На 17 февруари 2013 г. Майкъл Джефри Джордан, най-добрият баскетболист, раждал се някога, ще отпразнува половинвековен юбилей. Според някои подобно определение е твърде пресилено, но ето 4 причини, заради които може да се твърди, че "Еър Джордан" е без конкуренция.

Причина №1 - цели 4 пика на кариерата

Повечето баскетболисти имат само една върхова година (пик) за цялата си кариера. Суперзвездите могат да си "позволят" по две. Вижте Хакийм Олайджуон - 1990 и 1994 г., Чарлз Баркли - 1990 и 1993, Джери Уест - 1966 и 1970, Шакил О'Нийл - 1995 и 2000 г. Над тях има и други звезди като Лари Бърд (1984, 86 и 87), Меджик Джонсън (1982, 85 и 87) и Уилт Чембърлейн (1962, 67 и 72).

При Джордан нещата са на съвършено друго ниво. През сезон 1989-90 изведе "Чикаго Булс" до финала на Изток, като завърши първенството с реализирани средно по 32.5 т. на мач. По време на плейофите вкара по 43 т. средно, но тимът му загуби финала от "Детройт Пистънс". Като цяло бележи 40 и повече точки в 37 срещи.

Следващият връх в кариерата му е през 1993 г., когато печели третата си поредна титла. Тогава той е на върха и никой не може да се конкурира с него в НБА. Неочаквано за мнозина, на 6 октомври 1993-а Въздушния обявява, че се отказва от баскетбола, след като вече е спечелил всичко възможно. Започва кариера на професионален бейзболист в отбора на "Чикаго Уайт Сокс", опитвайки се да изпълни детската си мечта и желанието на убития по-рано същата година свой баща.

Третият връх на Джордан е 1996 г. Няколко месеца по-рано той е захвърлил бейзболната бухалка и се връща в баскетбола. "Биковете" постигат ненадминатия и досега баланс от 72 победи и 10 загуби, като печелят четвъртата си титла. А четвъртият пик е през 1998-а, когато финалът срещу "Юта Джаз" носи на отбора 6-а титла. И слага за втори път край на кариерата на Джордан.

Причина №2 - патологично мрази да губи

И до ден днешен няма баскетболист с такива убийствени инстинкти. Майкъл не само кара останалите да се чувстват нищожни покрай него. Той направо ги смачква, като поведението му няма нищо общо с това на настоящите звезди от НБА. Въздушния е част от по-старото поколение, в което играчите от различни отбори почти не си общуваха. Майкъл е готов да разкъса всекиго на площадката, като не проявява никакви сантименти. Да, в един момент от кариерата си той се сближи доста с Чарлз Баркли, но това не му попречи на финала през 1993 г. почти сам да срази "Финикс Сънс". След втория мач от серията самият Сър Чарлз призна: "Няма как да победя това момче! Просто няма как."

Ето един случай, който ясно показва защо Майкъл не може да губи. През 1992 г. "Портланд Трейл Блейзърс", с Клайд Дрекслър в състава, прави всичко, за да спре Джордан във финала. "Портланд" повежда със 17:9, след което следват едни от най-лудите минути в кариерата на "Еър Джордан" - за 17 минути той бележи 33 т., а общият му актив до почивката е 35.

Причина № 3 - харизмата

Няма спор, че където и да се появи Майкъл, веднага привлича всички погледи към себе си. Джордан вади всички фенове от равновесие, нещо, което преди него са постигали дори и малко музикални идоли. Той приковава към себе си 16 000 погледа при всяко появяване в залата. Дори 15 години след като е слязъл от сцената. Това е недостижимо за никоя от днешните звезди в НБА. Да, Кобе Брайънт и ЛеБрон Джеймс са големи баскетболисти, но дори те не могат да привличат като магнит тълпите от фенове. А Майкъл все още може.

 

Причина № 4 - тайната на Джордан

Освен че е обаятелен и привлича внимание върху себе си, Майкъл винаги бил далеч от скандалите. Дори когато се разведе със съпругата си Хуанита, всичко мина и замина, без да се стига до драми и вадене на кирливи ризи. А когато тя още бе до него, Джордан бе пример за съпруг и баща.

Извън терена Въздушния е едно от най-използваните лица в американската рекламна индустрия, рекламирайки продукти на "Найки", "Кока-Кола", "Дженеръл Мотърс", "Геторейд", "Макдоналдс" и др. Той е тясно свързан и с анимационните герои на "Уорнър Брос. Пикчърс", участвал е в няколко реклами с тях, както и в анимационния пълнометражен филм "Космически забивки" от 1996 г.

След като се отказва от професионалната си кариера, започва да се занимава активно с бизнес. За кратко е съсобственик на баскетболния отбор "Вашингтон Уизърдс", в момента притежава част от друг тим в НБА - "Шарлът Бобкетс". Негова собственост е и голям американски отбор по мотоциклетизъм. Отскоро има и собствена модна линия, наречена просто Jordan. В свободното си време Ем Джей се отдава на страстта си към мотоциклетите и голфа.

 

ВИЗИТКА

Майкъл Джефри Джордан

Роден: 17 февруари 1963 г. в Бруклин, Ню Йорк

Ръст: 198 см

Тегло: 98 кг

Гимназия: "Емсли Ей Лейни", Уилмингтън, Северна Каролина

Колеж: Северна Каролина

Драфт в НБА: Избран от "Чикаго Булс" под №3 през 1984 г. (преди него са посочени Хакийм Олайджуон и Сам Боуи).

Кариера в НБА: "Чикаго Булс" (1984-1993, 1995-1998), "Вашингтон Уизърдс" (2001-2003)

Успехи в НБА: 6 пъти шампион (1991-1993, 1996-1998), 6 пъти MVP във финала (1991-1993, 1996-1998), 5 пъти MVP в лигата (1988, 1991-1992, 1996, 1998), 14 пъти избиран за Мача на звездите (1985-1993, 1996-1998, 2002-2003), 3 пъти MVP в Мача на звездите (1988, 1996, 1998), носител на наградата "Новобранец на годината" (1985).

Успехи с националния отбор на САЩ: 2 пъти олимпийски шампион (1984, 1992), 1 път шампион на Америка (1992), 1 път шампион на Панамериканските игри (1983).