Един от най-добрите български футболисти зад граница - Димитър Рангелов, навърши вчера 26 години. Нападателят на Енерги (Котбус) си направи чудесен подарък.

В неделя бившият играч на Славия наниза два гола в мрежата на Хановер, където играе Чавдар Янков, за победата с 3:1. Третото попадение за тима от Котбус бе на другия ни национал там - Станислав Ангелов-Пелето.

Открихме голаджията в жилището му в Германия в отлично настроение, както подобава за рожден ден. Митко бе отзивчив да отдели време, за да сподели пред "Топспорт" ставащото около него.

Рожденият ден

Чувствам се щастлив. Да си на 26 години не е по-различно от това да си на 25. Ако вече не си пораснал няма как рожденият ден да те накара да помъдрееш. Пожелавам си да съм най-вече здрав. Искам да постигна успехи с националния отбор. На клубно ниво си пожелавам да се развивам. Надявам се с Енерги (Котбус) да се спасим от изпадне. Сега сме в незавидно положение - на 15-ото място, точно над зоната на изпадащите, но благодарение на по-добрата ни голова разлика от Карлсруе, с който имаме равни точки. Готвя се да отбележа празника със Станислав Ангелов и неговото семейство - в в тиха и спокойна обстановка. Щастлив съм, че днес (б.а. вчера) много хора се сетиха за мен и ми честитиха. За мен е важно, че съм заслужил вниманието им.

Двата гола срещу Хановер

Радвам се, че отбелязах две попадения за Енерги срещу Хановер в неделя. Старая се да играя с удоволствие, а головете сами идват. Не се чувствам в оптималната си форма. Имам още какво да доказвам и показвам. Чавдар Янков не ми се сърди, напротив, каза ми, че е щастлив, че аз и Станислав Ангелов сме вкарали. Неговата радост за нас беше истинска.
Вкарах доста голове по време на предсезонната подготовка, сега бележа за шампионата. Не мисля, че скандалите ми с клуба са ме амбицирали. Аз винаги се старая да съм на ниво и да си върша работата. Разногласията ми с ръководството отдавна са забравени. Никога не съм се чувствал притеснен за мястото си в отбора, защото знам, че да играя редовно, зависи от самия мен.

Офертата от Еспаньол

Вярно е, че Еспаньол изпрати оферта за мен. Искаха ме много, тъй като спешно се нуждаеха от нападател. Моят мениджър Емил Данчев направи много, за да се осъществи трансфер. От Енерги обаче бяха непреклонни. Не искаха да ме пуснат. Заявиха ми, че им трябвам много, че има още какво да дам на отбора. Поставиха ми доста висока цена, която отказа испанците. Обещаха, че ако през лятото Еспаньол прояви интерес към мен, ще ме пуснат. Моето желание е да се развивам. Бих се радвал, ако това стане.

Националният отбор

Предстои ни важен мач срещу Швейцария.Трябва да разберем какво е моментното ни състояние и докъде стигат силите ни за класиране на световно първенство. Имаме нов треньор в лицето на Станимир Стоилов. Мисля, че той бе най-добрият вариант за наставник на тима. Не съм аз човекът, който трябва да казва какво има да се променя. Всички видяха грешките, които допуснахме. Дано не се повтарят повече. Мисля, че мога да се впиша в атаката на отбора. Аз си партнирах вече с Димитър Бербатов, хареса ми сработката между нас. Друго си е да чувстваш около теб играч на Манчестър Юнайтед. Когато и да се обърнеш, за да подадеш, той е винаги наблизо. Не мисля, че има кой знае какво значение дали Бербо ще бъде в по-предни позиции, или аз. Важното е отборът да върви напред.

Отмар Хицфелд

Селекционерът на Швейцария, срещу която излизам с националния тим в Женева в сряда, наистина е невероятен треньор. Всички знаят какво бе той за Байерн (Мюнхен). Имам един лош спомен от него. На 26 септември 2007-а паднахме от „баварците" с 0:5 на „Алианц Арена". Тогава отбора ни бе пълен с проблеми. Уволниха треньора ни Петрик Зандер след загубата ни от Волфсбург с 1:2 у дома. На практика в мача с Байерн бяхме без треньор. Чак за следващия ни двубой назначиха на поста словенеца Боян Прашникар. Хицфелд вдъхва невероятен респект. Не се притеснявам от това, че е начело на Швейцария. Нашият отбор не е за подценяване.

Животът в Германия

Вече две години съм в Германия. Преди това живях шест месеца във Франция. Това, което научих там, ми помогна, когато дойдох тук. Котбус не е много голям. Няма много развлечения. Дните ми минават по един и същ начин. Добре, че наблизо е Берлин и редовно отскачам дотам, за да се развличам. Денят ми минава по начин, по който протича ежедневието на повечето футболисти. Ставам, закусвам, тренирам, прекарвам няколко часа с отбора, връщам се уморен, почивам, някой път излизам и лягам. Може да е скучно за някого, но за мен е нормално.

Семейството

Липсват ми. Когато си далеч, няма как да не усетиш колко много ги обичаш. Те ми дадоха едно отлично възпитание. Направиха от мен един спокоен и избягващ скандалите човек. Мисля си, че се гордеят с мен. Аз отраснах в семейство на шампион по мотоциклетизъм. Противно на очакванията не избрах това. Баща ми Николай не е настоявал да наследя професията му. Като се замисля, откакто се помня, гоня топката. Мили чувства навяват в мен спомените за игрите пред блока. Израснах в „Люлин". Събирахме се с моите приятели от квартала и по цял ден се правихме на футболисти. Ето, че мечтата ми се сбъдна и днес се радвам на успехи...