"Само преди един месец изживях истински кошмар. Останах без клуб, дисковата херния ме прикова на легло цяла седмица, разбрах, че ще ставам баща. . . Но стиснах зъби, нищо друго не ми оставаше". Така започна разговорът между световния шампион по бокс в категория до 54 килограма Детелин Далаклиев и репортер на БТА.

- Сега вече си световен шампион, а спортният министър Свилен Нейков ти пожела и медал от летните олимпийски игри в Лондон.
- Олимпийският медал е най-голямото в спорта. Не казвам, че е малко да си световен шампион. Като малък гледах много бокс по телевизията, кумир ми беше Даниел Петров, възхищавах се и на Серафим Тодоров. Никога не съм вярвал, че ще стана световен шампион като тях.

- Телевизията ли те "вкара" в боксовата зала?
- Не, първо баща ми реши да ме запише в спортното училище в Плевен и да се занимавам с акробатика. Не знам какво стана - май нямаше паралелка по акробатика, а освен това научих, че две момчета от спортното училище са се сбили и едното наръгало другото с нож. . . Уплаших се и избягах. После тръгнах по дискотеки, но и там ставаха побоища и реших да тренирам френски бокс. Така де, ако нещо стане в дискотеката, да съм подготвен. . . Един ден обаче Сашо Владимиров /дългогодишен национален състезател и европейски вицешампион по бокс, също плевенчанин - бел. на авт./ ми вика: А бе, я не се занимавай с тези глупости. Махай го този френски бокс, ела в нашата зала. Така и започнах. Пет-шест месеца лъжех нашите, че тренирам карате, взимах пари оттях за таксата за каратето, а всъщност тренирах бокс. Беше 1997 година.

- Да се върнем към Милано. Един неособено интелигентен въпрос - кой ти бе най-трудният мач?
- Всичко бе трудно. Първо два дни пътуване - а ти си гладен и жаден /сваляне на килограми за категорията - бел. на авт./. После кантар, шест мача. Всяка една среща бе финална. Можеш да паднеш от всеки.

- А двойната дискова херния не се ли обаждаше на ринга?
- Както се казва - всяко зло за добро. Промених малко начина си на игра и това в крайна сметка помогна за златния медал.

- Сега вече си световен шампион и изведнъж започват да се появяват много приятели, доброжелатели. . .
- Чак сега почвам да се чувствам шампион. Хората май гледат с други очи на мен.

- През февруари ще станеш баща за първи път. Още един световен шампион по бокс?
- Още не сме гледали видеозона. . .