Роботите, машинното самообучение и изкуственият интелект обещават да променят фундаментите на работата. Всеки го знае. Или поне така си мислят. По-конкретно, те си мислят, че знаят две неща. Първото е, че повече работни места откогато и да е било са застрашени. "Forrester предвижда, че автоматизацията ще елиминира 9% от работните места в САЩ през 2018 г.", гласи едно заглавие. "McKinsey: Една трета от работниците в САЩ ще бъдат без работа през 2030 г. заради автоматизация", повтаря друго.
Статии като тези оставят впечатлението, че технологичният прогрес и разрушаването на работни места се ускоряват драматично. Но няма доказателства за нито едно от двете. Всъщност продуктивността, най-добрата мерна единица за темпото на технологична промяна, стагнира от 2005 г. насам в САЩ и останалата част от развития свят. Още нещо, както икономистът Тимъти Тейлър наскоро посочи, темпът на промяна на структурата на работния пазар, дефинирана като абсолютна стойност на работни места, добавени от растящите професии и работните места, загубени в западащи професии, се забавя, а не се ускорява, от 80-те години на миналия век насам. Това не означава, че структурата не се променя. Но поставя въпросът дали широковъзприетото твърдение, че темпът на промяна се увеличава, е вярно.
Второто нещо, което всички си мислят, че знаят, е, че работни места, които преди са смятани за сигурни, сега са в риск. Някога бе възможно да се твърди, че роботите ще заемат местата на работниците, които вършат рутинни задачи, но не и на тази с висока квалификация, образование и умения - не и на докторите, адвокатите, професорите. По-точно, машините, твърди се, не са способно да изпълняват задачи, които включват съчувствие, съпричастност, интуиция, взаимодействие и комуникация.
Сега обаче тези разграничения се сливат. Alexa на Amazon може да комуникира. Събирането и анализирането на маса от информация от множество потребители, в комбинация с дигиталната история на всеки отделно, може да предвиди навиците за покупки. Изкустеният интелект може да разчита рентгенови снимки и да поставя медицински диагнози. Резултатът е, че всички професии, дори тези на лекарите, адвокатите и професорите, се променят.
Но промяната не е същото като заплаха. Машините, вярно е, вече са по-ефективни от юридическите сътрудници в намирането на прецеденти. Но един адвокат, способен да се приспособи към характера на своя клиент може да изиграе незаменима роля при съветването по време на развод - без значение дали става въпрос за преговори, медиация или съд. Още повече, че познанията на адвоката за принципите в гражданско дело или криминален случай, комбинирани с big data и анализ, може да изиграе важна роля в избирането на журито. Професията се променя, не изчезва.
Тези наблюдения водят до това какво именно се случва на пазара на труда. Не че помощта на медицинските сестри бива заменяна от роботи, а просто задачите на сестрите се променят. И това ще продължи да се случва, докато роботите се развиват и те вече ще могат да вдигат пациентите от леглото, да провеждат терапии или да са способни да осигурят емоционална помощ на депресираните.
От една страна, това са добри новини за тези, които се притесняват за бъдещето на сегашните работници, защото ще продължи да има търсене на служители са настоящите професии. Или иначе казано: не всички медицински сестри трябва да станат софтуерни инженери. Познанието, което те получават на работа: как да говорят с пациентите, как да разпознават настроението им и как да разберат нуждите им - ще останат уместни и ценени. Те ще използват това знание, за да насочват своите колеги-роботи.
Затова предстоящата технологична трансформация няма повлече след себе си промяна от мащаба на индустриалната революция с масовата редистрибуция на труда между земеделския и индустриалния сектори. Все пак голяма част от американците вече работят в сектор "услуги". Но ще бъде по-важно от всяка хората от всички възрасти да обновят уменията си и да продължават да го правят постоянно - заради начина, по който професиите им ще продължат да бъдат променяни от технологията.
В страни като Германия работници в редица сектори получават обучения като влязат в професията и след това по време на целия им трудов път. Компаниите инвестират и реинвестира в своите служители, защото последните могат да настояват за това, притежавайки място в борда. Асоциациите на служителите се съюзяват със силните профсъюзи, за да организират и провеждат схеми на обучение. Те са ефективни, отчасти и защото федералното правителство налага стандарти за тези програми.
В САЩ участието на представители на работниците в борда не е общоприето. И като резултат компаниите третират своите служители като за еднократна употреба, вместо да инвестират в тях. И правителството не прави нищо.
Затова ето идея: вместо "данъчна реформа" да се дават на компании данъчни кредити на стойността, която ще им коства да обучават своите служители.
Бари Айхенгрийн е професор по икономика в University of California, Berkely и бивш старши съветник в Международния валутен фонд. Текстът е публикуван първо в Project Syndicate. Преводът и заглавието са на Money.bg.
