Във филма A Shot at Glory героят на Робърт Дювал изрича една фраза, която ми се е запечатала в главата вече над 20 години. "Ако си добър човек, ще работя с теб". Коравият шотландски треньор е отличен мотиватор и психолог, успявайки да класира на финал един посредствен отбор чрез емоционален допинг. Най-силният от всички. "Допинг", за който хем няма наказание, хем заслужава награда, защото не всеки умее да го "приготвя".
За разлика от Гордън Маклауд (героят на Дювал във филма), Франц Бекенбауер беше от плът и кръв в реалния живот и владееше изкуството да превръща куп футболисти в задружен отбор от играчи. Нещо повече - Кайзера спечели всичко възможно като капитан и треньор. Веднъж ги мотивираш серийно с лентата на ръката, след това го правиш като наставник. И светът винаги е в краката ти.
Бекенбауер си отиде от този свят, но никой не вярва, че е мъртъв. Защото легенда като него няма как да умре. Защо ли? Защото най-великият германски футболист ще живее вечно в съзнанието на всеки един човек, който се е докоснал до него. Било то лично или чрез клипове в интернет. Снаряди от дистанция, елегантни голове и пасове с техника и мисъл, вечно усмихнат и приветлив. Харизматичен и обаятелен. Природно интелигентен. И той обичаше жените, но за разлика от комплексирания женкар Лотар Матеус беше ненатрапчив за обществото. Защото Кайзера знаеше стойността си и нямаше нужда от чуждо признание. И без това си го получаваше в излишък.
78 години не е чак толкова лоша възраст човек да си отиде мирно от този свят, макар че 93-годишните като Робърт Дювал едва ли ще са съгласни с мен. Остарял, грохнал, с куп заболявания от последните години, Бекенбауер беше избавен от мъките, преселвайки се при своя голям приятел Пеле на небето. Сякаш бяхме свикнали германският маестро да изглежда винаги в кондиция. Около него винаги имаше един ореол на безсмъртие.
Самият той беше казал "Всички ще умрем, но душите ни ще живеят вечно". Неговата душа беше толкова специална, че създаваше илюзията за вечност и на тялото. Тялото го предаде, защото вече не можеше повече, дори издържа по-дълго от очакваното навярно и за самия него. Но душата му... Душата на този велик футболист, треньор и човек беше много голяма. Необятна. "Наричай ме просто Франц" беше една от любимите фрази на Бекенбауер. Няма значение кой стои срещу него - директор, фен, чистачка, дядо с внуче, бизнесмен, улично куче. В погледа, думите и действията на Бекенбауер винаги имаше уважение и любов.
"Ако си добър човек, ще работя с теб"... Не съм сигурен, че всички футболисти в лагера на Германия на Мондиал 1990 са били добри преди срещата си с Бекенбауер, но със сигурност той е успял да поправи непоправимите сред тях. Защото днес няма нито един световен шампион отпреди 34 години, който да не плаче за Кайзера. Няма нито един, който да не го нарича свой "футболен баща". А когато всеки, докоснал се до теб плаче, когато си отидеш, значи не си живял напразно. Значи си вършил нещата както трябва. А да вършиш всичко както трябва е трудно, когато си легенда. Винаги плащаш цената за това.
При Бекенбауер цената беше семейството. Пет деца, три съпруги, разводи, изневери. Самият той си признаваше, че не е бил добър баща. И животът му удари шамар през 2015 година, когато прибра сина му. Тогава всъщност Кайзера умря. Франц Бекенбауер все още беше жив, но вече не беше същият. Изчезна онзи специфичен блясък в погледа му. Усмивката пак беше на лицето му, но болката в сърцето му беше толкова силна, че накрая го удари право в сърцето и буквално.
На терена и от пейката Кайзер Франц виждаше всичко, но в последните години от живота си ослепя с едното око. Сякаш Съдбата искаше да му намигне иронично и да му подшушне, че и най-великите все някога губят силата си. Той не се уплаши и никога не хленчеше. До последно си остана достолепен и когато видя, че няма предишната енергия, просто се оттегли от публичното пространство.
"Ако си добър човек, ще работя с теб"... И когато това ти го каже добър човек като Бекенбауер, все едно ти предоставя трамплин, от който да скочиш по-високо от всякога. Питайте Емил Костадинов, когато най-великият германец беше негов треньор в Байерн. Готвачът на проскубани френски петли беше замразен от Трапатони и Рехагел, но Бекенбауер повярва в него. И го надъха. И го освободи от игото на вътрешните съмнения. А българинът му се отблагодари с няколко важни гола. И никога не забрави своя ментор.
Франц Бекенбауер беше толкова велик, че споменаването на всичките му постижения изисква създаването на отделна статия. Затова ще бъда кратък - той беше първият централен защитник, който се осмели да се втурва напред, да създава началото на атаките и да "прави" играта. Все още е единственият защитник с 2 Златни топки (плюс още две втори места и едно трето място). Световен шампион като капитан и селекционер. Европейски шампион с Германия като капитан. Трикратен европейски клубен шампион с Байерн (в три поредни сезона). Най-успешен и най-обичан. Обичаха го и враговете му. Всъщност той нямаше врагове, а само съперници. Беше толкова голям, че навсякъде го посрещаха като рок звезда. За всеки беше чест, че се докосва до този необикновен човек. Защото... "ако си добър човек, ще работя с теб".
Една от характерните черти на най-големите е, че никога не демонстрират статута си, никога не натякват на съотборници и възпитаници колко са успешни и можещи. Бекенбауер не скастри нито един колега, нито един свой футболен ученик. "Наричай ме просто Франц". Гледаш го в топлите очи и си казваш "Но как ще те наричам Франц, ти си легендата Бекенбауер". И докато се чудиш как да излезеш от тази толкова объркана за теб ситуация, той ти се усмихва, прегръща те. Такъв беше големият Кайзер.
Затова и когато умря на 78-годишна възраст, цял свят се поклони пред него и... плаче за него, все едно си е отишъл млад крал. Защото душата му си остана вечно млада, енергична, копнееща, даваща, толкова можеща и теглеща като магнит към себе си всички трофеи. Магнит за успехи, магнит за сърцата на хората. Таен дарител за куп каузи. Щедро сърце. Той имаше толкова много (около 160 милиона евро), но и даваше толкова много, защото макар и да нямаше висше образование, Бекенбауер беше пълен отличник в университета на живота. "Получих толкова много от футбола, сега е време да давам", казваше този великан, който излизаше извън контурите на футболния свят с невероятните мащаби на добротата си.
Такъв беше големият Франц Бекенбауер. Световен шампион по рождение. Печелеше всички трофеи и всички хора, които го срещнеха. Футболен революционер, той беше един от пионерите за глобализацията на футбола до днешния му образ. Но си остана земен и скромен до последно. Да, знаеше мястото си, цената си, величието си. Но никога не се възползва от това.
...Първо не повярвах и потърсих втори германски източник. Трети германски източник. Потвърждение и от семейството. Минута в ступор. "Пускай новината!" се биеше бясно с "Не може да е истина, не и с него". И макар да си казах, че няма да заплача, още щом публикувах новината за смъртта му, те потекоха сами. Не успях да ги спра, защото сълзите извираха не само за един гениален футболен великан, но и за един от най-добрите хора на този свят...
Друми Георгиев, Gol.bg
