Латаша Байерс: Единствено Бог може да ме съди

Американската баскетболистка Латаша Байерс е може би най-голямата атракция сред всички чуждестранни спортисти, които вятърът е довявал в България. Кариерата й минава през WNBA, където играе за Сакраменто Монаркс през 1997 г. Точно 10 години по-късно се озовава в българския ЦСКА, с който печели три купи. Освен с играта си, тогава американката впечатлява с веселия си нрав, с любовта към черната музика и с танците на игрището.

През януари тази година Латаша се завърна в България и облече екипа на Берое 07, където треньор е бившият й наставник от ЦСКА - Георги Божков. Екип на "7 дни спорт" намери Латаша в хотела в Стара Загора, а тя бе така добра да даде откровено интервю, в което говори за интересния си живот, за любовта, за политиката и за бъдещето.

- Как е животът в Стара Загора?

- Приятно и спокойно е. Има голяма разлика със София, но и тук се чувствам добре.

- Защо се върнахте в България?

- Може би много хора си мислят, че съм го направила само заради парите. Естествено, те са важни, но аз го направих и заради треньора Георги Божков, когото много уважавам. Все пак с него спечелихме три купи в ЦСКА и пазя само хубави спомени. В Берое наистина мислят за баскетбол. Ръководството на отбора инвестира в клуба и се опитва да направи така, че повече фенове да пълнят трибуните.

- Щастлива ли сте от решението да се върнете?

- Ами, да. Но знаете как е - има си и хубави, и лоши моменти. Така е в живота.

- Какво знаехте за България, преди да дойдете за първи път?

- Немного. Бях се информирала от различни брошури. Все пак имах известна представа, тъй като играх в съседна Турция известно време преди това.

- А какво знаете сега?

- О, повярвай ми, знам много за България.

- Как ви приемат хората в малкия град?

- Бих казала добре. Разбира се, има и такива, които се вторачват в мен

Като цяло обаче ме приемат нормално.

- Разпознават ли ви по улиците?

- Да, някои да.

- Опишете един ваш ден в Стара Загора.

- Обикновено ставам около 9 часа и се подготвям за тренировка. Имаме две на ден, така че не ми остава много време. Между тренировките, а и след това, сядам пред компютъра и включвам Скайп. Не излизам много.

- Когато играехте в ЦСКА, около вас се вдигна много шум - заради начина на игра, някои скандални моменти от вашата биография, заради сексуалната ви ориентация...

- Никога не съм се срамувала от сексуалната си ориентация и нямам проблем да говоря за това. Аз съм лесбийка, имам сериозна връзка и не ми пука какво говорят хората за мен. Те нито ми плащат сметките, нито ми изкарват заплатата. Аз съм това, което съм, и само Бог може да ме съди.

- Споменахте за връзка. Още ли сте заедно с Бранкица Ходжович, с която бяхте в ЦСКА?

- Да, от три години сме двойка и всичко е наред. Това си е една нормална връзка, която по нищо не се различава от хетеросексуалните. Когато не сме заедно, говорим по Скайп, пишем си есемеси и т. н. Както всички други.

- Каква цена плащат различните?

- Не знам дали е точно цена, но когато си различен, всеки се опитва да те съди, да те напътства, а това е досадно. Хората трябва да те приемат такъв, какъвто си.

- Мислила ли сте някой ден да създадете семейство?

- Ако говорите за пълна къща с деца - да. Мислила съм, може би някой ден ще го направя. А може би - не. Не знам.

- Можете ли да сравните живота в Европа с този в Америка?

- Разбира се. Много са различни. Хората, начинът на живот, културата... всичко е различно.

- Интересувате ли се от политика и какво е мнението ви за новия президент на САЩ Барак Обама?

- Това е исторически момент за моята страна и аз много се радвам, че той настъпи. Следя новините по Cи Ен Ен и постоянно слушам за войни и проблеми в цял свят. Много бих искала световните лидери да се съберат и да намерят решение на проблемите въпреки различията си. Светът има нужда от мир, това е. Политиката е мръсна и тежка игра, но тя не може да попречи на вярата на хората. Важно е да имаш вяра.

- Одобрявате ли първите ходове на новия президент?

- Да. Според мен управлението на Джордж Буш остави много нерешени проблеми в САЩ. Сега Обама поема нов курс, който има за цел да ги реши и да оправи нещата.

- Как средният американец се справя с финансовата криза?

- Не бих казала, че има рецепта за справяне. Всички хора се стремят да работят още по-усърдно, да получават доходи. В крайна сметка тази ситуация няма да продължи вечно.

- Колко кредитни карти имате?

- Две, нямам нужда от повече.

- Кой е най-тъжният момент в живота ви?

- Най-тьжно ми беше, когато загубих брат си.

- А най-радостният?

- Бях истински щастлива, когато играех в ЦСКА. Спечелихме три купи, всичко се развиваше чудесно, но рухна със смъртта на Емил Коен. Сигурна съм, че ако той беше жив, отборът още щеше да съществува. Друг е въпросът дали аз щях да съм в него.

- Голяма почитателка сте на рап музиката. Какво е тя за вас?

- Нещо много важно, помага ми да се отпускам, да се чувствам добре. Освен това е и неизменна част от моята култура.

- Как си представяте живота, след като приключите с баскетбола?

- Най-вероятно ще се захвана с някакъв бизнес. Сигурно ще е свързано с нощни клубове, но кой знае.

- Бихте ли останали да живеете в България?

- На този етап не бих могла да кажа, но кой знае, един ден може да живея в Европа.

- Какво е семейството за вас?

- Семейството е всичко. Ако го нямаш, все едно нямаш нищо. Всичко е празно. Всеки ден говоря с майка ми, със сестра ми Те ми липсват.

- Къде живеят?

- Те са в Тенеси. Аз живея в Лос Анджелис, така че съм свикнала на пътувания.

- Мислите ли за бъдещето?

- Сега искам да се концентрирам върху представянето си с отбора на Берое. Не правя дълги планове, нека завърши сезонът. За следващия ще видим.

- Какво ви дразни в света?

- Не харесвам стремежа на хора, които дори не те познават, да те поучават и да осъждат постъпките ти.

- Нещо за финал?

- Ако Емил Коен е жив, да знае, че още ми дължи пари.