Новият старши треньор на Беласица Степан Деверич даде интервю за „Топспорт” след загубата не неговия тим от Славия с 1:3. Хърватинът е роден на 20 август 1961 година, играл е в Динамо (Загреб), Хайдук (Сплит) и австрийския Щурм (Грац). На Олимпийските игри в Лос Анжелис през 1984 г. вкарва 5 гола с фланелката на Югославия.

- Г-н Деверич, как се озовахте в Беласица?
- Един приятел ми се обади и ми каза, че за последните „шест рунда”(б.р.- така точно се изрази хърватина) на отбора му трябва нов треньор, който да помогне.

- Но това е голямо предизвикателство, защото Бела е доста зле в класирането особено след загубата от Славия?
- Да, да - напълно бях наясно къде се озовавам. След тази загуба от Славия на тима са нужни от пет мач петнайсет точки, за да се спаси. Ще направим и невъзможното. Ще видим какво ще стане.

- За колко време идвате в Петрич?
- На първо време докрая на сезона. А после ще видим.

- Сигурно познавате други треньори от бивша Югославия, които са минали оттук?
- Ами как да не познавам. С Миодраг Йешич, който води Литекс, сме били заедно в националния отбор на Югославия. Помня, че спечелихме един мач в София с 1:0 срещу националния ви тим.

- Кои играчи от българите от онова време помните?
- Ами това беше в началото и средата на 80-те години. Вашият капитан Георги Димитров беше невероятен защитник, а следващото ви поколение от средата на 90-те, което стана четвърти в Щатите, го знае целия свят. Стоичков е най-големият ви футболист!

- А какъв беше сръбският футбол?
- Тогава беше обединена Югославия и имаше страхотен национален и клубен футбол. Цървена звезда, Партизан, Динамо (Загреб), Хайдук (Сплит) бяха невероятни клубове.

- Вие бяхте част от Динамо (Загреб). Кой ви бе кумир по онова време?
- Всички гледахме капитана на Динамо Велимир Заец като някакъв бог. Също така за нас кумири бяха Млинарич, Златко Кранчар.

- След това обаче преминахте в кръвния враг Хайдук?
- Да. Всеки път, когато излизах на терена в Загреб, бях най-жестоко освиркван. Смятаха ме за предател.

- А помните ли когато треньор в Сплит ви бе Иван Вуцов?
- Разбира се, разбира се! Той бе превърнал треньорството в изкуство. И като човек беше страхотен. Знаеше как да говори с всеки от нас.

- На Олимпиадата в Лос Анжелос през 1984 година за третото място вкарахте победен гол срещу Италия за 2:1 във вратата на Франко Танкреди. Какво си спомняте?
- Нормално е във всеки мач да има един играч, който да завърши атаката и да отбележи головото попадение. Тогава имах щастието аз да бъда този човек. Радвам се, че това бе на такъв отговорен мач, който винаги ще се помни.

- Сърдите ли се на Милян Милянич, че по време на световните финали през 1982 година не ви пусна да играете един мач?
- Не, в никакъв случай не му се сърдя. Бях много млад тогава, а по онова време в тима имаше футболисти, които имаха стаж по шест – седем години. Нямаше как да заема местата на Ивица Шуряк, Бранко Облак, Сафет Сушич. За мен бе достатъчно, че бях сред тях и усетих атмосферата на световното първенство в Испания.

- На какво се дължи възходът на Хърватия след разединението на Югославия?
- В националния тим на Хърватия постоянно прииждат млади футболисти. Има много добра школа. Сега докато бях треньор в Динамо (Загреб), наложих Лука Модрич. Имаме много добри футболисти, които играят по Европа като Чорлука и Да Силва. Балканците са талантливи хора в спорта.

- От кой сте се учили като треньор?
- Ами взел съм по-малко и от вашия Иван Вуцов, от Тодор Веселинович и от Милян Милянич. И съм сложил и нещо от себе си.