Датата 22 януари 2005 година може да бъде записана със златни букви на стадион "Българска армия", във френския център на ул. "Дякон Игнатий" и в посолството на улица "Оборище" в София.

На този ден един елегантен мъж с черно фишу слезе от самолета от любимия на цял свят Париж на вече стария терминал на летище "София".

35- годишният Беноа Кое се оказа първият французин, който пристигна в българския футболен живот. За последно бе играл в Бастия през 2004 година. Въпреки че шест месеца не се бе занимавал с футбол, Беноа бе приет повече от радушно. И как не. Започнал кариерата си във велик клуб като Марсилия. Там още на първата тренировка е наречен от Ален Жирес "Амадеус" заради детското лице.

Досущ като на великия Моцарт, претворен от артиста Том Хълце във филма на Милош Форман. После лудите по Интер и Италия го запомниха като отличен играч в периода 1997 до 2001 година. Може би, защото идваше от Франция, българската футболна общественост първо му се зарадва и чак после заработи съмнението - ще може ли човек на 35 години да бъде полезен? При това на отбор като ЦСКА.

Освен че стана първият французин, шампион на България с "армейците" през 2005 година, Беноа не сбърка нито един пас в мачовете, в които взе участие. Единствено в последния двубой в Пловдив, когато ЦСКА загуби с 3:4 от Локо в проливен дъжд, се подхлъзна и стана гол. Заради това "червените" изпуснаха възможността да завършат без загуба в първенството. В крайна сметка Кое си тръгна малко изненадващо от ЦСКА и от София.

Разбира се, беше предупредил, които трябва. Оказа се, че неговата приятелка, с която той не парадираше пред медии и папараци, го бе накарала да отидат в Швейцария. Посоката бе Сион. От престоя си тук Кое остави впечатление на тих и елегантен човек, който не иска да натрапва себе си. По-скоро вътрешно затворен, Беноа изживя по свой начин титлата, която спечели през май след петте месеца престой в София. Направи го без балкански или латино фойерверки. След това се изпари като френски парфюм, който остави ненатрапчива миризма.

Беноа си тръгна, а вместо него дойдоха Жан-Филип Кайе в Литекс и Седрик Бардон в Левски. Зевзеците се чудеха как русокосият Жан-Филип ще издържи на монотонния живот край Покрития мост в Ловеч. Някъде около зимата на 2006, когато даваше интервю преди 1/16-финала за купата на УЕФА между Литекс и неговите сънародници от Страсбург, французинът "изби рибата". Без никой да го кара започна да пее отрязъци от песни на култовия за фолка Васил Троянов Боянов, наречен още Азис.

При това с неговия специфичен фалцет и невероятно българско произношение. Да не се надяваш на човек, който идва от държава, свикнала с песните на белгийския рокаджия Филип Смет - известен като Джони Холидей и арменеца Азнавурян известен като Азнавур. И тук френският характер на Жан Филип заговори.

Когато всички виждаха как Кайе се вписва чудесно в пасторалния живот край река Осъм, отново нежна половинка го повика от дистанция да се завърне в родната Франция. Дори родителите му, които идваха често на гости в Ловеч, не го стимулираха да си тръгва. В крайна сметка Кайе отпътува миналото лято. Но не за родината си, а за съседна Белгия и по-точно за Генк.

Малко след като Кое си тръгва, от ЦСКА и Кайе е започнал да "разучава" песните на Азис, в един топъл ден едно момче по тренировъчен екип на "Герена" обясняваше, че се радва на пристигането си в България и Левски. Седрик Бардон бе хвърлен в дълбокото още в първия си мач. На 11 септември 2005 Левски и ЦСКА завършват 1:1. В 46-ата минута Емил Ангелов е заменен именно от французина, който изстрелва страхотен снаряд към армейската врата. По-късно през 2006 година вкарва гол от дузпа на непробиваемия Ивайло Петров за победното 1:0 за Левски. Седрик изживя много тежко първия 1/4-финал за купата на УЕФА с Шалке 04 в София. Това става при втория жълт картон, получен от неадекватния съдия Райли, наречен от Тодор Батков "хомосекшуъл".

Ясно бе, че грузинецът Леван Кобиашвили изигра сценка край сектор "В", но арбитърът се хвана на пиниза. Всички тези приятни и неприятни случки вкараха Левски дълбоко в сърцето на сантименталния французин. Седрик най-много се доближава до българския характер като чувства, които те залепят трайно за даден начин на живот. Той е безумно щастлив, че е успял да запише децата си във френското училище "Виктор Юго" в София.

Перуанската му съпруга бе на път да го превърне в поредния банален френски пътник,заминал си от нашия футбол заради нежна половинка. Но Седрик прояви "български" характер и продължава да се чувства щастливо в Левски. А хората, с които е играл във Франция, още го помнят и уважават много.

В момента те са на върха на световния футбол, но не са забравили своя съотборник. Минути след финала на световното първенство в Германия Флоран Малуда каза пред "Топспорт": "Пратете специални поздрави на моя приятел Седрик, с когото играхме заедно в Лион". След мача от Шампионската лига в София на Левски с Челси, Дидие Дрогба каза: "Освен фланелките, със Седрик си разменихме и спомени от времето, когато бяхме в Гинган".

Какво остана скрито за първите трима французи? Когато Беноа Кое идваше в София треньор на ЦСКА, все още погнатия да си тръгва бе Ферарио Спасов. Беноа знаеше, че на "Армията" търсят нов наставник и предложи своя приятел Жерар Жили. Контактът бе установен, но до договор не се стигна и начело застана Миодраг Йешич.

Като типични французи, които живеят затворено, Бардон и Кайе не се чуваха по телефона. За първи път си проговориха в края на сезона, когато програмата на първенството противопостави Левски и Литекс. После се чуват, но не често, защото уважават свещеното за французина чувство за лично пространство.
През новия сезон в Ловеч ще играят нови двама французи. Със сигурност песните на Азис ще бъдат разучени...