След дълго чакане най-после видяхме и мач в София за Шампионската лига с български отбор. Двубоят между Левски и Челси започна с много предпазливост и от двете страни. В началните минути "сините", ентусиазирани от 12-ия си играч - публиката, като че ли бяха по-активни и не си личеше никакво притеснение. Гостите изравниха играта след 10-15-ата минута и мачът стана доста двуостър и интересен.

Схемите в защита на двата тима бяха еднакви - с четири човека. Левски бе разположил петима играчи в средата и само Йовов беше изнесен по-напред. Челси имаха двама нападатели (Дрогба и Шевченко) и четирима средни играчи.

Стилът на игра на двата отбора беше абсолютно еднакъв през първото полувреме. Бавни, постепенни атаки с дълги разигравания на сигурно, без да се търсят веднага голови подавания. Преброявахме поне по 10-15 паса в една атака, като определено през тази част англичаните използваха отигравания с едно, максимум две докосвания на топката, а нашите играчи работеха на по-сигурно и бавно с поне 3-4 допира и рядко с едно докосване на топката.

"Сините" извършиха малко повече непринудени грешки в тези разигравания, което беше най-яркият пример за класите на отборите. Големият Челси не блести, но грешките в елементарните ситуации липсват напълно. Нямаше го финесът на Барселона, но сигурността на лондончани е невероятна и не е учудващо, че Левски нямаше чисто голово положение през първата част.

В защитната фаза също двата тима действаха почти по един и същ начин. Когато загубеха топката, отборите се прибираха на 40 метра от противниковата врата. След като се групираха отлично, там започваха опитите за отнемане на топката, като оставяха защитите на противника да разиграват без напрежение.

В няколко мига Челси първи опита да пресира по-напред нашите и на моменти успяваха да ни отнемат топката в опасна близост, като нещо сериозно не успяха да направят. През това полувреме двата отбора не осъществиха по нито една бърза контраатака, защото бяха заложили на сигурността и атакуваха с по-малко хора и не даваха да има свободни пространства в тила им.

Личеше си, че англичаните не са подценили мача и искаха максимално бързо да стигнат до надеждна преднина. Двете греди и няколкото други възможности за гол логично доведоха до такъв във вратата на Петков. Въпреки това "сините" не играха лошо през този период. Хубавото беше, че не личеше страх и притеснение от респектиращия съперник.

В началото на второто полувреме гостите натиснаха максимално скоростта и за наша жалост този път лесно и бързо стигнаха до така важния за тях гол. Оттук мачът се промени. Лондончани се прибраха и постепенно намалиха оборотите, като мисълта, че имат по 45-50 мача на година, показа, че те знаят как трябва да печелят, без да търсят красота и да влагат излишни усилия.

Левскарите се постъписаха и това бяха най-лошите минути в мача. Третият гол дойде повече от нашето напрежение. Оттам-нататък вече гостите се успокоиха тотално и започнаха да мислят за края на двубоя. Най-хубавото е, че в тези минути "сините" се хвърлиха за честа си, като напълно категорично успяха да я защитят.

В тези силни български минути момчетата на Мъри направиха няколко бързи разигравания с едно-две докосвания и достигнахме до три-четири чисти голови положения, които Чех спаси и показа, че е страхотен вратар. Той беше най-трудното препятствие за нас. Все пак младият Огнянов отбеляза жадувания за всички ни първи гол в Лигата. При това попадението беше наистина страхотно след мълниеносна бърза комбинация с едно докосване и брилянтен пас на Йовов.

Нашият гол бе в стила на Челси. Видя се, че имаме сили за достойно представяне в оставащите срещи. През целия мач силите бяха равностойни с два показателя, за които имахме предварително големи притеснения: въздушните единоборства по целия терен и издръжливостта във функционалните показатели.

Браво на нашия медицински и спортно-технически щаб, че беше подготвил така добре отбора ни. За мен Вагнер беше най-сигурният ни защитник, като в нашата лява зона противникът не можа да ни пробие нито веднъж. Централните ни защитници също се бориха отлично и само на моменти се пропукваха.

В средната зона Ричард, Боримиров и Ст. Ангелов, попаднали срещу феноменални играчи, се бориха супер и по нищо не им отстъпваха. Бардон може би се позагуби и остана леко незабележим. Йовов и Телкийски, за разлика от мача с Барселона, бяха много по-положителни и интересните им ходове в атака се понравиха, като вложиха и старание в защитен план.

Отлично включване на Гонзо и талантливият Огнянов, които раздвижиха атаката и вкараха голяма доза острота. Неслучайно единият отбеляза гол, а другият стигна до два удара, спасени от вратаря Чех с мъка. Не можем да не отбележим отличното съдийство на французина Лоран Дюамел, който не се повлия от това, че Челси с Роман Абрамович начело, е един от най-богатите отбори в света.

Левски игра добре и независимо че загуби, показа характер в края на мача, което само ни радва. Вижда се, че срещаме най-силните отбори в света и това, че губим, не трябва да учудва никого. Израстването в такива мачове е задължително.

"Сини" играчи, гордейте се с публиката си, а вие, "сини" запалянковци, гордейте се с отбора си!!!