Topsport.bg ви предоставя втория материал от новата си рубрика „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-великия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата, най-вече с финалите. Тази седмица на фокус е безкрайно интересната надпревара през сезон 1956/57, която е белязана и от успешно българско участие.

1957 ГОДИНА: РЕАЛ МАДРИД (ИСПАНИЯ) - ФИОРЕНТИНА (ИТАЛИЯ) 2:0

РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА, ПЪРВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ УСПЕХИ НА ЦДНА СОФИЯ

22 клубни отбора участват във второто издание на престижния турнир, в това число 21 национални шампиона от предходния сезон и носителя на трофея Реал (Мадрид). Сред тях е и българският първенец ЦДНА (София). Поради големия успех на надпреварата, към нея се присъединяват и консервативните англичани, а техен представител е Манчестър Юнайтед.

Участниците играят в чист турнирен формат със срещи на разменено гостуване (изключение: финалът) за короната на европейския клубен футбол. При равенство след двете срещи, се изиграва трети мач на неутрален терен. 12 отбора започват в предварителния кръг, останалите 10 стартират от осминафиналите.

Пресявките се състоят между 1 август и 20 септември, а реваншите са между 6 ои 30 септември 1956 г.

ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ ТУРНИРА ПРЕЗ СЕЗОН 1956/57: Манчестър Юнайтед, Борусия (Дортмунд), ЦДНА София, Динамо (Букурещ), Рейнджърс, Ница, Слован (Братислава), Грасхопърс, Реал (Мадрид), Рапид (Виена), Рапид ХК Хеерлен, Цървена звезда, Фиорентина, Норшьопин, Атлетик Билбао, Хонвед, Спора-Люксембург, Галатасарай, ЦВКС Варшава, Андерлехт, Орхус, Порто

Турнирът е на път да започне с голяма сензация, след като немският Борусия (Дортмунд) успява с 300 мъки да елиминира представителя на Люксембург Спора. Вестфалци се нуждаят от трети двубой, за да могат в крайна сметка да демонстрират класата си с разгром 7:0.

Първият редовен кръг слага начало на участието и на ЦСКА. Тогава под названието ЦДНА (София), „червените" дебютират в КЕШ с фантастичен успех  над Динамо (Букурещ). Пред 50 000 човека на стадион „Васил Левски", шампионите смачкват северните ни съседи с 8:1. Хеттрик бележи Иван Колев, а по два гола добавят Димитър Миланов и Панайот Панайотов. Точка на спора слага Димитров в 80-та минута. Реваншът е повече от протоколен и нашите аристократично го губят с 2:3.

Походът на ЦСКА обаче е спрян на четвъртфинал, където столичани отпадат след драматични два двубоя с Цървена звезда. След загуба в Белград с 3:1, момчетата на Крум Милев дават всичко от себе си, за да се доберат до финалната четворка, но победата им с 2:1 се оказва пирова. Головете на Стефан Божков и Панайотов не се оказват достатъчно заради реализираната в 29-ата минута дузпа от страна на сърбина Ташич.

КАКВО СЕ СЛУЧВА С ШАМПИОНИТЕ ОТ РЕАЛ?

Запазили почти целия си състав от миналогодишния триумф над Реймс, „кралете" тръгват повече от убедително в турнира. На 1 ноември 1956 година, Реал (Мадрид) подчинява с 4:2 австрийците от Рапид Виена, а с по два гола блестят Ди Стефано и Марсал. Смятайки, че морето е до колене, възпитаниците на Хосе Виялонга биват разбити на реванша във Виена. Ернс Хапел прави за смях защитата на испанския гранд, наказвайки я с хеттрик. Късен гол на Алфредо Ди Стефано обаче докарва всичко до трети решителен двубой. Възползвайки се от своето домакинство, Реал побеждава с 2:0 и вече е четвъртфиналист.

* Седмици по-късно, играчи и фенове на Реал вече ликуват с Втората

На тази фаза нещата са далеч по-лесни, където френският Ница бива отстранен след победи с 3:0 и 3:2.

