Шави е роден на няколко километра от Барселона. От малък е част от „Ла Масия" - футболната школа на каталунския гранд. Кой по-добре от него може да говори за футболната кухня на испанския гранд? Пред „Л'Екип" Шави говори за своята любима Барселона.

-  Какви са спомените ви от „Ла Масия"?

-  Помня, че моите възпитатели постоянно се притесняваха от всичко, което ме интересуваше. Тогава обръщах внимание на доста неща извън футбола. Те бяха за мен като приемни родители. Научиха ме на уважение към другите и към себе си. Естествено и към футболната институция Барселона. Барса е училище за живот, не за футбол.

-  Как се възпитават играчите в „Ла Масия"?

-  Като ни правят добри хора. Когато започвах да тренирам ни запознаха с упражнения, за които изобщо не бях чувал. Трябваше да се учим първо да мислим, да знаем как най-добре да се пласираме. Кройф оставяше отговорниците в „Ла Масия" да се занимават с нас. Видях го за първи път две години след моето пристигане в училището. Гледах го как вкарва голове с левия, с десния крак. И в същото време ни даваше съвети. Бях напълно шокиран. Тази първа среща оказа голямо влияние върху мен. За мен Кройф е футболен майстор от световна величина.

-  А днес какво е Кройф за вас?

-  Той промени историята на клуба. Той е такава личност, че днес в Барселона едни хора са „кройфисти", други „антикройфисти". Каталунците сме такива хора, че все обичаме да се делим и да спорим. Но всички признаваме, че Кройф е създателят на футболната култура на Барселона. Създаде солидна футболна база, на която стъпи клуба. Той създаде правилото да се отнасяме елегантно с топката когато е в нашите крака. Тук на преден план е техниката. Изобщо Кройф е с две идеи пред другите. Когато има да казва нещо не го прави разточително. Две-три думи, но са достатъчни. Тактическите му съвети траят не повече от пет минути. Той не ми е бил треньор, но Пеп Гуардиола може да разказва с часове за него. Кройф имаше нюх и към играчи които не бяха от училището на Барса. Такива са Стоичков и Ромарио. Той ги прие в отбора защото те носеха много от духа на Барса. Стоичков беше перфектен на терена. Ромарио също. Кройф знаеше как да ги използва за да могат двамата да направят от даден мач гала представление. Бяха много силни играчи. Същото се отнася и за Михаел Лаудруп. Всеки от играчите на Барса попива от предните поколения. Разликата ни с другите отбори е, че също се учим да разбираме играта, а не да я играем машинално. Барса направи революция във футбола. Клубът формира така своите играчи все едно са треньори.

-  Дали и други отбори като Барса също правят революция във футбола?

-  Смело мога да кажа, че Атлетик (Билбао) също направи революция в начина си на игра. Смятам, че същото стана във Валенсия, в Еспаньол. В Англия Арсен Венгер от много време прави това с Арсенал.

-  Каква е идеята на Гуардиола?

-   Кройф направи така, че Михаел Лаудруп да играе зад централния нападател. Гуардиола постави втори човек, който да играе зад изнесения нападател. Затова толкова държеше да вземе Сеск Фабрегас. А аз съм обсебен да не губя топката по време на мач.