Още когато не бяха изиграни осминафиналите в Шампионската лига се разбра, че за втори път в България ще гостува митичният рокпевец с топлия глас Джо Кокър. И по закона на Мърфи датата за концерта бе определена за 28 май от 20 часа. Точно в деня на финала за Шампионската лига, който започва от 21,45. Няма как да се изгледат двете събития наведнъж.

Вярно е, че един концерт по принцип трае час и половина, максимум два. Приятни изключения са спектаклите с повече от 120 минути.  Ако приемем, че  Джо Кокър е на години, концертът може и да завърши в 21,30. Но при условие, че англичанинът, родом от Шефилд излезе точно в 20 часа. Нещо, което за  рокмузикантите и тяхната бохемска натура е абсурд и винаги има забавяне с минимум половин час. Че и повече.

Така, че за да се хване едното събитие трябва да си избереш просто да не гледаш другото, защото не върви да си тръгнеш по-рано от концерт точно на Джо Кокър. А как да се върнеш вкъщи за средата на второто полувреме на най-важния мач от Шампионската лига.

Та, когато обявиха датата за концерта на Джо Кокър, още не бяха изиграни осминафиналите на Шампионската лига, между които мачовете на Рома с Шахтьор и Валенсия с Шалке 04. Ей така, на майтап казах на един приятел, че мога да изпусна финала на Шампионската лига само ако до "Уембли" стигнат... Шахтьор и Шалке 04.

След като металурзите от Донецк поведоха на "Олимпико" в първия мач с 3:0 "с ужас" установих, че "прогнозата" започва лека-полека да се сбъдва. А на реванша в Гелзенкирхен, когато Валенсия направи "чудеса от храброст", да не се класира за сметка на Шалке 04 взе да ми става интересно.

И вече след жребият на четвъртфиналите и начина, по който победителите трябва да се срещнат на полуфиналите със "смесени чувства" установих, че спокойно може да се отиде на концерт на Джо Кокър. Казвам със смесени, защото колкото и да звучи невероятно един "абсурден" финал между Шалке 04 и Шахтьор може да не е по-интересен от Манчестър Юнайтед - Барселона или Интер - Реал, заради срещата на Моуриньо със сегашния и бившия си отбор, но пък "металургичните стружки", които ще летят от два отбора от миньорски градове, ще създадат елемент на неповторимост.

Сега да видим как може да се осъществи този абсурден на пръв поглед финал въпреки, че във футбола никога не трябва да се казва никога. Шахтьор играе на четвъртфинал с Барселона. Да не забравяме, че самоуверените каталунци вече са ставали клиенти на металурзите от Донецк. При това насред "Камп Ноу". Макар и в мач без значение в групите на шампионската лига на 9 декември 2008 година Барса губи на своя стадион от Шахтьор с 2:3. Два гола за тимът от Донецк отбелязва Гладкий, а един Фернандиньо. Преди това в Донецк Шахтьор губи от Барса с 1:2. Но все пак, тимът от Донецк, ръководен от опитния треньор Мирча Луческу, е способен да поднесе всякакви изненади.

За другия четвъртфинал Реал -Тотнъм, който определя другия полуфиналист,  легендарният селекционер Тери Венейбълс е категоричен: "Тотнъм ще отстрани Реал, но ще загуби от Барселона с общ резултат 4:9."

Ако Шахтьор се справи с Барса по някакъв начин трудно би победил и Реал. Но ако се сбъдне смелата прогноза на Венебълс за четвъртфинала, за един окрилен Шахтьор тимът на Тотнъм може да бъде леко предястие преди големия финал.

Да видим абсурдната нишка и в другия поток. Интер и Шалке 04 имат два епични мача помежду си. Те играха на финал за Купата на УЕФА през 1997 година. Тогава финалът за Купата на УЕФА все още се играе в два мача. В първата среща в Гелзенкирхен Шалке 04 побеждава с 1:0 след гол на белгийския национал Марк Вилмотс в 69-ата минута.

На реванша на "Сан Сиро" едва в 84-ата минута гениалният чилиец Иван Саморано довежда мача до продължения... и дузпи. В които резултатът е 1:4 за гостите от Шалке 04. Треньор на Интер тогава е Рой Ходжсън, а на "кралскосините" - Хууб Стевенс. Оттогава разбира се са минали вече близо 14 години. Интер може да вземе реванш от Шалке 04 за болезнено загубения финал, но може и германците да продължат напред.

Ако приемем, че Шалке 04 ще отиде на полуфинал тогава отборът на назначения наскоро Ралф Рангник ще трябва да решава доста тежкия ребус кой да преодолява измежду тежкотонажните Манчестър Юнайтед или Челси. Тук вече може да бъде извикана германската воля и дух, която да бъде противопоставена на един от двата клуба които сигурно си мечтаят да домакинстват на "Уембли" и съответно да триумфират с Купата на европейските шампиони или както сега се нарича Шампионската лига.

Една идея по-амбицирани за финал ще бъдат от Челси заради изгубения финал в Москва и заради това, че собственикът Абрамович ще е много близо до мечтата си да вземе липсващия му трофей като бос на "сините" от Лондон. Анчелоти вече е печели Купата с ушичките с Милан и като футболист и като треньор и все пак на татко Карло няма да му дойде в повече ако триумфира и с Челси.

Говорим вече за по-логичен сценарии на финала на "Уембли". Предизвикателство за Моуриньо ще бъде да срещне на финал Интер или Челси, един от двата отбора които е тренирал и е оставил много чувства и на "Стамфорд Бридж", и на "Сан Сиро". Другия вариант е сър Алекс Фъргюсън да се опита да си върне за загубата от Барса в Рим през 2009 година пак на същия финал от Шампионската лига.

Разбира се логиката сочи, че в единия поток ни чака голям финал преди финала ако съперници се окажат Реал и Барса. По този начин двата испански и световни колоса ще се срещнат помежду си четири пъти за по-малко от двайсет дни. Освен двата полуфинала в Шампионската лига, ще играят един срещу друг в мач от Примера дивисион и на финал за Кралската купа.

Май легендарния изпълнител от Уудсток през 1969 година Джо Кокър за съжаление ще остане на втори план заради очакван голям финал на същата дата 28 май в Шампионската лига.

Другия вариант с Шоумена от Шефилд на преден план, вместо Шалке 04 и Шахтьор изглежда Шантава работа. Ама "Шо" па да не стане...