Последното препятствие преди финала се казва Манчестър Юнайтед. Дебютантите в надпреварата последователно взимат скалповете на Андерлехт, Борусия (Дортмунд) и Атлетик (Билбао), търсейки още европейска слава с евентуалното отстраняване на Реал. Плановете на „червените дяволи" обаче не се получават, тъй като британците губят първата среща с 1:3 пред 120 000 души на „Сантяго Бернабеу". Ди Стефано, Матеос и Риал  докарват испанската публика до екстаз, а късен гол на Томи Тейлър запазва интригата за реванша.

*кадър от полуфиналната среща-реванш между Юнайтед и Реал - 25.04. 1957

Такава обаче няма, „кралете" набързо нанизват две попадения чрез Копа и Риал и повеждат с 0:2. Последва отпускане и в крайна сметка двубоят завършва 2:2, но това няма значение- мадритистите отново са на финал!

ФИНАЛЪТ

За разлика от миналогодишния си опонент -Реймс, сега съперникът на Реал е далеч по-коварен. Фиорентина прави мечтан дебют в турнира на европейските шампиони и се добира до заветната битка за трофея. Типично по италиански, „виолетовите" минават през деветте кръга на ада, елиминирайки с минимални резултати Нюршьопинг -Швеция (1:1, 1:0), Гасхопърс (3:1, 2:2) и Цървена звезда (1:0, 0:0).

За радост на всички обичащи Реал, финалната среща се играе на „Сантяго Бернабеу" (първият от четирите финала, при които един от отборите домакинства на собствения си стадион). Това дава възможност на 124 000 мадритисти да подкрепят до последен дъх своите любимци. Атмосферата е повече от уникална, но въпреки това звездите на Фиорентина (Бепе Вирджили, Мигел Монтуори и Жулиньо) задържат нулевото реми до почивката. Най-интересното обаче тепърва предстои.

За съжаление, този финал до голяма степен се решава от съдийска аванта. В главно действащо лице се превръща холандският рефер Лео Хорн. В 69-ата минута той не приема сигнала на страничния съдия, че крилото на Реал- Енрике Матеос е в засада и оставя играта да продължи. Секунди по-късно легендата е повален малко преди наказателното поле, но арбитърът се презастрахова и посочва дузпата. Следват бурни протести от страна на гостите, но гафът вече е факт. Това обаче не повлиява по никакъв начин на Алфредо Ди Стефано, който с майсторски удар матира Сарти за 1:0. „Бернабеу" полудява, а устремът на Фиорентина сякаш е пречупен.

До края на срещата Реал успява да отбележи и втори гол чрез Хенто, което отприщва уникална фиеста насред испанската столица. Хосе Вилялонга и компания ликуват с трофея за втора поредна година, а Европа преклонява глава пред своя безспорен хегемон!

РЕАЛ (МАДРИД) - ФИОРЕНТИНА 2:0

1:0 Алфредо Ди Стефано-дузпа (69'), 2:0 Франсиско Хенто (75')

30 май 1957 година, СТАДИОН: „Сантяго Бернабеу" , зрители: 124 000

СЪДИЯ: Лео Хорн (Холандия)

РЕАЛ (МАДРИД): Алонсо, Торес, Маркитос, Лесмес, Муньос-капитан, Зарага, Копа, Матеос, Ди Стефано, Риал, Хенто

Старши-треньор: Хосе Вилялонга Йоренте

ФИОРЕНТИНА: Сарти, Магнини, Орзан, Червато, Скарамучи, Сегато, Жулиньо, Гратон, Виргили, Монтуори, Бизари

Старши-треньор: Фулвио Бернардини

ПЪТЯТ НА РЕАЛ (МАДРИД) ДО КУПАТА:

ПЪРВИ КРЪГ

Реал (Мадрид)- Рапид (Виена) 4:2, 1:3, допълнителен трети мач: 2:0

ЧЕТВЪРТФИНАЛ:

Реал (Мадрид)- Ница 3:0, 3:2

ПОЛУФИНАЛ:

Реал (Мадрид)- Манчестър Юнайтед 3:1, 2:2

ФИНАЛ:

Реал (Мадрид)- Фиорентина 2:0