Пламен Марков е роден на 11септември 1957 г. в Севлиево. Юноша е на местния Раковски, за който играе до 1975 г., когато преминава в ЦСКА. С червената фланелка се подвизава до 1985 година. Пет пъти е шампион на България, три пъти е носител на Купата на България. През 1982 г. е част от големия отбор на ЦСКА, достигнал до полуфинал за КЕШ. Следващите спирки в кариерата му са френските Мец и Гренобъл. Има 38 мача и 6 гола за националния отбор, 11 мача с 2 гола за младежкия и 22 мача с 6 гола за юношеския национален отбор. Участник на Световното първенство в Мексико през 1986 г. Като треньор е работил в Гренобъл, ЦСКА, Янтра (Габрово), Миньор (Пк), Видима-Раковски (Севлиево), Видад (Мароко). Бивш треньор на националния, с който е участник на Евро 2004 в Португалия.

Марков се оказа агент на Държавна сигурност. Псевдонимът на именития полузащитник е бил "Якимов". От изнесената информация става ясно, че той е бил вербуван през 1980-а. Работил е за Първо главно управление на ДС (разузнаване), Второ главно управление (контраразузнаване) и Трето управление на ДС (ВКР) - военно контраразузнаване. От изнесените на светло документи става ясно, че футболната легенда е бил от хората, които са работили за сигурността на България, а не са се занимавали с политически интриги и прочие. "ШОУ" потърси опитния специалист за коментар по темата.

Г-н Марков, как ще коментирате изнесената от Комисията по досиетата информация?

- Спокоен съм напълно. Не, не се срамувам и страхувам от това, което беше оповестено вече. Така е, защото не съм правил нищо друго, освен да работя за сигурността на България. А добре знаете, че излизането на наши футболисти преди 10 ноември 1989 г. беше невъзможно.

Невъзможно,

ако службите

не ти разрешат

Така беше, това е чистата истина. Изискваше се такъв подпис, ако искаш да отидеш зад граница. Още в първия си разговор с г-жа Татяна Дончева, когато тя ме покани да се включа в партията й "Движени 21" й споделих за миналото си в това отношение. Тя ме подкрепи напълно. Мисля, че съм бил честен към нея и към нашите избиратели. Няма от какво да се срамувам.

Как стана вашата вербовка?

- Не коментирам повече нищо по този въпрос. Това не интересува никого.

Много хора, подобни на вас, отдавна си разказаха всичко, житието-битието, както се казва. Какви са вашите съобръжения да мълчите?

- По този въпрос не желая да ви обяснявам нищо повече. Казах ви, каквото смятах за нужно.

Има ли разкрити врагове на народа от вас през всичките тези години?

- Това е всичко, което мога да кажа по въпроса. Достатъчно ясно, точно и коректно ви обясних ситуацията. Хайде вече да сменим темата!

Всички футболисти, които отиваха да играят зад граница по време на социализма, трябваше да бъдат обвързани със Държавна сигурност и присъдружните й организации?

- Нямам представа. Не мога да говоря от името на други хора.

Вие сте един от първите наши национали, заиграли във Франция след Втората Световна война?

- Е, не съм първият. Заедно с мен отиде и Андрей Желязков. Аз играх в Мец, а Жужо - в Страсбург.

Имате ли чувството за добре изпълнен дълг? Принадлежността към ДС в днешните време се приема като маркер за служба на репресивния апарат.

- Вижте, аз служех на България. Спя спокойно, живея в родината си, гледам хората открито в очите. Всеки има право на гледна точка.

Какво мислите за тези хора, които смятат едва ли не агентите на ДС за "слуги на злото"?

- (смее се). Е, какво да мисля? Нали живеем в демократично общество. Всеки има право да защитава каквато иска позиция. Хората имат право на мнение и гледна точка. Не можем да бъдем обичани от всички.

