Старши треньорът на Ботев (Пловдив) Ферарио Спасов даде интервю за колегите от пловдивския вестник "Марица". Наставникът от Ловеч стартира повече от оптимистично начело на "канарчетата", които имат амбиции отново да станат фактор в клубния ни футбол.

- Г-н Спасов, рядко се случва всички вкупом да хвалят загубилия отбор. Всъщност защо, как и къде Ботев отстъпи в мача срещу Левски?

- Загубихме мача в първите 25 минути. След като до 15-ата минута проведохме няколко атаки към вратата на противника. Тогава обаче допуснахме два, смея да твърдя, елементарни гола. На Герена всеки друг отбор можеше при такъв резултат да катастрофира, но момчетата показаха онези неща, които ми дават основание да си мисля, че Ботев го очаква много добро бъдеще. Само футболисти с характер, с футболни качества, уважаващи клуба и феновете си, могат да се върнат в мача и да направят така, че Левски да трепери до края. Феновете искат да гледат точно такъв открит футбол с много голови положения пред двете врати и затова ходят по стадионите. Жалко, че срещата не се предаваше по телевизията. Много качествен мач, в който представихме отбора в добра светлина, с футбол, който се харесва. В крайна сметка го загубихме и продължаваме според програмата си. Предстоят ни две домакинства срещу добри отбори (Черноморец и Монтана), в които нямаме право на грешка.

- Сред феновете все още се носи недоволство от рефера. Бихте ли коментирали
?

- Не ми се иска реферите да са определящи за нашата игра. Ако този субективен фактор по някакъв начин повлияе на играта ни, това е извън нашата компетенция. Не можем да тренираме как да се справяме с реферските отсъждания. Трябва да правим така, че дори и след отсъждания не в наша полза да побеждаваме. Както в първия мач. Трябва да го превъзмогнем и да се абстрахираме от съдийството.

- Вие лично очаквахте ли всичко това, което Ботев показа в тези два мача, или представянето на тима изненада и вас самия?


- Очаквах го, тъй като в подготовката срещнахме доста сериозни съперници и отборът игра по начин и стил, за които бях сигурен, че ще допаднат на феновете. Развиваме го този стил - малко е времето. Видяхме как реагираме в домакински мач, който бе много добър, сега и в гостуване на Герена, където се играе много трудно. Видя се, че отборът има потенциал, но трябва да изкореним това колебание в началото на срещата. Което го отдавам на факта, че все още няма сработеност, малко се познаваме. Тази реакция дава шансове на противника и срещу Левски не успяхме да върнем пасива.

- На практика това е чисто нов отбор с току-що закупени и привлечени футболисти, който вече показва много добър футбол само за два месеца работа. Каква е рецептата?


- Най-важното е сформирането на много разнообразен и силен спортно-технически щаб. Но без доброто менажиране и финансиране на този клуб всичко друго няма смисъл. Бяха отпуснати средства, с които да направим този боеспособен отбор. Огледахме много голям брой футболисти, но взехме само такива, които да паснат на стила, спецификата и философията на тима. Бе извършен много голям обем от работа. Подготовката ни също се различаваше от стандартната, защото всички упражнения изпълнявахме с топка, за да може новите играчи по-бързо да навлязат и в игрови, и в тактически план. За много кратко време трябваше да пресеем огромен брой футболисти, които ни бяха предложени, и засега няма нито едно от новите попълнения, което да не е показало онова, което сме очаквали от него. Целият щаб бе въвлечен в този процес и се доказа, че когато имаш виждане и не се водиш от някакви комерсиални подбуди - нещата се получават и могат да се намерят подходящи играчи.

- Все пак виждате ли пропуски в играта на Ботев. Какво конкретно трябва да усъвършенствате?


- Разбира се. Имахме още идеи в нападение, бяхме на път да привлечем двама футболисти, но в последния момент нещата не се получиха и това е, което не успяхме да завършим по селекцията. С единия от тях бяхме пред договор, но отборът му се класира за Шампионската лига и той остана. Иначе срещу Левски лично аз допуснах грешка в подреждането в дефанзивен план. Имах идея Вандер да играе срещу Старокин, но оттам се получиха някои пробойни. Това е мое решение. Докато не видя в мач, че едно такова решение не работи - няма как да разбера. Приемам го като грешка, но пък с ходовете, които направихме след почивката, играта стана още по-добра. Просто момчетата ги виждам в игрова ситуация за пръв път и не съм застрахован от грешки в стартовия състав. С течение на мачовете се надявам това да изчезне като проблем.

- Какво точно ви привлече в проекта Ботев?

