувствие, но в този мач на ниво Шампионска лига ясно личеше липсата му на бързина и прецизна техника. Понякога задържаше и излишно топката.

Йовов игра много добре през първото полувреме, но в няколко пъти сбърка тактически, като търсеше паса на всяка цена, а не опитваше сам да се възползва докрай от открилото се пространство пред него. През втората част свърши въздухът. Много добре накрая се включи и младият Ники Димитров. Учудваща бе и първата смяна в Левски при 0:1 - Домовчийски бе заменен не с нападател, а с малогабаритния халф Миро Иванов. И на практика тимът остана без чист нападател.