Треньорът на Байерн Карло Анчелоти (57 г.) разкрива какво наследство му е оставил Пеп Гуардиола, как някои играчи не подлежат на обучение и как разпуска. За финал италианецът коментира и прочутата си лява вежда.

- Карло, способен ли сте да седнете пред телевизора и да гледате мач като обикновен човек, а не като треньор?
- Понякога гледам мачове, в които играе отбор, който скоро ще срещнем. Тогава следя развоя на събитията с орлово око. Като цяло с щаба ми отделяме доста време за наблюдаване и анализиране на съперници. Иначе често ми се случва да гледам футбол и просто така, защото ми харесва, без никакви задни мисли. Сядам си на дивана вкъщи, ако е възможно сам, и гледам. Това е истинската почивка за мен. Правя го, когато съм свободен през уикенда, а понякога и през седмицата. Календарът е много наситен. В днешно време мачовете могат да се гледат един след друг. Едно време беше друго. Когато бях дете, италианската телевизия даваше по един мач всяка неделя, а за мен това беше нищо (смее се).
- Казвали сте, че изпълнители от световна класа като Андреа Пирло не могат да бъдат научени на нищо ново. Защо е така?
- Има такива играчи, които вече знаят всичко за футбола и са на фантастично ниво. Решаващото е такива ключови фигури да поставят способностите си в услуга на отбора. Това е най-важното за големите играчи.
- В състава на Байерн е пълно с големи играчи. Лесно или трудно ви беше да наследите Пеп Гуардиола през лятото?
- Определено ми беше лесно. Когато дойдох, отборът беше в много добро състояние. Играчите са перфектно подготвени и разполагат със страхотни познания за играта. Отделно са фантастичните им качества, които са неоспорими.
Отборът е развил тази класа при Гуардиола
- Как се намира точният баланс между основата, която ви е оставил предшественикът ви, и собствените ви представи?
- Основата в Байерн беше наистина добра и не съм искал да променям кой знае колко много неща. Естествено е всеки треньор да има свои виждания и идеи за играта. Опитах се да ги придам на отбора, без да правя революция и без да хвърлям зад борда клубната философия. Бях наясно, че играчите са научили много добри неща при Гуардиола. Желанието ми беше да дам нов импулс на отбора. Това понякога помага на играчите да са още по-целенасочени и да запазят концентрация.
- Играчите на Байерн са във възторг от свободата под ваше ръководство.
- Дал съм им повече свобода? Не, не е вярно. Те получават ясни инструкции по отношение на тактиката и организацията. Желанието ми е на терена да виждам винаги отбор, а не 11 отделни играчи. А когато искаш да има отбор, са нужни и правила, които да бъдат следвани от играчите. В дефанзивен план например всичко е организация. Всеки може да играе в защита, даже и да няма кой знае каква техника, защото всичко става без топка. Ако обаче топката е в теб, нещата стават съвсем различни. Тогава трябва да се дават повече пространства на креативните играчи. В тези пространства те ще могат да разкрият възможно най-добре потенциала си. Но както вече казах: винаги има правила, играчите никога не могат да бъдат съвсем свободни
- След Байерн - Кьолн (1:1) Мануел Нойер каза, че няма защо да се изненадваме от равенството, при положение че отборът не се е раздал на 100%. Кимих пък предположи, че проблемът е по-скоро в главите на играчите, а не е въпрос на умора. Това си звучи като психологически проблем.
- Когато не се печели, започват да се търсят причините. Тогава се казва, че играчите не са били концентрирани и мотивирани. Истината обаче е, че няма как винаги да си концентриран и мотивиран на 100%, когато се играе на всеки 3 дни. Освен това трябва да се има предвид и кондицията на играчите. В такива периоди се изиграват по 7 мача за 20 дни.
- Сега отново си повдигнахте лявата вежда, това ви е почти като запазена марка. Много хора се питат откъде идва това. Според една луда теория сте падали със скутер. Ще ни разкриете ли тайната