От Плевен до шампиона на Европа - историята на Николай Тодоров

Николай Тодоров е футболист на носителя на КЕШ през 1979-а и 1980-а - Нотингам Форест. Договорът на плевенчанина с "червените" е до 2017-а година, а първия си контракт с клуба подписва още преди да навърши 18.

Ники заминава за Острова още на 15-годишна възраст, след като успява да спечели стипендия, която го изпраща в Англия. Там учи в колежа "Маркет Харбъроу". Първата му футболна академия има договори с клубове като Челси и Лестър. През 2012-а успява да се наложи в нея и заслужено получава 100-процентова стипендия от колежа, в който учи. Талантът му не остава незабелязан и получава оферти за проби от редица клубове - Брайтън, Ипсуич, Дарби Каунти... По една или друга причина, не успява да се договори с нито един от тях и се прибира в България. Бившият национал - Радостин Кишишев (направил кариера в Англия), забелязва потенциала на младия нападател и го свързва с водеща мениджърска футболна агенция на Острова.

За Кишишев, Николай споделя, че винаги ще му е благодарен за всичко, което е направил за него. 

На 5 юли 2014-а година, Нотингам кани Тодоров на проби, които първоначално е трябвало да бъдат за период от една седмица. Плевенчанинът веднага грабва вниманието на треньорския щаб и остава да изкара цялата лятна подготовка с отбора. След изтичането на подготовката, веднага му предлагат договор. 

Николай е син на бившия футболист на Спартак (Плевен), Академик (София), Локомотив (София) и Славия - Николай Тодоров-старши. Баща му е носил фланелката на националния отбор.

Българинът в Нотингам даде интервю, специално за новия ТОПСПОРТ. Ето какво каза Ники Тодоров пред репортера ни Ралица Йотова: 

Здравей, Ники! Благодаря ти за отделеното време. Разкажи ни малко повече за пътя ти от Плевен до Острова.

- Футболната ми кариера започна от ФК Плевен, бях 7-годишен. На 15 реших да се явя на конкурс в София, който осигурява стипендия за английска футболна академия. Участниците са около 40, а стипендията се дава само на един. Аз имах честта да я спечеля. Бях се подготвил доста добре, бях уверен в себе си и това бе една голяма крачка за мен. 

Как ти се отрази заминаването? Все пак си бил само на 15 години...

- Не ми беше лесно да се разделя със семейството и приятелите. Но, след като си си поставил дадена цел, трябва да направиш всичко, което се изисква от теб, за да я постигнеш. Трябваше да замина сам, но семейството ми винаги ме е подкрепяло.

Трудна ли беше адаптацията в началото? 

- Началото определено не беше никак лесно. Нямах представа къде отивам. Повечето участници имаха възможност да се запознаят с академията, да видят терените предварително, но за съжаление, аз нямах този шанс. Първата ми година там не беше лесна. Повечето хора си мислят, че отиваш там, тичаш по терена, взимаш много пари и всичко е толкова лесно, но никой не е наясно колко труд се полага всъщност и от колко много неща се лишаваш, за да успееш.

В началото не играех постоянно, имах само 9 гола в 14 мача, но през втория ми сезон с отбора, всичко се промени. Започнах да играя редовно, дори успях да отбележа 40 попадения за няма и 30 срещи. В тази академия играехме само срещу други други академии, но имахме и няколко контроли срещу професионални отбори. Успявал съм да се разпиша срещу отбори като Рединг и Блекпул. В Англия нивото е такова, че независимо дали срещата е приятелска или от първенството, всички дават 100% от себе си на терена. В контролата с Рединг вкарах много хубав гол с глава и това бе най-силният ми мач до този момент. Тогава ме забеляза и настоящият ми агент. 

Тогава ли се появи предложението от Нотингам?

- Не точно. След контролата с Рединг започнах да получавам оферти от клубове и минах проби в 2-3 отбора, преди да стигна до Нотингам. Случи се така, че дори завърших сезона без отбор, защото с тези тимове, по една или друга причина, не успяхме да стигнем до споразумение. През лятото се стегнах, поставих си за цел да тренирам още повече, за да мога да си намеря отбор. Работих доста усилено с кондиционния ми треньор - Светослав Топузов. Тогава дойде офертата от Нотингам Форест. Иво Симбаев е човекът, чрез който получих предложението. 

Как преминаха пробите?

- На подготовката бях с 21-годишни, а аз още нямах 18. Началото не беше лесно, изкарах 1-месечни проби там, но с всяка изминала стъпка се чувствах все по-близо до мечтата си. Тогава ми предложиха договор за 1 година, като договорката беше, че ако се развивам добре и видят потенциал в мен, ще бъде удължен. 

Какво се промени, след като подписа?

- Започнах да играя все по-често. Успях да вкарам 9 гола в 20 мача, а в дебюта си отбелязах 4 попадения, но срещата бе приятелска. Първият ми официален мач беше срещу резервите на Куинс Парк Рейнджърс и дебютирах срещу Ричард Дън. С него имахме доста единоборства, той има здрава физика, но беше невероятно да се изправя срещу една от легендите на КПР. 

Доволен ли беше мениджърът от представянето ти?

- Веднага след този мач, той ме извика в офиса си. Стюарт Пиърс бе наш мениджър тогава и проведохме разговор относно бъдещето ми в клуба. Каза ми, че вижда огромен потенциал в мен и че от клуба искат да ми предложат нов договор. После вече започнах да попадам все по-често в титулярния състав и да играя по 90 минути. Дори станахме шампиони в първенството с дублиращия тим. 

