Американецът Травис Питърсън се оказа точното попълнение за Рилски спортист. 208-сантиметровият баскетболист от Аризона е най-добре представящият се баскетболист в редиците на самоковския клуб от началото на сезона. Травис затвърди впечатляващата си форма с признанието за MVP в Балканската лига. Това бе сериозно основание "7 дни спорт" да го потърси за интервю.

- Как се озовахте в Самоков?

 - Треньорът Александър Тодоров ме е гледал в Колежанската лига и е преценил, че ще му свърша работа. Свързал се е с моя мениджър и са договорили пристигането ми тук, в Самоков. Щастлив съм от този трансфер. Смятам, че това е добър избор за мен.

- Как ви се вижда градът?

 - Самоков е тихо и спокойно място. Хората са учтиви, отнасят се любезно с мен. Много ми харесва природата. Красиво е. Доволен съм.

- Лесно ли се адаптирахте?

- Може да се каже. Макар че имам известен проблем с езиковата бариера. Не всички мои колеги говорят английски език. Треньорът ни обаче го знае перфектно. Справям се все пак, няма нищо страшно.

- Кои са силните ви качества според вас?

- За висок играч подавам добре. Стрелям успешно от средно и далечно разстояние. Нужно е обаче да подобря играта си в защита. Там има какво още да се желае от мен.

- На кой тим симпатизирате в Националната баскетболна асоциация в САЩ?

- На Финикс Сънс. Те са любимият ми отбор. Допада ми агресивният им стил на игра и преливането от защита в нападениеи обратно. Просто си личи, ча са наистина класен тим. Един от най-добрите в цялата асоциация.

- С кой от съотборниците си сега се чувствате най-близък?

- Разбирам се с абсолютно всички момчета. Големи симпатяги са. Помагат ми, държат се приятелски с мен. Това е от огромно значение за бързото ми адаптиране в отбора.

- Мнението ви за треньора Александър Тодоров?

- Той разбира много играта. Вижданията му за баскетбола са съвременни, на много високо ниво. С него ще стигнем далеч. Това се потвърждава и от досегашните ни резултати - четвъртото място в турнира за Купата на България и спечелването на Балканската лига.

- Научихте ли вече някои български изрази?

 - Да, естествено. Вече знам да броя до 100."Колко струва това?", "На пръсти!", "Айде, айде!". Е, научих и някои други думички, но тях няма да ги кажа, защото не са за пред медиите.

- Какви са личните ви цели?

- Нямам фикс идеята да вкарвам по 20 точки и да вземам по 10 борби на мач. Просто искам да помогна на отбора да стане по-силен като цяло. И ако можем, да играем поне полуфинал във вътрешното първенство. Да премерим сили с Лукойл Академик например, би било чудесно изживяване за мен.

- Разкажете повече за развитието на баскетбола в САЩ.

- Ами какво да кажа? Малките деца започват да играят още на 8-10-годишна възраст. Всички си плащат, за да тренират. По-късно отиват в гимназия и ако там ги харесат треньорите от някой университет, ги привличат.

- Интересувате ли се от други спортове?

 - Да. Когато мога, играя волейбол, бейзбол. Обичам да плувам. Иначе харесвам почти всичко, свързано със спорта.

- С какво се занимавате в свободното си време?

- Излизаме с момчетата, разхождаме се. Често си стоя в хотелската стая - гледам филми, ровя се в интернет, говоря си с приятели от Америка. Така си запълвам времето.

- Животът у нас е доста по-различен от този в Щатите...

- Действително, така е. У нас животът е много по-динамичен. Хората постоянно са в движение и все са забързани. Например там не може да се случи по средата на деня да ходят на кафе каквато практика забелязах във вашата страна. В Америка всеки се е концентрирал върху задълженията си.

- Какво тук ви прави най-силно впечатление?

- Че имам повече време за себе си. Наслаждавам се на малките неща в живота, което преди не правех. Иначе климатът тук е доста по-различен от този в моята родина. Аз съм свикнал на топло, дори горещо време, защото съм израсъл в пустинята - във Финикс, Аризона. А тук е по-хладно.

- Освен Самоков какво още сте видели у нас?

- Столицата ви София. Много ми допада. Когато гостувахме с отбора, най-голямо впечатление ми направи Варна с великолепната си плажна ивица и многото зеленина. Красиво е!

 - Има ли нещо, което да не приемате в България?

 - О, няма такова нещо! Единствено ми липсват приятелите, роднините, моето семейство, годеницата ми.

- А какво ви харесва?

- Шопската салата! Българската кухня е страхотна! Като цяло най-много съм впечатлен от столицата ви. Наистина е голям град, с много нови и интересни сгради.

- Бихте ли играли за България, ако ви предложат?

- Не съм се замислял по този въпрос. Но най-вероятно бих приел. Все пак това би било голямо признание за мен.