Тайсън: Няма нещо, което да обичам в бокса

Световният шампион на WBA, WBO и IBO в тежка категория Тайсън Фюри говори откровено за себе си, първите стъпки в залата, усещането към бокса и какво го прави щастлив.

Избрахте да ви казват Краля на циганите. Каква е съдбата на един циганин в Англия?
- Това е същото като да съм роден чернокож, турчин, китаец... Един нормален човек. Нямам никаква идея каква точно е културата на циганите, ние не практикуваме някакви странни ритуали. Ти си такъв, какъвто си и е невъзможно да се промениш.

Майк Тайсън, на когото сте кръстен, ви определи като голям човек. Гордеете ли се?
- Да, много. Той беше голям шампион и е невероятен човек. Преживял е толкова много. Голяма част от болката, която е усетил, си е причинил сам на себе си. Но е повдигнал много въпроси. Това правя и аз. Говоря неща, които целят да провокират дебат. Те не се приемат добре, но въпреки това го правя, за да вдигна шум. Без значение за добро или лошо. Също като него.

Баща ви е бил голям шампион в боя с голи ръце, традиция при циганите. Не искахте ли да станете като него?
- Баща ми е преживял доста битки. И се оттегли непобеден. Но никога не съм го виждал да се бие, защото го е правил преди да се родя. Никога не ме е изкушавало това. Какво ще спечеля, ако разбия устата на някого с голи ръце?

Какво обичате в бокса?
- Няма нещо, което да обичам в бокса. За мен боксът е празнота, една черна дупка.

Защо тогава го правите?
- Заради парите. В началото мечтаех да стана шампион. Постигнах го. Когато си стигнал върха, осъзнаваш, че всичко е безсмислено. Това е като Ролс Ройс. Мечтаеш да го имаш, но след като го купиш, си удряш главата в стената. Или Ролекс – празнота. Нищо от това няма жизненоважно значение.

Изпълнихте мечтата си да станете шампион и вече нямате амбиция за нищо?
- Точно така. Дори бих искал да умра и възможно най-скоро да отида в Рая.

Не ви ли вълнува реваншът с Владимир Кличко?
- За мен това не е реванш. Веднъж вече го победих и не виждам никаква нужда отново да се боксираме.

За какво тогава е този бой?
- Единствено и само за парите.

Колко ще спечелите?
- Със сигурност не е толкова много. Не притежавам много пари. Справям се добре след таксите и всички суми, които следват като разход от такъв мач. Основното преди първия бой бе да победя един голям шампион. Бих човек, който не познаваше загубата от 20 години (всъщност са 11). Това беше интересно. Сега обаче нямам подобен глад.

Когато започнахте да тренирате с чичо си, за какво мечтаехте?
- Минах при професионалистите, когато бях на 20 години. Не съм ходил на училище и нямам диплома. Просто исках да съм боксьор. Постигнах го. Обединих световните пояси. Победих онзи, когото смятаха за недосегаем. Постигнах всичко, което някога съм искал.

Имате отлична боксова култура. Какво харесвате повече – техниката си или психологическата война, която водите?
- Не бих казал, че има нещо, което да харесвам в бокса, да съм шампион или нещо друго. Не адмирирам нито ударите, нито нищо. В същото време обаче обожавам да гледам как хората се размазват на ринга. Както повечето, които стоят край него.

Смятате ли, че един ден ще изпаднете в депресия подобно на Майк Тъйсън?
- Не гледам по този начин на живота, аз съм реалист. Знам какво е да нямаш нищо и какво е да имаш всичко. Няма голяма разлика между двете. Всичко опира до това как гледаш на живота. В последните 5 години съм пил от най-скъпото шампанско, виждал съм маси, пълни с пари, спал съм на най-хубавите места... Но в този лош свят няма нищо ценно.

Какво е за вас един хубав момент от живота?
- Когато се моля и ходя на църква. Това са щастливите ми моменти. Когато не го правя и се оставя на всички земни блага, секса или всички други глупости, не се чувствам пълноценен.

Всеки ден ли ходите на църква?
- Не, но се моля всеки ден.

Каква е вашата религия?
- Нямам такава. Просто вярвам в Бог.

Обичате да си играете с психиката на съперника, да правите шоу за публиката. Това носи ли ви позитиви преди мач?
- Не бих казал, че водя психологически игри. Това просто съм аз. Няма игри. Просто се качвам на ринга, показвам, че не ме е страх и се бия. А дали съперниците ми смятат, че ги манипулирам, това не ме интересува. За мен това е просто бизнес. Не усещам никакво задоволство след победата. Боксът е като да ходиш на работа, да седиш на бюро или пък да копаеш дупка.

Хората ще се връщат към вас след 30 години и ще припомнят как сте влезли в главата на Кличко, преди да се изправите на ринга...
- Владимир е човек, който няма психика. Ако пред мен се изправи някой, който ми повтори милион пъти „ще те убия”, ще си помисля: „Супер! Благодаря и успех”. За мен това не означава нищо. Но за човек като Владимир това оказва влияние, рефлектира му.

Но как открихте тази слабост у него?
- Преди да погледна към слабостите му, имах усещане и увереност, че съм по-добър. Изпитах изключително голяма вяра, че ще бия абсолютно всеки. В нощта на мача Кличко не можеше да направи нищо, за да ме победи. Беше невъзможно.

Когато казахте на Кличко, че не е по-харизматичен от гащите ви, търсехте ли някаква конфронтация?
- Не, тази фраза просто излезе от мен. Не мисля, че Кличко е голяма личност. Той идва от военно семейство, строго и организирано. При него всичко е по план, всичко е написано черно на бяло. Така е построил живота си. Не казвам, че това е лошо. Той е учтив, образован и говори 7 езика. Много е интелигентен и знае всичко за бокса. От дълго време е там.

Присмивате ли му се?
- Не, той просто е един бизнес партньор. Преди мача в Дюселдорф, той бе манипулирал ринга, за да го направи по-мек. Това е част от войната. Понякога правиш така, че да използваш и най-малкото предимство. Той рядко среща някой, срещу когото да се изправи честно. Винаги търси да вземе и най-малкия аванс.

Този път обаче това се обърна срещу него...
- Аз бях просто себе си. Нямах план. Работих върху увереността си и върху моите качества. От първия ден, когато влязох в боксовата зала, съм работил, за да стана световен шампион. Онази вечер Кличко не беше моят противник. Мачът не беше аз срещу него, а аз срещу самия себе си. В този бой сам контролирах съдбата си.

Помните ли първия ден, когато влязохте в боксовата зала?
- Да, бях на 16 години в Уайтъншоу, в покрайнините на Манчестър. Но това не беше първият път, когато се изправях срещу някой, тъй като съм се боксирал цял живот.

Боксът ли бе начинът да покажете на баща си, че съществувате?
- Да, всичко започна оттам. Има хора, които мечтаят да станат певци или и аз не знам какви. Аз мечтаех да съм кралят в тежка категория. Дъждът, вятърът, снегът или жегата – нищо не можеше да ме спре от това да отида в залата. Нито жените, нито пиенето, празници или нещо друго не можеха да ме разсеят.

Имаше ли емоция у баща ви, виждайки как ставате шампион?
- Не ми каза нищо, но мисля, че това го докосна. Това означава много за него.

Как го разбрахте?
- Защото това би означавало много за всеки един родител, да има син – световен шампион. Има 7 милиарда население на земята, но само един е шампион в тежка категория. Но всичко това какво значение има в крайна сметка? Не мисля, че е голямо.