Малко след това си получил контузия. Как ти се отрази това?

- Да, за съжаление, получих тежка контузия по време на тренировка. След медицинските прегледи стана ясно, че имам скъсани връзки на глезена и прогнозите бяха, че няма да мога да играя поне до края на сезона. Това беше много труден период за мен. Седмица след контузията се бях затворил в себе си и бях на косъм от това да се откажа. За щастие, успях да се стегна и да си поставя за цел да се завърна на терена по-рано от очакваното. Само след два месеца започнах да правя индивидуални тренировки. Успях да се върна за последните 3 мача на отбора и дори вкарах 3 гола. 

Очакваш ли да бъдеш повикан в първия отбор? 

- Този сезон бях включен в групата на отбора 3 пъти, но не съм сядал на резервната скамейка. Не знам какво ще се случва за в бъдеще, важното е да вървя напред. Не играя за пари, искам да получа шанс да покажа какво мога и да се развивам.

Разбираш ли се със съотборниците си? Каква е атмосферата в съблекалнята?

- В съблекалнята настроението винаги е много приповдигнато - закачки, шеги. Много приятна атмосфера за работа. Разбира се, има и търкания понякога, но това е нещо нормално. Като цяло се разбираме много добре.

Кой ти оказва най-голяма подкрепа, откакто си там?

- Семейството ми винаги е зад мен, както и треньорът ми, а и Иво Симбаев ми оказва огромна морална подкрепа. Имаме и фенове на отбора, които пътуват с нас за всеки мач, което е много приятно. Дори имат песен, посветена на мен, а това е огромна чест.

Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да се върнеш в България?

- Най-трудният период беше след контузията. Това са най-ужасните 6 месеца през живота ми. Доста пъти исках да се откажа, да зарежа всичко и просто да се върна в България. Но, независимо от трудностите, аз имам само една единствена цел и искам да я изпълня. Няма вариант, в който да се откажа. 

Баща ти е бивш професионален футболист. Той ли е причината да започнеш да се занимаваш с футбол?

- Баща ми никога не се е опитвал да ми наложи идеята да стана футболист. Дори тренирах тенис на корт, преди да започна да се занимавам с футбол. Но той ме водеше с него по мачове, срещахме се с много ветерани и като виждах уважението, което демонстрират хората към него, реших, че искам да се боря за същото нещо. Даже с него бяха първите ми тренировки.

Следиш ли какво се случва с футбола в България и има ли отбор, който подкрепяш?

- Следя, доколкото ми позволява времето, но гледам да съм в час със случващото се. Гледам мачове понякога, чета новинарски сайтове, чета ТОП СПОРТ, но не подкрепям никой отбор от българското първенство.

А какво ще кажеш за представянето на националите ни срещу Португалия и Македония? Надяваш ли се да получиш повиквателна някой ден?

- Радвам се за победите срещу Португалия и Македония, Владо Стоянов беше невероятен срещу Роналдо и компания. Гледах мача. Силно се надявам да получа повиквателна, но все пак решението е на треньорския щаб. Никога не бих отказал покана от националния ни отбор. За мен ще бъде огромна чест. Готов съм да се върна и да играя за България по всяко едно време, във всеки един момент. 

Предполагам, че имаш възможност да заиграеш и за този на Англия... Би ли обмислил такова предложение?

- Категорично не! Никога не бих облякъл фланелката на друг национален отбор!

А ще се върнеш ли, за да играеш за някой отбор от "A" група?

- Ако получа предложение, защо не? Не съм получавал оферта засега, но бих се върнал да играя в българското първенство след време. 

Подкрепяш ли отбор от 5-те топ първенства? Виждаш ли се като негов играч някой ден?

- Симпатизирам на Реал (Мадрид). Ако мога някой ден да стана техен играч, това ще е върхът в кариерата ми. Дали ще е Байерн (Мюнхен), Барселона или Реал, това е невероятна възможност. 

В Англия са играли българи като Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров. Искаш ли да приличаш на тях? 

- Да, разбира се. Искам името ми да остави трайна следа. Искам да докажа още веднъж, че българите сме много талантлива нация. Тримата са футболни икони, надявам се някой ден да постигна, каквото са постигнали те. 

Кой е футболният ти идол?

- Кристиано Роналдо, най-вече заради живота, който е имал като малък. Пътят, който е извървял, за да е това, което е сега. Хората често съдят, а единственото, което виждат са хубавите коли, дрехите и т.н. Но никой не се замисля колко труд и колко саможертви седят зад целия този успех. 

Кое е най-ценното ти качество на и извън терена?

- За мен, най-силното ми качество на терена и извън него, е поведението ми. Отнасям се изключително стриктно към всичко. Отговорен съм, както към тренировките, така и към режима, който ги съпътства. Мисля, че това е една от причините, довела ме до тук, а и е нещо, което би ми помогнало и занапред в израстването ми като футболист.

Какво ще кажеш на читателите на ТОПСПОРТ и по-специално на младите момчета, като теб, които искат да станат професионални футболисти?

- За да успееш, не само във футбола, трябва да си обсебен от това, което искаш. Всеки ден, всяка минута и всяко нещо, което правиш, трябва да е свързано с постигането на тази цел. Талантът е нищо без усилената работа. Когато искаш нещо много силно, няма как да не успееш.