Football's Coming Home

Футболът е велика игра. Винаги съм го твърдял и ще продължавам. С непримиримост, дух за борба до сетния миг. А и след това. Така Ливърпул и Тотнъм заслужено достигнаха финала в Шампионска лига.

Мачът на мачовете.

Водени от гениални футболни умове. Които сториха невъзможното, за да мотивират възпитаниците си. Постигайки паметни обрати след пасив от 0:3 (след първия мач) и 0:2 на полувремето като гост. Изумително. Магия.

Без големите си звезди, подобно на Манчестър Юнайтед в Париж преди няколко седмици, английските клубове вгорчиха живота на противника. Който вече не ги броеше за живи.

Помните ли култовата песен "Football's Coming Home" (превод от англ. "Футболът се завръща у дома"). Целяща да надъха играчите за ЕВРО 96. Тогава първенството се игра на Острова. Напук на всички жлъчни шеги и подигравки - феновете там вярват в успеха на своите любимци и ги възпяват преди всеки голям форум. Последните два дни много напомнят на миналото лято, когато "трите лъва" вилняха из Русия. Новата вълна в отбора даде сериозна заявка за успехи, а някои големи таланти като Джейдън Санчо все още не бяха повикани от Гарет Саутгейт. "Oоо, Англия ще стигне до края!", се пееше в неофициалния им химн на Мондиала ("Drinking all the vodka"). И го направи, но година по-късно.

Над Албиона изгрява позабравената дъга. След продължителен порой и мрачни сезони на гръмки провали.

Ще гледаме втори английски финал в "турнира на богатите" след Манчестър Юнайтед - Челси през сезон 2007/2008. По това време представителите на Висшата лига често достигаха до заключителния етап на турнира. А какво да кажем за 70-те? С Ливърпул, Нотингам Форест и дори Астън Вила. Миналия месец октомври озаглавих свой коментар "Златен" английски дубъл - немислимо!". Уви, ако Манчестър Сити все пак не се издъни - заглавието ми ще е на място.

"Златен" английски дубъл - немислимо!

Когато звездите на останалите шампионати пият шампанско и ядат скариди, на Острова се играе футбол

В статията описах причините за незадоволителното представяне на клубовете от Острова в Европа. По-точно, защо е почти невъзможно да спечелиш Висшата Лига и "турнира на богатите" в един и същи сезон. Всички забелязваме умората у играчите на Тотнъм и потресаващото им представяне в шампионата последните седмици.В контраст с чудовищната игра навън.

Тази вечер английските грандове могат да завършат окончателно европейския си ренесанс. Като нищо ще гледаме лондонско дерби на финала в Лига Европа. Арсенал - Челси. Звучен шамар по испанската Ла лига, чийто представители вилнееха в последните издания на Европейските клубни турнири.

Вероятно някои фенове на Ливърпул и Тотнъм вече са започнали процедура по татуирането на Жоржиньо Вайналдум, Дивок Ориги и Лукас Моура по кожата си. Трима неочаквани герои.

Трудно е да се прогнозира този финал на Шампионска лига. А и кой нормален човек би се обзаложил, след като през настоящото издание се нагледахме на куп немислими обрати. Болшинството от фенове и специалисти посочи Манчестър Сити и Пари Сен Жермен за основни фаворити през зимата. Преди изиграването на полуфиналите пък всички считаха за сигурен дуел между Барселона и Аякс. В мача за "купата с ушите".

Едно е сигурно. Ще е зрелище и мехлем за окото. Футболът се завърна у дома.

Магията на футбола, непрофесионализъм и още нещо...

Защо се стигна до това 4:0 за Ливърпул срещу Барса