Topsport.bg продължава рубриката си „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-великия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата, най-вече с финалите. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1958/59 година.

1959 година: РЕАЛ (МАДРИД) - СТАД РЕЙМС (ФРАНЦИЯ) 2:0

РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА, ЕПИЧНИТЕ БИТКИ НА ЦСКА С АТЛЕТИКО (МАДРИД)

Купата на европейските шампиони 1958/59 е 4-то издание на турнира. 26 клубни отбора участват в него, в това число 25 национални шампиона от предходния сезон и испанския вицешампион Атлетико (Мадрид), тъй като Реал (Мадрид) участва автоматично като носител на трофея. Първият турски представител е на лице- Бешикташ, а поради политически причини от континенталното състезание се отказва Олимпиакос.

Участниците играят в чист турнирен формат със срещи на разменено гостуване (изключение: финалът) за короната на европейския клубен футбол. При равенство след двете срещи, се изиграва трети мач на неутрален терен. Огромен късмет при жребия вади нашия ЦДНА (София), който заедно  Уулвърхямптън и ХПС (Хелзинки) започва директно в първия кръг  на турнира, а не играе предварителни квалификации.

ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ ТУРНИРА ПРЕЗ СЕЗОН 1958/59: Реал (Мадрид), ЦДНА (София), Уулвърхямптън, ХПС (Хелзинки), Стандарт (Лиеж), Харс, Бешикташ, Олимпиакос, Йънг Бойс, Манчестър Юнайтед, Динамо (Загреб), Дукла (Прага), Жунес Еш- Люксембург, Гьотеборг, Ардс-Северна Ирландия, Стад Реймс, Висмут Карл Маркс Щадт (Ерцгебирге Ауе), Петроул Плоещ, Атлетико (Мадрид), Дръмкондра-Ирландия, Полония Битом, МТК Будапещ, КБ-Дания, Шалке, Ювентус, Виенер Шпорт Клуб, ДОС (Утрехт), Спортинг (Лисабон)

Съдбата обаче си връща тъпкано на „армейците", които още на старта са принудени да се изправят срещу един от фаворитите- Атлетико (Мадрид). „Дюшекчиите" загряват добре по време на предварителния кръг, унищожавайки ирландците от Дръмкондра с 8:0 и 5:1. Така се стига до първата среща, която се играе на „Сантяго Бернабеу" пред около 80 000 души. Домакините повеждат чак след час игра, а попадението е дело на Вава. Следва гол и на Пейро, но интригата се запазва след късен гол на Георги Димитров.

Реваншът в София е исторически. На 25 ноември 1958 ЦСКА успява да излъже именития си съперник и го побеждава с 1:0. За кеф на хилядите по трибуните, битката ще бъде решена от допълнителен трети двубой, а с основна заслуга за достигането до него е голмайсторът Панайот Панайотов. Решителният мач се играе на неутрален терен в Женева (Швейцария). ЦДНА (София) открива още в 17-ата минута  с попадение на великия Крум Янев. Нещата стават още по-прекрасни, когато в 40-ата минута бранител на Атлетико получава червен картон. Събитията обаче изненадващо се обръщат, „рохикобланкос" изравняват малко след това и така докарват мача до продължения. Там въпреки, че са с човек по-малко, момчетата на Фердинанд Даучик са далеч по-свежи и с попадения на Кайехо и Вава-дузпа, слагат край на „армейското" участие през тази година.

ИЗНЕНАДВАЩИЯТ ПРОГРЕС НА ЙЪНГ БОЙС И ЗАВРЪЩАНЕТО НА СТАД РЕЙМС

Швейцарците имат наглед невъзможен съперник в предварителния кръг - Манчестър Юнайтед. „Червените дяволи" обаче отказват специалната покана за участие от страна на УЕФА и така клубът от Берн продължава в елитната фаза. Там сензационно е отстранен пълния със звезди тим на МТК след категорични победи с 2:1 и 4:1, като с попаденията си се откроява Ернст Вехзелберг. Радостта на четвъртфинал е още по-голяма, тъй като след допълнителен трети мач е отстранен шампионът на Източна Германия - Висмут Карл Маркс Щадт ( сегашен- Ерцгебирге Ауе).

