И през новата 2010-а година "Топспорт" продължава рубриката си "Хроника на падението". Тя е посветена на отбори с традиции или поне проблясъци в родния футбол, намиращи се в момента не там, където заслужават.

Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Спартак (Плевен), Нефтохимик (Бургас), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Бдин (Видин), Янтра (Габрово), Димитровград, Хасково, Велбъжд (Кюстендил), Марек, Чирпан, Миньор (Раднево), Чепинец (Велинград), Олимпик (Тетевен), Струмска слава (Радомир), Металург (Перник), Горубсо (Мадан) и Раковски (Русе). Вчера се пренесохме от Дунавския бряг в Подбалкана, и по-точно в Карлово.

В първата част от трилогията, посветена на този град, спряхме до сезон 1972/1973, когато Торпедо, както е преименуван местният Левски, се класира на пето място в Южната "Б" група. През следващата кампания във втория ни ешелон - 1973/1974 - карловци отново са в горната половина на класирането - осмо място с 33 точки.

Толкова обаче имат още цели шест тима - Хасково, ямболския Николай Лъсков, Димитровград, Горубсо, Асеновец и Тракия (Нови Кричим). Торпедо е с по-добра голова разлика от всички тях.

Така идва най-успешният сезон в историята на карловския футбол. През кампанията 1974/1975 в Южната "Б" група. Торпедо завършва на третото място с 43 точки, само на една от втория - Черноморец (Бургас).

Шампион на това подразделение на втория ни ешелон е Берое. Предния сезон старозагорци изпадат от "А" група и им трябва само една година, за да се завърнат с гръм и трясък в елитния футбол. Берое печели първото място с убийствената преднина от 16 т. пред втория Черноморец.

През следващата кампания - 1975/1976, Торпедо задържа позициите си в челото с петата позиция с 43 точки, колкото има и Хасково. По традиция головата разлика на карловци е по-добра. През 77-а обаче Торпедо се срива и остава под чертата на изпадащите - на 19-ото, предпоследно място с 32 т. след 14 победи, 5 ремита и 19 загуби.

Слаба утеха е, че толкова спечелени мачове няма деветият в класирането - Асеновец, както и 13-ият Ботев (Ихтиман), 15-ият Марица (Пловдив), 16-ият Тракия (Нови Кричим), 17-ият Арда (Кърджали) и друг изпадащ - 18-ият Черноморец (Несебър).

По това време - сезон 1976/1977, в школата на Торпедо (Карлово) започва работа един млад специалист. Името му е Стефан Генов. Да, става въпрос за последния треньор на пловдивския Локомотив в ерата "Галя Топалова", известен под тепетата като Чечо. Генов е направил име не само под тепетата, но и в Сирия.

Та в Карлово той се занимава с деца. Именно при него започва местната звезда Петър Александров (роден на 7 декември 1962-а), превърнал се в символ на Карлово.

"Фрапиращото, че бе дребен. Дори най-дребният от групата - спомня си Чечо. - Даже ме съветваха да го махна от отбора. Ръстът му не бил за футболист. Най-много напираше да го елиминираме тогавашният директор на школата Рангел Видков. Аз се застъпих. И така кариерата на това момче от село Борец, което после изкласи до един и деветдесет, бе спасена.

Всъщност на него корените му са от село Борец, иначе семейството му живееше в Карлово. Всъщност Петьо дръпна на ръст в 10-и и 11-и клас. Беше луд фен на Левски. Беше облепил цялата си стая в снимки на "сините". Лягаше и ставаше с футбола, имаше голяма футболна култура, футболно мислене. И е точно момче.

После, когато беше войник в Маврудово, аз го препоръчах на Атанас Драмов в Асеновец. Тогава асеновградчани бяха втори в "Б" група, вървяха много добре. Но Петьо така и не попадна в Асеновец и играеше за отбора на ВВС в Крумово в селските групи. Вкарваше по 5-6 гола на мач".

Но от юношите, тренирани от Генов, не излиза само Петър Александров. Там е централният нападател Петко Мутафчийски, вратарят Стефчо Петров, Генко Капашиков, Минчо Табанлиев.

Марин Мачев пък става местна легенда и капитан на Торпедо.

"Карлово беше люпилня на таланти не само за местния отбор, но и за страната. Освен това в Торпедо играеха доста юноши от пловдивските отбори - Локомотив, Марица. При юношите младша възраст бяхме втори в републиканското първенство, стигнахме и четвъртфинал за купата, биехме спортния интернат в Пловдив. А тренирахме в басейна, защото за нас нямаше терен", споделя Генов.

Междувременно на Торпедо е нужен един сезон, за да се върне в Южната "Б" група.
През кампанията 1978/1979 обаче тимът отново остава под чертата като 19-и - с 29 точки, четири по-малко от спасилия се Лъсков (Ямбол).

Два сезона са необходими, за да се "хване асансьорът" за втория ешелон обратно нагоре. През сезон 1981/1982 в Южната "Б" група Петър Александров вече е постоянна величина в мъжкия тим и бележи 10 гола в 26 мача. През 82-а карловци пак изпадат - като 17-и от 22-ата тима. За нещастие от Южната "Б" група изхвърчат общо 8 тима.

Това е и последният сезон на Петър Александров в Карлово. На една контрола между Торпедо и Чирпан мегазвездата на Славия и българския футбол Андрей Желязков, родом от Раднево, е на чирпанския стадион.

Жужо, който си е дошъл в България от Холандия, където вече е навъртял един сезон в гранда Фейенорд, си харесва височкото момче за наследник на върха на атаката на "белите". И лично го води в София. За да стане Александров топреализатор на Славия със 100 гола в "А" група между 1982-а и 1989-а, а през пролетта на 1994-а да сбъдне мечтата си да облече фланелката на Левски. И да вдигне шампионската купа на страната. През лятото на 94-а пък Петьо стана един от четвъртите в света. За прослава на Карлово.

ОЧАКВАЙТЕ В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ: Как Левски не се даде в Карлово на финалиста за Купата на България през 1994-а Пирин