Слушайки медийните изяви на Йордан Лечков в последните дни става ясно, че ръководството на БФС няма никакво намерение да подава оставка и по този начин да даде шанс за реанимиране на този спорт, който у нас се намира в клинична смърт.
Бившият кмет на Сливен влезе в ролята на говорител на властимащите и в опит да измие мръсотията на собствения им провал обвини държавата, политиците, родителите, децата, географските, демографските и климатичните особености... Единствените, които бяха "пожалени" до момента са извънземните, ретроградния Меркурий и популацията на червеношийките. В безпрецедентен акт на дебелоочие той превърна Младен Кръстаич в "пешкир" за изцапаните им ръце и прехвърляйки топката в полето на Георги Иванов - Гонзо се опита да накара аудиторията да повярва, че светлото бъдеще предстои.
Номерът не мина. Тук не става въпрос за това дали бъдещето ще бъде светло, а че с велможите от Бояна няма бъдеще. И в последните няколко дни ставаме свидетели на безаналогово обединение на феновете, независимо от клубните им пристрастия. За първи път от 1994-ра година те са заедно. И общото е, че тогава и сега са обединени от едни и същи лица.
Идеята дойде в средата на миналата седмица, когато футболният анализатор Бойко Величков призова всички недоволни от управлението и състоянието на българския футбол да извикат "Оставка" в 18-ата минута на мачовете на любимите им отбори. Символиката бе ясна, посланието също - 18 години управление и упадък стигат...
И тук дойде отговорът на въпроса на Йордан Лечков "Кой ни иска оставката?". На този етап отговор няма единствено от Разград, но Делиормана може да е столица на централата, не и на футбола.
София, Благоевград, Пловдив, Пазарджик, Враца, Перник, Видин, Кърджали... Сини, червени, зелени, черно-бели, жълто-черни... Цветовете нямаха значение. Единственото място, където не се чу подобен призив бе "Коматево" на мача между Крумовград и Етър. Можем само да гадаем дали подобна щеше да е тишината, ако домакините играеха в собствения си град или ако срещата не бе в работен ден и ранен час, и привържениците от Велико Търново не бяха възпрепятствани да пътуват.
Йордан Лечков преди няколко дни си навлече гнева на не един и двама от представителите на другите федерации, но индиректно даде начало на тази масова вълна на недоволство. Привържениците в един глас изразиха позицията си и поискаха това ръководство да напусне. И тук не става въпрос за оставката, като акт на проява на доблест, съвест или признаване на вина. Знаем, че в БФС четат кодекса на честта като Дявол евангелието, а най-яркото доказателство бяха оставките в края на 2019-та. И поради тази причина хората в момента не искат от тях да депозират молба за напускане, а да си тръгнат.
Ясно е, че футболният съюз е регистриран по Търговския закон, а президентът се избира на конгрес. И ако в БФС не са разбрали за призивите на феновете, защото не си правят труда, а може би нямат и достатъчно смелост да ходят по стадионите и едва ли "си губят времето" да гледат и по телевизията, то на ход са клубните шефове. Време е те да загърбят частните интереси, обвързаности, страхове и притеснения и да покажат на практика, че футболът е за хората. От тях зависи да предизвикат свикването на конгрес, а там да гласуват по съвест и в името на бъдещето, а не заради стари приятелства, младежки спомени, дузина топки, няколко тренировъчни потника или просто 2 ракии със салата...
duneraaa
на 23.10.2023 в 12:38:42 #2Джагър, повечето говеда са на нашето мнение! Това, че един човек е на различно не ги прави подлоги, както виждам му искат оставката на НАСО. Нека не посенчваме това негласно обединение. Аз съм доволен до сега, така трябва да се прави, няма сини, червени, бембени, всички заедно може да ги изгоним! Аз специално ще отида на националите да питам какадуто някой неща!
Мик Джагър
на 23.10.2023 в 10:03:10 #1Абе край край, ама така мислят нормалните отбори, Леца, малките чaлми и Нямахорче си искат статуквото. Ще има пак решаващия син глас и 40-годишно приятелатво