Защо избрахте за ваш агентурен псевдоним точно "Якимов"? Заради това, че Митата Якимов е бил ваш идол ли или по някаква друга причина?

- Да, мнозина това са си помислили. Не, няма никаква връзка моето пристрастие към Якимов. Просто така се е случило.

Прекъснахте ли вече сътрудничеството си със службите?

- (Троснато отговаря) Казах ви вече, не коментирам! Излишни е да продължавате да ми задавате подобни въпроси, защото

нищо няма да
изкопчите от мен!

Добре, но сигурно не е случайно, че са намерили само едно картонче и регистрационен номер, но не и вашето досие?

- След като само това е намерено, вие сами си отговорете.

Босът на Левски Тодор Батков сам се похвали, че се гордее от факта, че е бил в ДС...

- Мисля, че много точно, в кратките няколко мои предишни изречения, ви дадох отговор на тези въпроси. Когато отговорите ми се четат внимателно от интересуващите се от тематиката хора, могат да си съставят мнение каква е точната ситуация с мен. Аз не мога да говоря и коментирам нито Тодор Батков, нито когото и да било.

Във вашите задължения влизаше ли и това да предотвратявате бягства в чужбина на ваши съотборници от ЦСКА и от националния тим, да докладвате за техните намерения?

- (Мръщи се). Добре, колко пъти още да ви повтарям едно и също нещо. Няма да получите нищо повече като отговор от мен. Хайде, моля ви, да прекратим темата.

Вие сте кандидат от "Движение 21", даже сте водач на листа в Хасково. Защо решихте да се насочите от футбола към политиката?

- Няколко са причините. През последните години нашият футбол и нашият спорт като цяло драстично изостават в развитието си спрямо тези в нормалните европейски държави. По-рано не съм имал амбиции във времето назад да участвам в политическия живот в страната, защото съм се реализирал в професията, която обичам - футбола. Сред причините да се включа в политиката мога да посоча състоянието на българския спорт през последните години. Видимо е, че през последните двайсетина години върви стремглаво надолу и в частност - българският футбол...Правят се козметични промени, които не променят реалностите в този любим за много българи спорт. Убедих се, че с критики и с подкрепа от различни мои колеги не може да се влияе на този процес. Очевидно е, че има нужда от много сериозна промяна, бих казал - реформа. Убеден съм, че без политическа подкрепа - и не само на една партия, в България такива промени не могат да бъдат извършени.

Държавата не

полага грижи

за тяхното развитие. Сигурен съм, че в българския спорт и в частност в футбола, са необходими промени, необходима е реформа. Всички виждаме какво се случва със спорта ни, какво е представянето на България в олимпийски игри и световни първенства. Крайно време е да се обърне внимание на спортните бази. Да започне тяхното обновяване и по-добро поддържане, като си давам сметка, че е много трудно да се сравняваме с по-богатите западноевропейски страни. Те имат предимство, разполагат с големи икономически възможности. Не направим ли тази крачка, не можем да бъдем конкурентни по отношение на спортни постижения дори и на средно развитите страни в Европа. Ще продължаваме да си стоим на опашката на всички класирания, било то клубни или национални.

Вярвам, че бъдещето на българския спорт принадлежи на нашите деца.

Не нанесоха ли прекалено много поражения последните правителства върху спорта?

- Да, държавата абдикира напълно от своите задължения. Да погледнем и стадионите, изградени от държавата - те тънат в руини.

Какво ще промените, ако влезете в парламента или седнете в министерското кресло?

