Тръгнах към стадион "Васил Левски" за битката с Челси с мисълта, че се връщам в детството. Нямаше как да е иначе, защото отивах на мач зад вратата. Преди 30 години бях пак в сектор "Г" за двубоя Левски - Барселона, завършил 5:4.

Докато се радвах на топлата вечер без дъжд, на Попа трима млади "сини" фенове се снимаха до супермодерните полицейски мотори BMW. По навик исках да вляза откъм булевард "България" и "Гурко", където е пътят за журналистическите банки, но реших да мина малко по-долу. Там учтив полицай попита един чужденец: "Вие английски фен ли сте?". А той му отговори на нещо между руски и чешки: "Ниет Левски, Ниет Челси. Я за спектакле".

Влизането за 21-и вход на сектор "Г" ставаше откъм Орлов мост. Когато наближих мястото, останах очарован от организацията, за която този път на МВР трябва да се пише отличен 6. Най-после бе намерена простичката формула как да се пропуска много народ. Бяха направени стройни и многобройни кордони и тълпата като в индийска нишка се превръщаше в образцова опашка, която минаваше бързо. Ето такъв пример трябва да вземат и в Зимния дворец. А не когато бяха концертите на "Дийп Пърпъл" и на "Симпли Ред", да се тълпим като хаотичен мравуняк.

Изкачвайки се по стълбите към сектора, чух как едно момче казваше на приятелката си: "Абе един от моя офис постъпи адски тарикатски. Беше чул, че в последните дни даваха по два билета на човек. Той заведе на улица "Леге" над десет души, които хал-хабер си нямаха от футбол, но по този начин взе двайсет билета."

Дочу се и гръцка реч. Оказаха се студенти от Атина, които следват за инженери. Бяха фенове на АЕК, които искаха да видят на живо суперзвездите на Челси. Вътре, между входа и стълбите, ме провери един полицай. Като се изкачих, беше някъде към 21,00 часа. Опитах се да си потърся мястото, но се отказах. Там беше като врящ минерален извор. Можех да седна там, ако се бях върнал трийсетина години назад.

Изкачих се догоре, чак до перилата. Две момчета си говореха: "И ние сме от Челси. Само в този мач не сме за тях, защото българският ни тим е Левски." Докато ги слушах, се огледах наоколо. Зад мен бяха светлините на "Александър Невски", на Софийския университет. Долу под мен се откри синьото множество, което развяваше байрачетата, които се раздаваха безплатно на всеки вход.

На другия край се виждаше обидно малкото табло, което очевидно си остава недоразумение на хората, обновили Националния стадион. Намерих си и място. Но къде ти? Секторите зад вратите са най-истински и там мачът се гледа прав. Всички бяха станали и нямаше друг изход. Първите реплики, които се чуха, бяха пророчески. Един възрастен запалянко си припомни, след като Дрогба бе вече ударил гредата и се запревива в една ситуация край тъчлинията: "Абе и Еузебио изглеждаше контузен през 1965-а срещу нас, пък ни вкара два гола на "Герена".

Репликите заприиждаха оттук-оттам. "Шевченко изобщо не пипа топката", "Абе по-добре да не я пипа". На почивката на терена се промъкна един смел запалянко. Децата, които обират топките, му подадоха една и детето вкара неофициалния първи гол за български отбор в Шампионската лига.

След което си вдигна синята фланелка и полицаите под аплодисментите на публиката го изкараха през сектор "А". Междувременно тръгна закачка между феновете на Челси, разположени в сектор "Г" до "А". Започна се с размяна на среден пръст. Английските привърженици показваха ушите си и искаха да кажат, че не чуват ясно възгласите на родните ултраси. За всеки случай от сектор "В" дотърчаха млади полицаи, които направиха двоен кордон между секторите.

Вторите 45 минути вече бяха започнали. Изведнъж, когато Йовов падна за дузпа, един фен каза: "Какво щеше да му стане на тоя съдия, ако посочи бялата точка срещу тия гадни милионери?"

Тогава другият изнесе цял доклад: "Това не ти е като у нас. Там ще го накажат от УЕФА. Толкова си можем. Не виждаш ли, че Челси играят с трийсет процента от възможностите си. Защо Стоилов чак сега пусна Гонзо? Йовов е техничен, но не става за чист нападател. Този Мъри и с ЦСКА игра плахо. Всички знаят, че мачът беше реден за равен, ама Трика бе оставен сам и не вкара. Друго е да се играе в Шампионската лига."

После друг му отговори: "Абе, ако не беше Мъри, сега стадионът нямаше да е така пълен. Той ни докара дотук. И миналата година видя с каква хубава игра стигна до четвъртфинал!"
Някъде от долните редове двама здравеняци се разгневиха: "Айде стига си философствал. Е заради такива като теб човек не може да гледа спокойно мач. Недей да се правиш на треньор. Гледай си кротко."

Междувременно отдавна, след като бе станало 0:3, хората вече бяха изпонасядали по седалките и само няколко ентусиасти стърчаха прави. Върхът дойде от устата на друг фен някъде към 85-ата минута: "Абе не може ли да пуснат тоя Мариян Огнянов!" И ироничният отговор на съседа му бе: "Ами, ако нямаш нищо против, той е на игрището вече от почти четвърт час".

Малко след това Мариян някъде между аута и тъчлинията между "Г" и "А" се бе хванал радостно за главата. Току-що бе направил нещо историческо. Бе вкарал първия гол за български отбор в Шампионската лига и невярващ се, радваше.Този, който искаше въображаемата дузпа срещу Йовов, отсече: "Е, вкарахме им поне един гол - ей така, за самочувствие"...