Как Горна Оряховица откри Бончо и го даде на... Велико Търново

"Топспорт" продължава поредицата си "Хроника на падението", посветена на затъването на български футболни клубове с традиции или поне с проблясъци у нас и в Европа. След като проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Септември (София), Волов (Шумен) и Хебър (Пазарджик), днес започваме трилогията, посеветена на Локомотив (Горна Оряховица). Съвсем наскоро се отбелязаха 90 години от организирания футбол в града.

На 21 септемри 1919 година е изигран първият официален мач на местен отбор. Атлетика (Горна Оряховица) гостува на Габрово в Чардафон. Този исторически двубой завършва 1:0 в полза на домакините.

Независимо че в средата на 60-те години Локо (Горна), както е известен сред феновете в България този храбър "железничарски" тим от добре известната гара, бележи първия си престой в "А" група, истинският бум е в края на 80-те и началото на 90-те години.

Тогава локомотивци стигат до челните места в хода на първенството, играят и печелят евромачове от турнира "Интертото", газят грандовете на родния футбол. Сега положението не е розово. Тимът вегетира в Северозападната "В" група.

Първите седем кръга този сезон дадоха надежда на местните хора, че техният любим Локомотив, който винаги се е мъчел и е успявал в някои моменти да излезе от сянката на съседния великотърновски Етър, ще се завърне в професионалния футбол.

Преди днешните мачове от 8-ия кръг на това подразделение на третия ни ешелон Локо (ГО) е на второто място в класирането, със същия точков актив като лидера Гигант (Белене) - 15 т., но по-лоша голова разлика.

Но да се върнем малко назад във времето. Всъщност още през 1913 г. в местната Захарна фабрика чехи донасят две футболни топки и играят на поляната край сградата. През 1918 г. на гара Горна Оряховица френски войници гонят топката през свободното си време, докато са разквартирувани в региона по време на Първата Световна война. Така се стига до споменатата паметна дата на първия мач с участието на отбор от Горна Оряховица в Габрово.

Следват дълги години на борба за футболна легитимация, за да се стигне до 1963 г.
Тогава горнооряховският Локомотив става първенец на Северната "Б" група с 52 точки. Цели 7 е авансът пред втория - софийския Септември. Така за първи път в историята си горнооряховци добиват право да са част от родния футболен елит. За жалост престояват там само един сезон. Запомня се обаче един резултат.

У дома с 5:2 е разбит вицешампионът Ботев (Пд) с Георги Аспарухов в състава си. Освен Гунди при "жълто-черните" личат имената на Георги Аспарухов и Виден Апостолов. Всъщност повечето играчи на пловдивския тим са гръбнакът на отбора, който ще вдигне шампионската купа на България само три сезона по-късно. Головете за "локомотивци" вкарват Кушев, отличил се с две попадения, Божинов, Маринов и Милев. За Ботев точни са Гунди и Белчев.

Освен този гръмовен успех Локо има още 9 победи, но те не са достатъчни за оставане в групата. Битката за оцеляване се превръща в истински трилър. Всъщност цялото първенство, спечелено от Локо (Сф) е изключително интригуващо и равностойно.
Отборите от 3-о място (Славия) до 16-о (Локо ГО), са вместени в 12 точки. Грандът ЦСКА е чак 11-и! В крайна сметка Локо изпада с 23 т., събрани от 9 победи, 5 ремита и 16 загуби, с голова разлика 29:49.

Трябва да минат 23 години, за да може тимът от Горна Оряховица да се върне в "А" група. Преди това обаче се изживяват знакови моменти, в които се преплитат противоречиви чувства. През 1984-а БФС взема решение за сформиране на единна "Б" група. Така отборите, заели места след 13-ото в двете втори дивизии - Северна и Южна, изпадат във "В" група.

Локо (Горна) е един от тези тимове заради 16-ата си позиция в таблицата от 18 отбора. Точно в този момент в състава е едно 20-годишно момче от Генерал Тошево. Предния сезон то е вкарало само 2 гола в 29 мача, но е дало заявка за големия си талант. Името му е Бончо Генчев.

Години по-късно героят от САЩ'94, направил кариера в Португалия със Спортинг (Лисабон) и в Англия с Ипсуич, ще каже, че това е бил най-тежкият момент за клуба и града. Но за Бончо тъкмо на Гара Горна Оряховица минава влакът за Европа. Той изкарва 3 сезона и половина в Локомотив, като междувременно вкарва 5 гола във вратата на
действащияпървенец Берое през 1986 г. за 5:0 за Купата на България.

Това е достатъчно цялата страна да заговори за него. Заваляват оферти от Левски и ЦСКА. Но на полусезона 1986/87 Бончо се озовава в... регионалния враг Етър. За да стане през 1991-а шампион на България... Но Горна Оряховица винаги е в сърцето на Бончо. Именно тук той открива съпругата си Силвия.

По ирония на съдбата в същия сезон горнооряховци се завръщат в елита. Класирането на "златното" второ място в "Б" група става на косъм. Само един едничък гол вповече праща Локо в "А" група за сметка на третия Дунав (Русе). Двата тима са с по 50 т., но головата разлика е в полза на горнооряховци - 60:36 и 24 попадения плюс срещу 58:35, тоест 23 плю за русенци...

В първия си сезон от втория си период в "А" група - 1987/88, основите на Локо полагат имена от знаменити състави на ЦСКА и Локо (Сф). Това са шампион с "армейците" в началото на 80-те години - вратарят Тошко Арсов, и Нако Дойчев, чийто гол за 1:2 в мъглата в Киев за Купата на УЕФА през сезон 1979/80 елиминира украинския гранд Динамо и праща столичните "железничари" на четвъртфинал.

За големия футбол тръгва Сашо Ангелов, в тима има и други местни утвърдени имена като Кирил Рабчев и Ценко и Левент Гавазови. И тимът се задържа в елита - завършва на 13-ото място. Горна Оряховица ликува!

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: Как от квартален мач в Самоков Ивайло Йорданов дойде в Локо (ГО), за да стане голмайстор на "А" група