Измина малко повече от една година, когато за първи път направих интервю с Николай Тодоров. Сега, 365 дни по-късно, целта ми не е да повторим разказаното от него, а да покажа израстването на един млад талант и сбъдването на една от най-големите му мечти.
Източник: Личен архив
Но нека първо започна с историята, довела до всичко, за което говорихме с Ники в следващите редове.
Николай Тодоров е едва на 20 години, родом от Плевен, където и започва да тренира футбол на 7-годишна възраст. Ники е син на бившия футболист на Спартак (Плевен), Академик (София), Локомотив (София) и Славия - Николай Тодоров-старши. Може да се каже, че футболът е заложен в ДНК-ото му. Баща му дори е носил фланелката на националния "А" отбор. Нещо, за което мечтае и нападателят и до днес.
Източник: Личен архив
На 15 години успява да спечели стипендия и заминава за Англия, където тренира в много голяма футболна академия. Талантът му не остава незабелязан и получава оферти за проби от редица английски клубове - Брайтън, Ипсуич, Дарби Каунти... За добро или лошо, до сделка не се стига, докато Нотингам Форест не проявява интерес към плевенчанина. Още преди да навърши 18, Ники подписва първия си професионален контракт с носителя на КЕШ от 1979-а и 1980 година. През периода си там, три пъти успява да попадне в групата на първия отбор, а головете падат един след друг.
Пътят на таланта не е лесен. Малко след като се присъединява към Нотингам Форест получава сериозна контузия. Скъсани кръстни връзки го вадят от игра до края на сезона, който е едва в своето начало. Въпреки прогнозите на докторите обаче, Ники успява да се стегне, да преодолее първоначалния шок от случилото се и се завръща по-рано от очакваното - за последните 3 мача на отбора, в които отбелязва същия брой попадения.
"Най-трудният период за мен беше след контузията. Това бяха най-ужасните 6 месеца през живота ми. Доста пъти исках да се откажа, да зарежа всичко и просто да се върна в България. Но, независимо от трудностите, аз имам само една единствена цел и искам да я изпълня. Няма вариант, в който да се откажа".
Източник: Личен архив
Но развитието му на Острова не спира дотук. Младокът напусна Нотингам през 2016-а, за да облече екипа на шотландския Хартс, където наскоро подписа нов 2-годишен договор. През есента, Ники бе преотстъпен на Кауънбийт, където записа 5 гола в 22 мача, а след това се присъедини към Ливинстън, подвизаващ се в Лига 1 в Шотландия.
Именно там успя да постигне и едно от най-големите си отличия до този момент - да вдигне титлата. Ливингстън стана шампион няколко кръга преди края на сезона, а смело мога да потвърдя, че 20-годишният играч имаше голяма заслуга това да се случи.
Източник: Личен архив
След невероятната година, плевенчанинът бе зарадван с още по-хубава новина. Ники получи повиквателна за националния отбор на България до 21 години. На младите "лъвчета" предстои лагер, който започва на 4-ти юни, а по време на подготовката ще се изиграят и две срещи - с Грузия и Гърция. Това, на което искам да обърна внимание е, че когато преди една година попитах Ники дали би обмислил възможността да играе за Англия ако получи такъв шанс, той отговори без дори да се замисли: "Категорично не! Никога не бих облякъл фланелката на друг национален отбор!".
Сега, една година по-късно, хващам Ники в Плевен, отдал се на малка, но заслужена почивка след лудия сезон. Ето какво разказа за ТОПСПОРТ талантливият нападател:
Здравей, Ники. Първо искам да ти честитя спечелената титла! Това е голямо постижение за теб. Как се чувстваш вече като шампион?
- Благодаря ти! Беше доста вълнуващо изживяване... Но признавам, че доста трудности се крият зад този така чакан успех. Когато дойдох в Ливингстън, двамата нападатели на отбора вече бяха отбелязали 30 гола и да се наложа при такава конкуренция беше всичко друго, но не и лесно. Въпреки това успях да го направя, даже доста добре се сработихме с момчетата, мисля че това се видя и през сезона. Много съм щастлив, че успях да допринеса за спечелването на този трофей.
Въпреки че подписа нов 2-годишен договор с Хартс, предлагам, че след такова добро представяне от Ливингстън искат да те задържат?
- Да, така е. Ливинстън наистина ми предложи договор, искаха да остана при тях, но все пак аз съм играч на Хартс, което означава, че офертите от този клуб заемат първото място, затова и приех предложението ми.
Да разбирам, че бъдещето ти е обвързано със "сърцата"?
- Никога няма как да знаем какво точно ни готви бъдещето, особено във футбола. Всичко се случва. Но за близкото бъдеще - започвам подготовка с Хартс на 16-ти юни.
Най-накрая получи така чаканата повиквателна за младежкия национален отбор на България. Мислиш ли, че причината е именно спечелената шампионска титла?
- Не знам дали това е причината, но предлагам, че е едно от нещата, довели до това да бъда повикан. Работя доста здраво, показвам добри резултати на Острова. За мен е огромна чест да имам възможността да защитавам българските цветове. Обещавам, че ще дам всичко от себе си, за да се представя на нужното ниво.
Предстоят ви два мача - с Грузия и Гърция. Какво е настроението преди тях, вълнуваш ли се?
- Доста се вълнувам, да. Както казах, за мен наистина е огромна чест да бъда тук. Надявам се, че ще излезем като победители и от двете срещи.
Познаваш ли някой от съотборниците ти?
- Да, познавам някои от момчетата. Имаме няколко дни преди първия мач, така че мисля че ще успеем да се сработим.
Като за край ти пожелавам успех и нека завършим с това какво си пожелаваш ти за близкото бъдеще.
- Пожелавам си най-вече успешно представяне с националния отбор на този етап. Да извлека най-доброто от това преживяване и да оставя добро впечатление. Пожелавам си същото и на клубно ниво. Дано сезонът с Хартс е така добър, както беше и предишният с Ливингстън.
Източник: Личен архив
