Бившият национал Валери Божинов даде интервю за Topsport.bg, в което засегна редица теми около себе си, като сподели как се чувства в любимата си Италия, счита ли се за успял футболист и човек, какво мисли за престоя си в Левски и националния отбор и възнамерява ли скоро да се върне в страната.

Състезаващият се за втородивизионния италиански Тернана нападател вече записа дебютен гол за тима си, който обаче бе неправомерно отменен от главния съдия.

Божинов е един от малкото български футболисти, които могат да се похвалят с визитка, на която могат да завидят редица европейски голмайстори. Сред тимовете, в които родния ас се е подвизавал попадат Ювентус, Манчестър Сити, Парма, Спортинг (Лисабон) и Фиорентина.

Ето и изказването на Валери:

"Да, щастлив съм да бъда отново в Италия. Знаете за моята слабост към тази страна. Тук се чувствам добре и ако трябва да съм откровен - на мястото си. Не ме притесняват приказките, че отборът не бил от световна класа, че съм можел да избера по-добра опция и т.н. Знаете, че винаги се намират хора, които да критикуват решенията ти, независимо дали в действителност са правилни или не.

Има нещо сбъркано с част от хората в България. Не казвам с всички, никога не може да се обобщава така, а не е и правилно. Но някои от българите бързат да те съдят и упрекват, без дори да знаят в действителност какъв си и защо предприемаш даден ход или действие. Злобата и завистта са две от нещата, които трябва задължително да изкореним от съзнанието и поведението си, ако искаме да прогресираме като народ и нация. Едва ли съм първият, който го казва, но ако се замислите наистина е така. Не е нормално да се критикува всяка една твоя крачка, а и то не градивно, а просто така - защото някой е направил нещо повече от теб.

Не казвам, че аз превъзхождам с нещо хората в родината си. Напротив - човек съм като всички останали. Не се смятам точно за преуспял, но може би попадам в графата със спортистите, състезателите, които са успели да постигнат нещо в кариерата си. Има страни, в които всичко това е от значение и се уважава от останалите. За съжаление у нас все още не е така.

Държавата ни има проблеми. Някои от тях са доста сериозни. Когато оправим тези проблеми, ще тръгне нагоре и спортът ни. За момента не е така, не стоят по този начин нещата. Тук един спортист може да започне да се развива, но в един момент просто трябва да спре, няма възход, няма таван, който да гониш. Или ако има, то той е прекалено нисък за световните стандарти. Именно заради това и много хора се насочват извън България. Това е много жалко, защото трябва да се намери начин можещите хора да останат в рамките на страната ни.

Аз вече в известна степен свикнах с негативните коментари по свой адрес. Просто решавам да ги игнорирам и да не се поддавам на провокациите. Когато обаче ситуацията стане прекалено нетърпима си търся правата, както и всеки друг. Но общо-взето наистина гледам да се наслаждавам на живота и семейството си, а неприятните коментари ги приемам просто като фон, като нещо странично.

Престоят ми в Левски в никакъв случай не бе грешка. За някои то бе ход назад, беше неточност, но аз не мисля така. Винаги съм изказвал благодарността си към най-големия отбор в България, че ми бе дадена възможността да бъда чат от него, макар и не за много дълъг период от време.

За мое нещастие попаднах в един Левски, който не беше от най-силните в историята, но отново повтарям, че беше удоволствие да съм част от тима. Никога не очаквайте да чуете нещо лошо от мен за клуба.

Националният отбор е тема, която по принцип избягвам да коментирам. Разбирате, че не съм аз човекът, който трябва да определя да бъда ли част от състава или не. Не смятам, че би било професионално от моя страна да изказвам мнение за състоянието на отбора. Не са много добре нещата сега, след двете загуби, но Любо е професионалист, а и има състезатели в тима, които съм сигурен, че могат да вдигнат отбора на крака. Трябва да повярваме в националния, за да може нещата там да се успокоят и всичко отново да тръгне в добра насока.

Дали бих се върнал в България? Не мога да кажа със сигурност. Човек никога не знае. Както вече казах, а го и доказах с действията си - аз не съм човек, който се срамува от страната си и винаги бих я подкрепил във всяко едно отношение".