Диагнозата "треньор на Балканите" или жертвите на балканския манталитет

В цялата история на европейските клубни турнири отборите от източната част на Стария континент са се опитвали да се противопоставят на западните си събратя.

Представянето им винаги е било в двете крайности и докато до средата на 80-те години силите бяха по-изравнени, то в края на периода и в началото на 90-те разликите в класите направиха сблъсъците между Давид и Голиат с почти винаги предизвестен край.

Голяма част от успехите обаче се дължат на залагането на собствени треньорски кадри, които познават ситуацията в клуба, както и манталитета на играчи, ръководители и фенове.

Само четири източноевропейски клуба са успявали да триумфират на най-високото стъпало в различни надпревари под егидата на УЕФА в по-модерната история на турнирите. ЦСКА (Москва), Стяуа, Динамо (Киев) и Цървена звезда са единствените отбори от източния блок, които са печелили европейска клубна надпревара.

Московските "армейци" сториха това през 2005 година, когато триумфираха в купата на УЕФА, Динамо (Киев) взе КНК през 1986-а, а румънците надделяха над Барселона с дузпи през същия сезон за КЕШ. "Червено-белите" от Белград пък успяха да грабнат най-авторитетния клубен трофей през 1991 година след успех срещу Марсилия.

Сръбският тим, който през този сезон спечели дубъл и отново ще се пробва в съревнование с най-силните в Шампионската лига наесен, е най-представителен за нашите географски ширини, тъй като западните ни съседи са ни близки по манталитет, а и в отбора играят българският национал Благой Георгиев и друг стар познайник на феновете в България - бившият защитник на ЦСКА Ибрахима Гай.

В Белград пък наскоро бе и новият собственик на ЦСКА Прамод Митал, който посети стадион "Цървена звезда", за да разговаря с генералния секретар на клуба Зоран Дамянович относно сключване на спонсорски договор с "червено-белите".
След като през юли 2005 г. президент на Звезда стана легендарният Драган Стойкович-Пикси, ръководството на Звезда реши да върне старата слава на тима и започна устремно работата по превръщането на отбора във фактор на футболния небосклон.

Първо бе инвестирано в солиден наставник - привлечен бе Душан Байевич - доказан специалист и истински "звездаш", който трябваше да положи основите на бъдещия тим. След това шефовете започнаха да привличат попълненията, които трябваше да заместят звездите на тима Никола Жигич, който бе продаден на Сантандер, Ненад Ковачевич (Ланс), Бошко Янкович (Майорка) и Милан Бишевац (Ланс).

Феновете гадаеха дали сръбският гранд ще успее да подпише с адекватни техни заместници, но след привличането на Благой Георгиев, Ибрахима Гай, Аилтон, Огниен Короман и участника на Мондиал 2006 Сегундо Кастийо "навиячите" си отдъхнаха. И всичко на "Мала Маракана" бе наред до началото на пролетния дял на шампионата на Сърбия.

"Червено-белите" имаха стабилна преднина от 14 точки на върха на класирането, а отличните резултати по време на зимната подготовка и перфектната форма, в която се намираше отборът, обещаваха нови радостни мигове на феновете на тима, още повече че "вечният враг" Партизан бе с нов треньор и тепърва трябваше да набутва ритъма на игра.

Нещо обаче се случи и "каруцата се катурна" - Звезда стартира с неочаквано равенство при гостуването си на Бежания (1:1), след което загуби за пръв път от 11 години домакинската си среща от "вечното дерби" с Партизан (2:4). Победата с 4:1 срещу Банат възвърна част от самочувствието на отбора, но последва нов домакински провал - 0:3 от Войводина. Резилът настрои още повече и без това недоволните фенове срещу треньора Байевич и освиркванията и призивите за оставка от трибуните го принудиха да напусне резервната скамейка още в 72-ата минута на срещата.

Ръководството на Звезда и президентът Стойкович бяха бесни от демонстрацията на специалиста и раздялата по взаимно съгласие бе постигната. Вакантният пост бе поет от помощника на Байевич - Бошко Джуровски (на снимката), който, по мнението на сръбските медии, бе само временен вариант. Играта на тима обаче продължаваше да не върви, а солидната преднина от зимата се стопи като пролетен сняг на 6 точки. Босът на клуба се реши на последен отчаян ход - ангажиране на специалист от чужбина. Започнаха къде тайни, къде явни преговори със световния шампион с Италия от Мондиал'82 Марко Тардели. Докато бившият треньор на Интер обаче обмисляше предложението на носителите на КЕШ от 1991 г.,

Пикси направи нова изненада - директно покани Ектор Купер в Белград, където двамата бяха засечени от журналистите да обядват заедно. Впоследствие аржентинецът не отговори в срок на офертата на сръбския шампион, което бе разтълкувано като мълчалив отказ. В крайна сметка бе взето решение да се гласува доверие на Джуровски до края на сезона, след което да започне ново търсене на треньор.

Дали обаче наистина Байевич е истинският виновник за рязката промяна в играта и поведението на играчите на тима? Според местните медии става въпрос за вътрешен преврат от страна на футболистите - нещо, което съвсем не е непознато на Балканите. Най-честите конфронтации на треньора били с Перович, Пурович и Трайкович, а кулминацията е била резилът срещу Войводина.

След виковете от трибуните, масло в огъня налели и въпросните футболисти, които започнали подмятания относно тактиката и извършените смени. Тук нервите на бившия наставник на Олимпиакос не издържали и той си тръгнал по средата на срещата. Не случайно колегите на Байевич - Люпко Петрович и Славолюб Муслин, които са врели и кипели в какви ли не ситуации в различни страни на Балканите, защитиха треньора категорично.

"Едва ли му е било лесно да слуша освиркванията и обидите от трибуните", каза наставникът на Литекс, който през 1991 година спечели КЕШ начело на Цървена звезда. "Кой знае колко му се е насъбрало, за да постъпи така", пък бе мнението на бившия треньор на Левски.

Дори и след смяната на Байевич с македонеца Джуровски обаче, отборът не вървеше добре и бе на път да изпусне иначе сигурната титла. След като започна плейофната фаза на сръбското първенство с 9 т. преднина, още в първия кръг Звезда допусна нова домакинска загуба - 1:3 от Бежания на Ратко Достанич и само шест точки аванс в навечерието на новото издание на "вечното дерби" на западната ни съседка. В допълнение на главоболията на треньора се яви и червеният картон на Ибрахима Гай, който не можеше да организира отбраната на тима.

"Звездашите" обаче показаха отборен дух и успяха да победят на два пъти "гробарите", като затвърдиха шампионската си титла именно на стадиона на вечния враг. Не е ясно обаче каква щеше да бъде ситуацията,ако в Партизан също не бе настанала треньорска криза.

Недоверие към наставника си показаха и в лагера на "черно-белите" и бившият треньор на ЦСКА Миодраг Йешич бе освободен в началото на 2006 г., като оправданието бе слабото представяне и лошите резултати на отбора. Неговият заместник Мирослав Джукич нямаше достатъчно време да се ориентира в обстановката, зимната селекция бе правена "в движение", а моментални резултати нямаше как да бъдат поискани, предвид малкия период, за който младият специалист трябваше да подготви и изгради нов отбор.

Въпреки триумфа обаче в ръководството на Цървена звезда едва ли са спокойни, тъй като не е ясно какво е отношението на футболистите в тима към Джуровски и дали няма да решат да спретнат нова симулативна игра, за да го сменят с някой по-удобен... До идването на поредния чужденец, който се провали в нашенската ни атмосфера, след което отново започваме с налагането на собствените кадри. На Балканите е така... Манталитет.