Мечтата им за финал обаче  е грубо потъпкана от завърналия се с гръм и трясък тим на Стад Реймс. Момчетата на Албер Батьо стартират похода си за европейското отличие с побой над северноирландците от Ардс (4:1, 6:2). Следва лекция над ХПС (Хелзинки) 4:0, 3:0, а на четвъртфинал е отстранен Стандарт (Лиеж) след чудодеен обрат. Френския шампион губи първата среща с 2:0, но на реванша два гола на Фонтание и един на Пиантони пращат отбора сред най-добрите четири.

Съперничеството с Йънг Бойс е сериозно, но протича по стандартния за Реймс ред. Загуба при гостуването с 1:0, а след това безпощаден успех на реванша с 3:0. Така три години по-късно, французите са отново на финал, а там съперникът е повече от познат.......

КАКВО СЕ СЛУЧВА С ШАМПИОНИТЕ ОТ РЕАЛ?

Водени от гениалния си нападател Ференц Пушкаш, „кралете" стигат до полуфинал с безпроблемни елиминации на Бешикташ (2:0, 1:1) и Виенер Шпорт Клуб (0:0, 7:1). Стъпало преди финала, „белия балет" обаче среща градския си опонент от Атлетико - двубои, които се помнят и до днес от най-ревностните привърженици и на двата клуба.

*- Ференц Пушкаш

Враговете си разменят по една домакинска победа и така всичко трябва да се реши в трети мач, който се играе пред 20 000 души на стадион „Ла Ромаледа" в Сарагоса. Алфредо ди Стефано открива още в 16-ата минута, ала попадението му бързо е върнато чрез Колар. Точка на спора и място на заветния финал дава Ференц Пушкаш, който бележи 180 секунди преди края на полувремето.

ПОВТОРЕНИЕ НА ФИНАЛА ОТ 1956-а ГОДИНА

Битката за трофея няма как да бъде по-завързана. Един срещу друг се изправят старите врагове от Реал (Мадрид) и Реймс отборите, които си оспорваха и първата КЕШ през 1956-та година.

Селекцията на Алберт Батьо е устремена към постигането на жадуван реванш, докато „кралете" искат да изумят Европа с четвърти пореден триумф. В двата отбора личат имената на велики играчи. Реймс блести чрез своя фантастичен таран Жуст Фонтанйе, докато честта на Реал бранят добре познатите Риал, Хенто и Ди Стефано.

Двубоят се играе на 3 юни пред 72 000 души на стадион „Некарщадион" в Щутгарт. Съдия е Алберт Душ от Западна Германия.

„Кралете" обаче излизат повече от притеснени, тъй като на финала са без две от основните си фигури. Ференц Пушкаш пропуска мача заради неприятна травма, а пък малко след старта на историческия двубой, принудително заменен е Раймонд Копа. Това обаче изненадващо не оказва влияние на „кралското" представяне. Рециталът започва само 60 секунди след първия съдийски сигнал, когато Енрике Матеос бележи във вратата на Доминик Колона. Точка на спора поставя Алфередо Ди Стефано, който отново се разписва в големия финал и по този начин коронясва испанския гранд за четвърти пореден път. Испанците дори си позволяват лукса да изпуснат и дузпа.

Утеха, макар и малка, за футболистите на Реймс е, че Жуст Фонтанйе печели голмайсторския приз на турнира с 10 попадения.

РЕАЛ (МАДРИД) - СТАД РЕЙМС 2:0

3 юни 1959 година, СТАДИОН: „Некерщадион", гр. Щутгарт (Западна Германия), зрители: 72 000

СЪДИЯ: Алберт Душ (Западна Германия)

РЕАЛ (МАДРИД): Рохелио Домингес, Маркитос, Сантамария, Зарага, Сантистебан, Руис, Копа, Матеос, Ди Стефано, Риал, Хенто

Старши-треньор: Луис Карниля (Аржентина)

СТАД РЕЙМС: Доминик Колона, Роджик, Жонке, Гираудо, Пенверн, Леблонд, Ламартин, Блиар, Фонтанйе, Пиантони, Венсан

Старши-треньор: Албер Батьо

 

 

 

ПЪТЯТ НА РЕАЛ (МАДРИД) ДО КУПАТА:

ПЪРВИ КРЪГ:

Реал (Мадрид) - Бешикташ  2:0, 1:1

ЧЕТВЪРТФИНАЛ:

Реал (Мадрид) - Виенер Шпорт Клуб (Австрия) 0:0, 7:1

ПОЛУФИНАЛ:

Реал (Мадрид) - Атлетико (Мадрид) 2:1, 0:1 допълнителен трети мач: 2:1

ФИНАЛ:

Реал (Мадрид) - Стад Реймс 2:0