Васил Драголов направи любопитен паралел между реалността във футбола в наши дни и този от 80-те години. Ето какво каза той пред "Меридиан мач":
"През 80-те години футболът, който се играеше в България, беше на много високо ниво. Една от причините за това беше, че доста по-млади футболисти играеха в първите отбори, отколкото сега. Направо почти от деца навлизаха в първите отбори на Берое, на Ботев (Пд), Пирин - все клубове, известни със своите добри школи. Даваше се шанс за развитие на своите юноши.
За мен тогава футболът беше по-добър отсега - малките бяха научени правилно и още на 18 години ставаха готови. Аз на 18 години и 3 месеца вкарах първия си гол в евротурнирите - срещу Фенербахче, а сега на 23-24 години още ги броят за млади и призовават за търпение към тях.
Школите сега са трагедия. Само една-две се мъчат да работят правилно, но къде поради липса на финанси, къде заради други проблеми им е трудно и на тях. Всички, които пробихме тогава, бяхме момчета с характер, с дисциплина.
Сегашното младо поколение е по-различно от нас и подценяват много неща. Сигурно е нормално да е така, защото начинът на живот се промени, а тогава беше такъв, че подпомагаше нашата адаптация при мъжете.
Аз съм от последното поколение, което игра на финал за Европейско юношеско първенство. Бяхме със Садъков, Ераносян, Георги Йорданов-Ламята, Курдов, Васко Василев. Националният отбор, който игра на световното първенство в Мексико, беше силен. Може би нямахме все още психиката за нещо по-голямо. Ако системата в България беше малко по-свободна както в съседна Югославия, щяхме да сме като тях. Сигурен съм, че нямаше да има силен европейски отбор без български футболист.
Нас почнаха да ни пускат да излизаме в чужбина чак след 28-ата година и то не в най-силните първенства. Аз си говорих с Берти Фогтс през 1981 година. Тогава той беше нещо, което е Емил Костадинов в БФС сега - отговаряше за младежките и юношеските отбори на Германия. Беше ме забелязал на Европейското първенство за юноши и ме навиваше да остана в Германия и да играя за Борусия (Мьонхегладбах). Но нямаше как.
Другото, което беше по-хубаво на футбола през 80-те, че бе по-мъжки, с по-твърда и свободна игра. Сега се накъсва. За най-малкото нещо свирят фаулове. Вдигат се и картони за безобидни нарушения, които едно време дори не се отсъждаха. Бяхме свикнали да се борим, да влизаме смело в единоборства.
И тогава се помагаше на силните отбор. Помня веднъж поведохме с Берое 2:0 срещу ЦСКА на "Армията" и съдията им даде две дузпи и ги върна в мача. Имало ги е тези неща
винаги. Но сега съдиите не мисля, че са тенденциозни. Подложени са на натиск и са уплашени. Но ако трябва да се върнем на самия футбол и да обобщя - за мен 80-те бяха годините, когато в България се играеше най-истинският и европейски футбол", коментира Драголов.