- О, толкова далеч във времето не мога да се простирам. При всички случаи, предстои доста работа по промяна на законодателството, за да се подобри състоянието на спортните бази. Огромен проблем е липсата на футболни терени за децата, а това са местата, където те играят и развиват физическите си умения. Не може да очакваме от малчуганите да обичат спорта, да станат бъдещи добри професионални състезатели, а да няма елементарните условия за това. Убеден съм, че трябва да има политическа подкрепа за разрешаването на тези проблеми, които спъват развитието на спорта. Досега не съм имал амбиции и цели да се занимавам с политика. Пътят, който съм извървял и като състезател, и като треньор, е дълъг, свързан с успехи, както в България, така и в Европа. И именно поради това мисля, че мога по някакъв начин да допринеса за подобрение на сферата, в която имам познания. Не мога да кажа дали

политиката е
мръсна игра,

но мисля, че в нея трябва да има хора, които са се доказали пред обществото, които са постигнали резултати, имат резултати и съответно обществото ги е оценило.

В партийната листа на Александър Томов пък са други големи имена в историята на ЦСКА - Якимов, Петър Жеков, Димитър Пенев. Какво мислите за това?

- Считам, че е нормално и е много добре, че са решили това. Спортът е политика, и политиката е спорт. Те могат много да помогнат. Аз влизам в политиката  не, за да стана популярен, а за да помогна. Сигурен съм, че и целта на моите колеги е подобна.

Вие сте последният треньор на националния отбор, който го класира за Европейско първенство. Как ще коментирате работата на вашия колега Любослав Пенев? Ще успеем ли да се класираме за еврофиналите във Франция през 2016 г?

- Мисля, че Любо е добър треньор и знае как да мотивира. Той беше мой помощник, когато бях треньор на националния отбор. Пенев е професионалист, който в последния квалификационен цикъл доказа, че може да извлича максимума от възможностите на своите състезатели. Пожелавам му успех. Тимът ни има нужда от добри резултати. Те дават самочувствие на всички българи, дава усещане за национална гордост. Започнахме добре квалификационния цикъл и много бих се радвал, ако се класираме за бъдещото европейско първенство. Един или няколко успеха на клубно или национално равнище са повод за гордост в целия народ. Винаги има шансове за класиране. Облагодетелствани сме вече и от новия регламент. Виждам, че отборът е доста амбициран, тръгна и отлично в кампанията. Това ни дава повод да сме оптимисти.

Да ви върна към любимата тема - Боби Михайлов и БФС. Промени ли се в положителна насока нещо през последните месеци след конгреса на 14 февруари?

- Не ми се променило мнението. Не мисля, че мога да ви кажа нещо ново. Тази тема за мен е затворена страница, всичко си продължава постарому. Има ли смисъл да говоря, има ли смисъл да припомням проблемите, които са безкрайни, след като Борислав Михайлов съвсем наскоро - през февруари, беше преизбран за президент на БФС и се наслаждава на поредния си мандант.

Как ще коментирате чудото Лудогорец?

- Радвам се много на техните успехи. Лудогорец е единственият светъл лъч в нашия футбол. Заслужават поздравления за влизането в Шампионската лига и за достойния начин, по който играха на "Анфилд" срещу Ливърпул. В Разград се работи професионално, а това е от изключително значение.

Не може нещо в сърцето да не ви е трепнало, когато сте видели отново "Анфилд"?

- Е, разбира се. Върнах се далеч назад във времето, когато и аз съм бил част от големия отбор на ЦСКА, върна ме в годините, когато съм се реализирал като състезател. Никой не може да изтрие историята, а ЦСКА я пишеше в онези години. Както с победата си над Ливърпул, така и над Нотингам, Аякс и кой ли още не. Сега е на под Лудогорец, ще видим докъде ще стигне в европейската си кампания.

Девалвира ли треньорската професия у нас?

- Не може да сменяме по десетина треньори на полусезон. Има и клубове, които правят и по 2-3 смени на първенство. Така просто не може да продължава.

Треньорът

се превърна в

безгласна буква,

както и в единствения и най-голям виновник при провал. При успехите президентите изтъкват само своите заслуги, но при загуби излита кой - треньорът. Той е изкупителната жертва, мръсната салфетка, бих казал, в която си изтриват ръцете и я захвърлят. Повярвайте ми, изключително грубо и обиждащо е подобно отношение. Треньорите не заслужават това.