В последната седмица едно 18-годишно българско момче от Монтана направи фурор в цял свят. Вратарят Димитър Митов вкара гол от халите за юношите на Чарлтън. Клипът с фамозното изпълнение се появи на страниците на спортните медии и сайтове по всички кътчета на планетата. В момента вървят измервания, за да се види дали попадението ще влезе в Книгата на рекордите на Гинес. Вместо да полети в небесата обаче, българинът гледа само как да подобри изявите си под рамката. Митов е трето поколение вратар. Той е кръстен на дядо си, а баща му Веселин също дълги години пазеше по българските терени. Димитър говори за гола, Чарлтън и за живота си в Англия пред "Стандарт".
Не всеки ден вратар вкарва гол, пък било то от над 90 метра, както направихте. Това ли целяхте?
- Разбира се, че не. Преди срещата треньорите ни дадоха изрично указание да не предприемаме излишни рискове. В ситуацията, когато ми върнаха топката, веднага ми изскочиха тези думи и аз просто я изритах напред с всичка сила. Нямах друг избор, но за радост имах доста късмет.
Можете да влезете в Книгата на Гинес. Гордеете ли се?
- Все още не мога да повярвам какво се случи, фактът, че имам шанс да вляза в историята, е просто страхотен. Но се опитвам в момента да не мисля за това. В събота (б.р. утре) имаме много важен мач. Ако не паднем - ще станем шампиони. Все пак дори и да не счупя рекорда, съм горд от факта, че успях да вкарам попадение.
Изпълнението ви стана голям хит. Търсиха ли ви вече от големите английски медии?
- Не, още никой не ме е търсил за интервю или нещо подобно. Единствено говорих за клубния сайт след мача.
Всъщност, как се стига от Етрополе до Лондон?
- Не знам точно. Предполагам, че нещата станаха, когато бях с юношеския националния отбор на България в Германия за елитни квалификации. Там играх всички мачове и явно някой скаут на Чарлтън ме е видял и харесал. После се свързаха с агента ми и ме поканиха на проби.
Израснал сте в Козлодуй. Ходили ли сте до атомната централа или може би сте преплували Дунав?
- Разбира се, ходил съм до АЕЦ. Непрекъснато бях край Дунав. Помня как като дете винаги се събирахме да ритаме на едно игрище близо до реката. Тогава винаги играех като нападател. От първия ми допир с топката обичам да вкарвам голове.
Вие сте от вратарски род, заради традицията ли избрахте поста?
- В началото, като започнах да тренирам, бях нападател. Един ден си говорихме с баща ми Веселин. Той ми каза, че ако искам да стане нещо от мен в професионалния футбол, то трябва да стана вратар. Реших да го послушам и нещата за момента се развиват идеално за мен.
Кой е по-критичен към вас - баща ви или дядо ви?
- Татко повече ме критикува. След всеки мач намира за какво да ме скастри (разбира се, ясно ми е, че това е за мое добро).
Имате професионален договор с Чарлтън. Може ли скоро да ви извикат за постоянно в първия отбор?
- Радвам се, че имам такъв договор. Аз и в момента често тренирам с мъжете. Няколко пъти бях на скамейката. Силно се надявам от лятото да бъда основна част от отбора.
Преди вас в Чарлтън са играли Радостин Кишишев и Светльо Тодоров. Посъветваха ли ви нещо, когато отидохте там?
- Още в първите няколко месеца, след като пристигнах, Светльо Тодоров дойде на една тренировка, за да се види със старите си приятели. Тогава говорихме с него. Той ми обясни, че Чарлтън е едно прекрасно място. Светльо ми каза, че хората тук не са дръпнати. Те са готови да направят всичко за теб, стига да им имаш доверие.
Какво е мнението на англичаните за двамата ни бивши футболисти?
- Винаги когато става въпрос за тях, всички говорят с уважение. Всеки един играч, треньор или дори фен ги смята за отлични играчи, помогнали много на клуба.
Предполагам, че хранителният режим е строг, но какво обичате да хапвате в свободното време?
- Държат ни доста изкъсо. Хранителният режим е нещо много важно за всички играчи и треньорите следят за всяко хранене. Все пак, когато е позволено, обожавам палачинките. От малък съм влюбен в грозде и ананас.
Вече имате треньорски лиценз "С". Това скрити амбиции ли са?
- Още в началото го изкарах. Задължиха ме от клуба. Това е практика тук. Кой знае, може за в бъдеще да ми потрябва.
За кой отбор мечтаеш да пазиш?
- Само един е - Манчестър Юнайтед. Дано един ден тази мечта стане реалност.
Ивайло Чочев и Божидар Краев също излязоха от школата на Етрополе. Колко е силна тя всъщност?
- По мое мнение това е една от най-добрите, а защо не и най-силната школа. Градчето е малко и няма забавления, които да те примамват.
По този начин ти мислиш само за футбол и за развитието си. Освен това непрекъснато получаваш шансове. Мъжкият им отбор бе най-младият в "Б"група.
Далеч ли живеете от стадиона и тренировъчната база?
- Всичко ми е много близо, което ме улеснява. От базата съм на 30 минути, а от стадиона - само на 15.
Сам ли сте в Лондон?
- По принцип съм сам, но в момента живея с едно момче от отбора - Михаил Кенеди се казва.
На кой отбор сте фен в България?
- ЦСКА. Жалко, че в момента са в такава неприятна ситуация.
Какво в Лондон ви прави най-голямо впечатление?
- Това е един прекрасен град с много забележителности. Където и да отида, ми харесва. Нямам точно определено място. Красиво е навсякъде.
Какви са хобитата ви?
- Обожавам да играя тенис на маса. Също така съм фен и на риболова. Обиколил съм доста места, но на Дунава като че ли най-много кълве.
Българките или англичанките? Има ли някоя девойка, която вече да ви е пленила сърцето?
- Естествено, че българките. Тук няма две мнения. В момента съм се съсредоточил изцяло върху футбола и изявите ми в Чарлтън. Все пак може да се каже, че има такова момиче.