- Привлече ме това, че трябваше всичко да се прави отначало. Тези неща понякога трудно се разбират от хората. Непопулярни мерки като освобождаването на доста футболисти и привличане на нови се приемат малко скептично от хората не само във футбола, но и в живота, дори в едно предприятие, ако щете. Вероятно малко хора са вярвали, че ще можем да сглобим такъв боеспособен състав и да радваме публиката, която да ни подкрепя, защото точно тя е мерилото на онова, което правим. Щом феновете ни подкрепят, значи виждат, че действаме в правилната посока. Това ни амбицира още повече. Зная, че може да има и неща, от които да изпадна в ролята на потърпевш, но това е пътят, по който Ботев може да излезе от състоянието, в което беше.

- Лесно ли се играе пред такава публика?

- Лесно се играе, когато имаш отбор и ясна визия за това, какво трябва да направи той. Публиката е барометър за това, дали се движим добре, или не. С годините феновете на Ботев са показали, че разбират футбола. Те усещат кога посоката е положителна и въпреки някой негативен резултат, както се получи на мача с Левски, разбират, че сме се борили до последно. В момента виждам, че публиката е много добре настроена към отбора.

- Няколко години не водехте мъжки отбор. Сърбяха ли ви ръцете за работа? Как приехте предложението на Ботев?

- Нещата така се стекоха около мен, че минах през всички възможни нива на футбола - от мъжки до детско-юношески футбол, национален юношески отбор. Този опит ми дава основание да си мисля, че с идеите и вложенията на ръководството в базата ще успеем. Разбира се, че са ме сърбели ръцете - футболът е моя живот. Не съм се колебал изобщо дали да приема въпреки риска да напусна Ловеч, с който са свързани най-големите ми успехи като треньор. Предизвикателството наистина си заслужава и не съжалявам нито за секунда, че съм го приел.

- Как се чувствате в Пловдив - в професионален и в човешки план?

- Нямам проблеми с аклиматизацията, градът е много добър за футбол. Аз съм малко по-затворен човек. Когато имам работа - забравям за всякакви странични дейности. Процесът и времето са такива, че градейки този тим, изцяло трябва да съм отдаден на работата си. Харесва ми тук, вярвам, че с колегите ще продължим да развиваме в дългосрочен план онова, което вече започнахме.

- Накъде върви А група? Можете ли да сравните нивото с отпреди 7-8 години, когато за последно водехте мъжки отбор в елита?


- Миналата година се появи Лудогорец. Тази година сме ние - надявам се че поддържаме това ниво и темпо. Два отбора, които вече всички ги знаят, дай Боже и други да навлязат по този начин. Мисля, че това е пътят за повдигане на нивото, което в момента наистина не е много високо. Не бива постоянно да критикуваме онова, което правим. Никой не дава ясна идея какво и как трябва да се направи. Пътят е ясен - моделът на Лудогорец. Добър отбор, подплатен с материална база, игрища, детско-юношески футбол. При нас нещата също са тръгнали по този начин. Винаги трябва да има някаква последователност в действията.

- Според вас колко отбора трябва да има в А група?

- Толкова, колкото отговарят на финансовия феърплей. Може и 18 отбора да са.

- Най-големият ви триумф като треньор в кариерата ви до момента? И съответно най-голямото разочарование?

- Хубавите моменти са свързани най-вече с успехите, които постигнахме в Литекс - включително и в европейските турнири, които лично за мен са по-голяма тръпка от титлата, Купата и Суперкупата на България. Естествено че съм имал и лоши мигове, но връщайки се назад, смея да кажа, че са били много малко. Най-големият ми провал като треньор беше отпадането ми с Литекс от Зимбру.
Това ми тежи като воденичен камък вече толкова години... За други провали не се сещам. Твърдя, че в доста трудни моменти съм поемал отборите и на ЦСКА, и на Литекс, и на Спартак Вн и след мен тези тимове винаги са играли добре. Когато е трябвало да си тръгна, винаги е имало една много добра база за развитие. Ако трябва да съм откровен - докато водех футболната академия на Литекс - толкова деца навлязоха в първия отбор - не вярвам да има друг тим в България да направи това нещо.

- Толкова ли са драматични нещата в Литекс след оттеглянето на Гриша Ганчев?

- В Ловеч съм израснал, свързан съм с този град, там ми дадоха шанс, там се развих като треньор. Нещата малко се преувеличават. Литекс си запази отбора, Стоичков е треньор, победа срещу ЦСКА в първия кръг, равен с Локо Пд във втория. За криза може да се говори, когато футболистите не си получават заплатите и спрат да тренират.

- В заключение - какво бихте пожелали - на отбора, на феновете и на себе си?

- Не обичам да вдигам лозунги. Харесва ми това, което правим в момента, на хората също им харесва. Мога да гарантирам, че във всеки един мач 90 минути ще играем за победа, защото уважаваме феновете и тяхното разбиране за футбола. На първо време това е целта ни и вярвам, че този отбор ще се развие и има сили да постигне и добро класиране.