Плесницата пък дълго ще остави бузата на БФБ поруменяла. Закони, които не стават за нищо, но зад които бе удобно да се крием, макар че през това време оставахме сляпи и глухи за законите, които уж управляват държавата ни.
Наредба, която очевидно не става за нищо. Иначе вчера нямаше да бъдем идиоти в очите на Прелевич, който спокойно пробута с редовни картотеки шестима събрани от кол и въже. Направи го без да му мигне окото, защото отдавна ни е усетил що за ливади сме. Няма как да го спрем, но много умеем да се бием в гърдите, да чертаем пясъчни кули с дългосрочни програми за развитие на подрастващото поколение. Е, добре се развиват нещата.
Наистина. Съвсем по план! В редиците на чучелото, в което всички допуснахме да се изроди ЦСКА днес има шестима, които са всичко друго, но не и таланти в тази игра у нас. Нито един от тях няма да стане баскетболист, а е съмнително и дали някога всичките тези юнаци са стъпвали в залата, чували ли са кой е Пини Гершон и познават ли съдийските жестове.
Нехайство и самочувствие без покритие. Тези две неща ни доведоха до тук и ще си плащаме до откат. Сигнали имаше, колкото щеш. Като започнеш от Людмил Хаджисотиров (б.а. изритан с документ без подпис и печат, с текст, в който към него обръщението е на ти, а имената му са сбъркани), минеш през капитана Георги Давидов (б.а. набеден за симулант, предател, а и накрая и за малоумник, който е отказал оферта от 100 000 евро), продължиш през Тони Дечев и стигнеш до Росен Барчовски. Позор. В целия този цикъл от събития, никой не обърна ни капка внимание на адвокат Петър Величков. На него в БФБ му се смееха. Бил луд, бил неграмотен. Е, от няколко дни той се смее на глас. Защото спечели две дела и е на път да стори същото с още две. Все от играчи на ЦСКА.
Нищо, смехът от офиса на централата в ДАМС май секна. Защо ли? Ами защото изведнъж на всички стана ясно, че сме се превърнали в изтривалката на ФИБА. Не на ФИБА Европа, на ФИБА Свят. Хайде стига сме се заблуждалали. Българският баскетбол като управление е на нивото на Сомалия, Нигер и Чад. Само където не ходим боси, обядваме редовно и носим маркови дрехи.
