Европейските клубни турнири влязоха във заключителната си фаза и равносметката е красноречива - испанският футбол доминира за поредна година. Представителите на Примера дивисион отново забиват в земята конкурентите си от другите големи първенства, което предизвиква много въпроси, най-важният от които - на какво се дължи хегемонията им?

Фактите са, че градските съперници от Мадрид Реал и Атлетико ще се борят за титлата в Шампионската лига в повторение на финала от 2014 година. Те ще определят победителя в най-комерсиалния турнир, който за шести път в последните десет години ще е от Испания. Пет пъти това бе Барселона, а веднъж това стори "кралският клуб".

На другия фронт Севиля пък ще се опита да спечели петия си трофей в Лига Европа за последните десет години в спор срещу Ливърпул. Между купите на галисийците Атлетико също успя да триумфира в надпреварата веднъж, а до финала стигнаха и Еспаньол и Атлетик (Билбао).

На какво обаче се дължи пълната хегемония на испанските отбори? Много специалисти считат английското първенство за най-конкурентното в света, но на европейската сцена местните отбори остават далеч зад испанските и като качество на играта, и като резултати.

Логична причина за това са милионите, които Барселона и Реал пръскат за играчи ежегодно в качеството си на най-богатите клубове в света. Невероятната школа на каталунците пък не спира да бълва нови и нови качествени играчи. Междувременно на сцената се появи и Атлетико, който дължи пробива си между финансовите гиганти до голяма степен на треньора си Диего Симеоне. Същото важи и за наставника на Севиля Унай Емери.

"Интересен аспект на испанския футбол е неговото разнообразие, което се дължи на новото поколение треньори. Примера е като калейдоскоп на стилове на игра, което е нетипично за Европа. Въпреки множеството управленски проблеми, испанският футбол се превърна в перфектна лаборатория за участници в европейските турнири", пише журналистът на "Марка" Сантиаго Сегурола.

Според Ричард Мартин от "Ройтерс", колаборацията между европейския и южноамериканския стил води до невероятни резултати, за което красноречива е статистиката в преките елиминации между испанските тимове и представителите на други страни.

Испанските отбори са спечелили стряскащите 47 от последните 50 елиминации срещу съперници, които не са от Испания. Победата на Ливърпул над Виляреал в полуфиналите на Лига Европа е едва втория път, в който испански отбор губи от английски в 18-те подобни срещи от 2009 година насам. Единственият друг такъв случай е, когато "Челси" отстрани Барселона на полуфиналите в Шампионската лига през 2012 година.

Предимството на Примера пред Премиършип е въпреки огромната разлика между цената на телевизионните права за двете първенства. Тя е почти 4 млрд. евро в полза на британците. Друг голям проблем в Испания е разпределението на въпросните суми, тъй като Барселона и Реал прибират повече отколкото всички останали отбори в първенството взети заедно, докато в Англия всичко зависи от класирането.

"Винаги съм казвал, че Премиършип е най-доброто първенство в света поради ред причини: феновете, организацията, но най-добрият футбол се играе в Испания", заяви мениджърът на "Манчестър сити" Мануел Пелегрини, който преди е водил и Реал.

"Ако казва, че Премиършип е най-доброто първенство заради парите, които печели, то е напълно прав. Това е простата математика, но не мисля, че това прави шампионата най-добрия. Икономическите и спортните резултати трябва да са балансирани и ако съдим по това, то тогава Примера със сигурност е най-доброто първенство в света", пък отговори на това изказване президентът на испанския шампионат Хавиер Тебас.

Едно е сигурно - англичаните отдавна се научиха как да правят пари от футбола, докато в Испания обичат да ги гарнират и с европейски титли.